Най-великата битка на Втората световна война

По време на Великата отечествена война имаше и други не по-малко блестящи победи на съветското въоръжение – и по своите стратегически резултати, и по равнището на военното изкуство. Та с какво среди тях се откроява Сталинград? Във връзка с 70-та годишнина на сталинградските боеве ни се иска да поразсъждаваме върху това

Интересите на историческата наука, развитието на сътрудничество между народите изисква, да се освободи военната история от духа на конфронтация, да се подчинят научните изследвания с интересите на задълбоченото, правдиво и обективно осветяване на историческите събития, свързани с Втората световна война, в това число и битката при Сталинград. Това е свързано с желанието на някои хора да се фалшифицира историята на Втората световна война, да се пренапишат военните факти. 

 

Значението на Сталинградската битка за хода на Втората световна война

В световната историография няма еднозначно разбиране за значението на Сталинградската битка, а победата на съюзническите войски при Ел Аламейн, се смята за най-значима, за повратен момент в хода на Втората световна война. Разбира се в името на обективността трябва да признаем, че при Ел Аламейн съюзническите сили спечелиха голяма победа, внасяща голямо значение в разгрома на общия враг. Ако трябва да говорим от военно-стратегическа страна на нещата, Сталингардската битка се води на огромна територия, почти 100 хил. кв. км, а при операцията в Ел Аламейн - на сравнително тясното африканско крайбрежие. При Сталинград на отделни етапи от битката от двете страни участва повече от 2,1 млн. души, повече от 26. хил. оръдия и минохвъргачки, 2,1 хил. танка и повече от 2,5  военни самолета. Германското командване за сражението при Сталинград привлича 1 млн. и 11 хил. души, 10 290 оръдия, 675 танка и 1216 самолета. В същото време при Ел Аламейн африканският корпус на Ервин Ромел има едва 80 хил. човека, 540 танка, 1200 оръдия и 350 самолета. Битката при Сталинград продължава 200 денонощия (от 17 юли 1942 г. до 2 февруари 1943 г.), а сраженията при Ел Аламейн – 11 дни (от 23 октомври 1942 г. до 2 февруари 1943 г.), без да говорим за несъпоставимостта на напрежение и ожесточеност на двете сражения. Ако в Ел Аламейн фашисткият блок претърпя загуби от 55 хил. човека, 320 танка и около хиляда оръдия, то под Сталинград загубите за Германия и нейните сателити са 10-15 пъти повече. Пленени са около 144 хил. души. Унищожена е 330 хилядна армия. Много големи са и загубите на съветските войски – безвъзвратните загуби са от 478 741 души. Много от войниците е можело да бъдат спасени. Но все пак нашите жертви не са напразни.  

Несъпоставима е  военно-политическата значимост на изминалите събития. Сталинградската битка се състои на централния европейски театър на военните действия, където се решава съдбата на войната.  

Операцията под Ел Аламейн протича в Северна Африка на втори план от театъра на военните действия. Нейното влияние на събитията е само косвено. Вниманието на целия свят тогава е приковано не към Ел Аламейн, а именно към Сталинград.

В свой ред крупните поражение и огромните загуби на вермахта при Сталинград рязко, влошават военно-политическото и икономическо състояние на Германия и я поставят пред задълбочена криза. Загубата на вражески танкове и автомашини в сталинградската битка се равняват, например на шестмесечното им производство в заводите на Германия, оръдията – четиримесечно, а минохвъргачките и стрелковите оръдия – на два месеца. И за да възстанови толкова големи загуби, немската военна промишленост е принудена да работи под голямо напрежение.

Рязко се изостря недостига на хора. Катастрофата край Волга слага своя забележим отпечатък на моралното състояние на вермахта. В германската армия се повишава бройката на дезертьори и непослушание на командирите, увеличават се и военните престъпления.

След Сталинград количеството смъртни присъди, произнесени от хитлеровското правосъдие спрямо германските военнослужещи, значително се увеличава. Немските войници участват с по-слаба мотивация във военните действия, изпитват страх от флангови удари и от обкръжаване. Сред политиците и представителите на висшето офицерство се зараждат опозиционни настроения срещу Хитлер.

Победата на Червената армия при Сталинград, разтърсва фашисткият военен блок, действа потискащо и върху съюзниците на Германия, предизвиква в тях паника и неразрешими противоречия. Управляващите в Италия, Румъния, Унгария и Финландия, за да се спасят от надвисващата катастрофа, започват да търсят причини, за да излязат от войната, и не зачитат заповедите на Хитлер за пращане на войски на съветско-германския фронт. От 1943 година доброволно се предават не само войници и офицери, но и цели подразделения и части на румънската, унгарската и италианската армия. Изострят се отношенията между военнослужещите на вермахта и съюзните армии. Съкрушителният разгром на фашистките орди при Сталинград действа отрезвяващо на управляващите кръгове в Япония и Турция. Те се отказват от своите намерения да встъпват във война срещу СССР.

Под влиянието на успеха, постигнат от Червената армия при Сталинград и в последващите операции на зимната кампания през 1942-1043-та година, се усилва изолацията на Германия на международната сцена. През 1942-1943-та година съветското правителство установява дипломатически отношения с Австрия, Канада, Холандия, Куба, Египет, Колумбия, Етиопия, а с Люксембург, Мексико и Уругвай възобновява прекъснатите по-рано дипломатически връзки.

Всичко говори за това, че именно битката при Сталинград прекършва вермахта и слага началото на прелом във Втората световна война в полза на антихитлеровската коалиция. По-точно казано Сталинград предопредели този прелом. 

 

Сталинградската битка

Рано сутринта на 19 ноември 1942 година, хиляди съветски оръдия обсипват позициите на нацистите със снаряди. Съветската армия започва решителна атака. Няколко дни по-късно 330 000 нацистки войници, офицери и генерали се оказват в обкръжението на съветските войски. Битката продължава 3 месеца, но всички опити на нацистите да разкъсат съветския пръстен са напразни.

Съветските власти се подготвят от 2 месеца за тази решителна операция. Голям военен контингент, основно от Сибир, е концентриран при Сталинград. Участниците в Сталинградската битка я наричат „ада на Земята”. Хълм в центъра на града, наречен Мамаев Курган, преминава  няколко пъти последователно в ръцете на съветската армия и нацистите.

Сталинградската битка продължава 200 дни. Историците казват, че това е най-голямото кръвопролитие в човешката история. Около 1 милион съветски военнослужещи са убити или ранени в тази битка, но нацистките загуби също са големи – те загубват около една четвърт от своята армия. Съветската стратегическа операция през Втората световна война, проведена на 19-23 ноември 1942 година, която води до обкръжаване на Шеста германска армия, Трета и Четвърта румънски армии, както и части от германската Четвърта бронетанкова армия, носи кодовото име „Операция Уран“.

На 19 ноември 2012 година са монтирани паметни плочи на мемориалния комплекс „За героите от Сталинградска битка“ на Мамаев Курган в руския град Волгоград (бивш Сталинград). Още 1500 мемориални плочи с имената на повече от 17 000 защитници на града ще бъдат поставени на 100 метровата стена. 

 

Махмут Ахметович Гараев е президент на Академията на военните науки, доктор на военните и доктор на историческите науки, генерал от армията, участник във Великата отечествена война

Пълен текст на руски език: http://nvo.ng.ru/history/2013-01-18/1_stalingrad.html 

"Российская газета". Всички права запазени.