Интервю с Марга Куцарова, ръководител на Клона на Международния Център „Рьорих“ в България

На 28 март в София бе проведена презентация на изданието "Колекция Николай Рьорих" - първото по рода си издание в България: каталог, който прави достояние на обществеността цялостната сбирка от картини на великия руски художник Николай Рьорих, съхранявани в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София

Госпожо Куцарова, доколко актуален, въобще познат за широката публика е днес Николай Рьорих?

Николай Рьорих е един от най-големите художници, мислители и учени на ХХ век. В България той е известен, поради дейността на Българската асоциация „Рьорих“ и Българския комитет за Пакта Рьорих, обединила през 30-те години на миналия век едни от най-изтъкнатите български творци, както и благодарение на инициативите през 70-те години на председателя на Комитета за култура Людмила Живкова, която творчески въплъщава идеите на Николай Рьорих в държавното културно строителство. Но за широката публика днес и, особено за младите поколения, Николай Рьорих не е достатъчно познат и ние се стремим да променим това, защото идеите и творчеството му са изключително актуални. Една от най-великите идеи на ХХ век за мир на планетата чрез културата принадлежи на Николай Рьорих и е въплътена от него в Пакта Рьорих, първият международен договор за защита на културните ценности в мирно време и по време на въоръжен конфликт, който е подписан в навечерието на Втората световна война – през 1935 година – в кабинета на Президента Рузвелт. Пактът Рьорих изисква приоритетно и адекватно финансиране на културните, художествени, образователни и научни обекти и на техния персонал. На Рьорих принадлежат тези забележителни слова: „Там, където е културата, там е и мирът. Там е и подвигът, там е и правилното решение на най-трудните социални проблеми. Културата е натрупване на най-висша Благодат, най-висша Красота, най-висше Знание. Човечеството ни най-малко не може да се гордее, че е направило достатъчно за разцвета на Културата“.

Дали Рьорих е руско явление, и дали може да говорим за него като за глобално име?

Рьорих безусловно е руско явление. И не само защото той се ражда и живее 42 години в Санкт Петербург, където се формира като творец от световен мащаб. Рьорих е неразривна част от руския Сребърен век (края на ХІХ – началото на ХХ век), който донася невероятен разцвет на изкуството, философията и научната мисъл. Той е бил близък и е общувал с В. Стасов, С. Дягилев, А. Блок, А. Скрябин, със своя учител в художествената академия в Петербург А. Куинджи и редица други творци на сребърния век. Николай Рьорих дълбоко е изследвал корените на руската култура, нейните древни пластове и това намира отражение както в неговата живопис, така и в литературното му и научно творчество. Руската култура, разпростряла криле между Изтока и Запада, творчески претворила многовековното влияние и от Изтока и от Запада, е синтетично и уникално по своята красота явление. Ето защо руската култуа в лицето на своите най-велики представители, какъвто е Рьорих, дава отговори на общочовешки въпроси, на общочовешки търсения на пътищата за изграждане на бъдещето в планетарен мащаб. Точно поради тази причина ние можем да говорим за Рьорих и като за глобално явление. Това творчество намира искрен отклик и уважение, както на Запад, така и на Изток. Даже само списъкът от организации по цял свят, чийто член е бил Рьорих (http://www.icr.su/rus/family/nkr/mir/index.php) е много показателен в това отношение.

Можем ли да говорим за Международния Център „Рьорих“ в Москва като продължител на делото на Рьорих?

