Трудно щастие върху 600 кв. м

Петък е, работният ден приключи и цяла Москва, изоставяйки луксозните ресторанти, модерните клубове, музеите и театрите, се намъква в скъпите си коли и се подрежда в 20-километрови задръствания към изходите на града. Два-три-четири часа нервно пъплене по асфалта сред тълпа от хора, също толкова жадни за глътка въздух и… за дачата!

Вилата (на руски „дача“) в Русия е национална особеност. В другите езици даже няма такава дума. В Русия се появява някъде през 18 век като производна на думата “давам” – царят давал парче земя заедно със селяните на васалите си като отплата за вярна служба. Съветското правителство също раздавало земя на гражданите. Но това вече не били имения заедно с крепостните селяни, а малко късче земя с площ 600 кв. м, която народът нарекъл “шестстотинте” (тоест 6х100). И на това парче земя всеки щастливец – вили се давали само със записване и според заслугите пред народа – си построявал малка къщичка, а на останалата част засаждал градина. Лятото преминавало в облагородяване на постройката, земята, градината. Без особени промени “летуването на вилата” се запазило и в съвременна Русия, дори се превърнало в национален спорт, който тренират всички без изключение: мъже и жени, граждани и селяни, богати и бедни.

“Може би – размишлява писателят О. Протасов – защото Русия е исконно селскостопанска държава. Урбанизацията. Индустриализацията. Колективизацията. Огромни човешки маси са откъснати от обичайните си места и запратени по чукарите. Днес все по-често се чува идеята за връщане на земевладението в Русия”.

В тесните забързани градове сме обвързани със задължения, работа, правила на поведение, оплетени в социални мрежи... И единственото място, където всеки си е господар, е дворчето с вилата. Още от времето на СССР, когато държавата решавала как да живеят хората, това място било убежище за личния живот, малък остров на вътрешната емиграция. В днешна Русия социалните рамки са далеч по-меки и гъвкави в сравнение с СССР, но пак там хората се спасяват от мрънкането на жената, пиянството на мъжа, проблемите в работата и битовизмите. Нищо, че това е само илюзия за свобода, нищо, че свободата е ограничена в границите на тези шестстотин квадратни метра, но там тя е повече, отколкото в града.

Накратко за най-важното

48% от населението на градовете в Русия притежава имот извън града и това е предимно вила за през лятото (27%). Повечето собственици на вили отглеждат в двора плодове и зеленчуци за домашната трапеза, садят цветя или просто си почиват. 

Малцина реализират печалба от този имот, като отглеждат селскостопанска продукция за продажба или отдават вилата под наем. 

Днес, когато почти всички граждани имат възможност да пътуват в чужбина, повечето предпочитат да почиват на вилата. Например по данни на Руския национален център за изучаване на общественото мнение тази година повечето хора са прекарали лятната си почивка недалеч от дома – 31% на вилата, а 31% в града, пътувайки само през уикендите. Тоест 62% от столичаните по стар обичай предпочитат вилата пред всяко друго място за почивка.

Какво представлява тази дача? 

Руснакът няма точен отговор за това, какво означава дачата. Всеки има свое разбиране за дачата, не защото е негова собственост (макар че това, разбира се, е важно), а защото всеки прави на вилата каквото си иска.

Напоследък много хора си купуват дача. Малцина могат да си позволят собствено жилище в по-големите градове, докато парче земя извън града имат мнозина. В охраняемите вилни селища вдигат къщи, двора засаждат с райграс, а в средата на композицията слагат барбекю или някакво друго развлечение. По цялата страна още от съветско време са се запазили “професионалните” вилни селища. По времето на Хрушчов в СССР доста щедро раздават жадуваните шестстотин кв. м чрез селищните кооперации, прикрепени към различните организации. Така на картата на Русия се появяват вилни селища на писателите, миньорите, художниците, строителите, хидроинженерите...

Най-характерната отличителна черта на тези професионални селища е тяхната професионална ориентация. Колкото и да е странно, но именно на дачата, далеч от работата и забързаното ежедневие, протича най-важният процес на взаимодействие между колегите. Ето какво ни разказа Генадий, собственик на такава дача (по професия драматург, а вилата му се намира в селището “Московски писател”):

“Получих мястото от московската организация на писателите през 1980 г. Тук идвам, за да се насладя на уединението. Дачата ми е на самия край на селището, до самата гора. Тук пиша с лекота, на спокойствие. За един творец е много важно да остане насаме със себе си.

Но уединение трудно се постига. Писателите са общителни хора, дори твърде общителни. Било то рожден ден или някакъв друг повод, поканени са всички и започва едно пиене, една веселба. Опитвам се да не ходя на такива събирания или да се измъкна по-бързо, ако не мога да се отърва. Но от време на време трябва да се ходи. Много неща, които премълчаваш в града, ти се изплъзват на чист въздух след някоя друга чашка. Затова излиза, че повечето неща се решават на дачата. Имам даже пиеса, вдъхновена от такива събирания на дачата. Впрочем за руската литература това не е нищо ново. За живота на дачата са писали всички – и Чехов, и Достоевски, и Толстой”. 

Без значение каква е дачата – голяма или малка, луксозна или най-обикновена, собствена или на приятели – тя играе важна роля в живота на руснака. В Азия почиват, за да работят по-добре. А в Русия работят, за да почиват. На дачата.

"Российская газета". Всички права запазени.