Страх и ужас в големия град

Според проучване на фонда „Обществено мнение“ 
почти половината руснаци – 46% – вярват в съществуването на свръхестествени сили. 14% лично са се сблъсквали с тях...

Изоставената болница 
в Ховрино

Изоставената болница в Ховрино влиза в класацията на „най-страшните места на планетата“. Чернобил я изпреварва само с няколко места. Мащабното строителство започва през 1981 г. и предвижда леглова база от хиляда и петстотин места, поликлиника, лаборатории, хеликоптерна площадка. Но се оказва, че не е избрано подходящото място. Почвата не издържа натоварването и почти завършената болница с размерите на цял град започва бавно да потъва в подпочвените води. В крайна сметка строежът е замразен.

Градските власти все още не могат да решат какво да правят. Докато сатанистите бързо се ориентират. Някаква секта поема отговорността за изчезването на хора и животни в Ховрино. Тоест сектанти използвали кучета и просяци за кървавите си ритуали. Из Москва се заговори за това, как полицията организирала хайка срещу сектантите и ги притиснала в тунел, където били разстреляни, от което те били много щастливи, защото директно се озовавали в прегръдките на повелителя на мрака. И днес в тъмните зимни вечери се чува как пеят в тунела.

Всяка година поне десетина недорасли глупаци си чупят ръце, крака, глави, тръгнали да търсят приключения. Това е място за поклонение на готи, пънкари, емо и други. Болницата е пълна с дупки, срутвания, зеещи асансьорни шахти, стърчаща арматура. Полицаите редовно вадят търсачи на приключения от вентилационните шахти в мазето или на тавана, където те се крият от охраната.

Главният призрак на болницата е Алексей Краюшкин, който скочил от покрива заради несподелена любов. На един от етажите има даже нещо като паметник: цялата стена е изрисувана с графити, като общо взето смисълът на посланията (в рими или проза) е: мислим за теб, скърбим.

Останкино

Името на района идва от думата „останки“: сградата на телевизията е построена върху древно гробище. Преди 500 години се появила известната Останкинска старица и отишла при тогавашния собственик на село Останкинское болярина Сатин, като му забранила да копае земята, защото притеснява мъртвите. Старицата била прогонена, земята изорана, след което стопанинът изпаднал в немилост и бил екзекутиран.

По-късно Останкинската старица се явила на император Павел, когато пристигнал в Останкино. Тя казала на Павел, че няма да доживее до пролетта, и била права — той умрял; след това на Александър II, който минавал през Останкино. Рекла му, че ще умре от ръката на безбожник. Императорът бил убит от народоволците; през октомври 1993 г., броени дни преди нападението на телецентъра, Старицата отново се появила в Останкино и обявила, че тук мирише на кръв. Скоро след това наистина замирисало. Казват, че и преди пожара в телевизионната кула Останкино старицата пак се явила.

Вилата на Берия

Легендата гласи, че сталинският министър на вътрешните работи водил тук хубавите момичета, които прибирал нощем от улиците на Москва. На сутринта разстрелвал обезчестените красавици. А телата им изяждал или складирал в мазето. Днес в тази лоша къща се помещава посолството на Тунис, и в същата тази лоша къща ту намират разхвърляни документи от сейфа, ту нощем се чуват стъпки по коридора, без да има някой. Казват, че служителите от посолството молили да им бъде предоставена друга сграда, но получили отказ.

Манастирът „Св. Йоан Кръстител“

В него повече от 30 години била заточена Дария Салтикова, наричана просто Салтичиха, която по особено жесток начин погубила 74 крепостни селяни (това е само доказаната бройка!). Тогава Екатерина II казва за нея, че тя няма правото да се нарича жена, а може да се зове само изрод на човечеството.

Дори заточена, Салтичиха запазила лошия си нрав – след като не можела да измъчва, пали и убива живи хора, тя ги ругаела и плюела през решетките. Умряла в тъмницата. Смята се, че призракът на Салтичиха и днес витае из околностите на манастира. 

Театърът “Пушкин” 

Създаденият от режисьора Таиров Камерен театър бил преустроен през 1950-те години. В резултат на това новата част от сградата е издигната на мястото на гробището към църквата „Св„ Йоан Богослов“. Таиров вече не бил жив, но се говори, че вдовицата му, примата на театъра Алиса Коонен, в яда си проклела театъра и починала. Оттогава постановките или се проваляли, или били освирквани от публиката, или пък нямало зрители. И за капак призракът на Коонен броди по коридорите. През 1991 г. залата била осветена и призракът изчезнал. Казват, че преди това по време на спектакъла в залата изведнъж се появила невероятно красива тропическа пеперуда, полетяла малко над сцената и отлетяла. Веднага се заговорило, че душата на Коонен се сбогувала с театъра.

Жителите на мегаполисите вярват повече в съществуването на свръхестественото

Гласовото дере

Смята се, че името „гласовото“ идва от Волос (Велес) — езически бог, управлявал отвъдния свят. Друга версия гласи, че се казва гласовото дере, защото от него се чуват гласовете на тези, които не са се върнали оттам. При разкопки в околностите на дерето били открити следи от древни селища. Дерето винаги се е смятало за лошо място. Според някои източници през XVII век оттам излязъл цял отряд татарски конници и се насочил към портите на двореца в „Коломенское“. Те били разпитани. Татарите твърдели, че са част от войската на хан Девлет-Гирей. Проблемът бил, че ханът е нападнал Москва преди сто години, в средата на XVI век.

През XIX век вестниците писали за голям брой хора, изчезнали при загадъчни обстоятелства в район на дерето. През 1832 г. в „Московски ведомости“ се разказвало за селянин, който на дъното на дерето видял как хора с огромен ръст излезли от гъстата мъгла и след това изчезнали.

"Российская газета". Всички права запазени.