Действително, напълно основателно можем да кажем, че Международният Център „Рьорих“ (МЦР) в Москва е продължител на делото на Николай Рьорих, както и на цялото семейство Рьорих. Международният Център „Рьорих“ (МЦР) е международна неправителствена организация, основана от Святослав Рьорих, по-малкият син на Николай и Елена Рьорих, който също е изтъкнат художник, учен естествоизпитател, обществен деец. Святослав Рьорих предава през 1990 година на МЦР наследството на своите родители и в изпълнение на неговата воля МЦР създава Музея „Н. К. Рьорих“, който се намира в самото сърце на Москва – до Музея за изобразителни изкуства „А. С. Пушкин“. Днес и МЦР, и неговият Музей „Н. К. Рьорих“ се утвърдиха като център със световно значение в научното изследване, опазване и популяризиране на творчеството и на четиримата Рьорих. Важно е да се посочи, че МЦР отново утвърждава в международен план идеята на Рьорих за водещата роля на културата в живота на човечеството. През 2012 година МЦР, с подкрепата на Русия и Индия, проведе в ЮНЕСКО (Париж) изложба, посветена на Николай Рьорих и Пакта Рьорих. Такава изложба предстои тази година в Европейския център на ООН в Женева, след това в Берлин, а също така в редица Латиноамерикански държави, сред които Аржентина, Уругвай, Бразилия. В Аржентина неотдавна бе приет закон, който предвижда издигането на Знамето на Мира – знамето на Пакта Рьорих – над всички държавни институции в Деня на Мира (това е 21 септември, обявен от ООН за Ден на Мира).

Каква е ролята на България в тези инициативи и как Международният Център „Рьорих“ (МЦР) работи с Клона на МЦР в България?

Национално сдружение „Рьорих“ от 2003 година е институционален член на МЦР, а през 2010 година в България бе създаден Клон на Международния Център „Рьорих“. Благодарение на това, МЦР вече много години плодотворно сътрудничи с редица български културни и академични институции, сред които Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Държавна агенция „Архиви“, Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сред сравнително неотдавнашните инициативи можем да посочим голямата документална изложба, посветена на големия руски философ Елена Рьорих, проведена през 2010 в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ съвместно от Библиотеката, МЦР, ДАА и Национално сдружение „Рьорих“, също така изложбата „През пространството и времето“ в Университетската библиотека на СУ през 2012 година (http://www.libsu.uni-sofia.bg/exhibit_70.html). Представители на българската наука и култура често участват в организираните от МЦР международни конференции в Москва. А сътрудничеството между МЦР и Националната галерия за чуждестранно изкуство в София има като свой резултат издаването на прекрасния каталог на Галерията „Колекция Николай Рьорих“, осъществено благодарение на спомоществователството от МЦР и методологичната помощ на неговите научни сътрудници.

Кажете нещо повече за изданието „Колекция Николай Рьорих“, което се представи в София. С какво е уникално то?

На първо място с това, че за пръв път в България излиза издание, в което са включени всичките 248 картини на Николай Рьорих от колекцията на Националната галерия за чуждестранно изкуство в София. Това само по себе си е събитие в културния ни живот. По-голямата част от произведенията представляват етюди от известния Хималайски цикъл на Рьорих. Каталогът включва също така и големи, сюжетни платна, сред които „О, Идващият!“, „Хълмът на Тара“, „Хималаи“ и други. Изданието прави тези художествени произведения на Рьорих достъпни за преподаватели и студенти в областта на изкуството, за изследователите на творчеството на Рьорих, както и за всички ценители на прекрасното – и това е много важно. Нека си спомним думите на Достоевски, допълнени от Рьорих: „Осъзнатата Красота ще спаси света“.


Марга Куцарова е председател на Национално сдружение „Рьорих“ и ръководител на Клона на Международния Център „Рьорих“ в България. По образование и професия е юрист, същевременно повече от 15 години е посветила на изследването на творчеството на семейство Рьорих, сериозно се интересува от източна култура и философия. Има редица публикации у нас и в чужбина в областта на рьорихознанието. Сред последните са статия, посветена на приноса на Юрий Рьорих, един от най-големите учени ориенталисти на ХХ век, в изучаването на будистката система Калачакра (списание „Культура и время“, Москва, № 4 от 2012 г.), както и изследване за Пакта Рьорих и Знамето на Мира, публикувано през 2012 в каталога на организираната в ЮНЕСКО (Париж) от МЦР изложба за Пакта Рьорих, както и в излезлия през 2013 година в Индия сборник за Николай Рьорих (Nicholas Roerich. A Quest and A Legacy. New Delhi: Niyogi Books, 2013). 

"Российская газета". Всички права запазени.