Любов? Предаността е по-важна

„Децата и съпругите на мъжете, изкачили се по стълбата на властта, не само че споделят тежестта на техния успех, но и понасят бремето на позора им“ – казва историкът Рой Медведев.

Да вземем например Иван Грозни: четири от жените си изпраща в манастир, други две умират при съмнителни обстоятелства … Петър I искал да екзекутира първата си жена Евдокия Лопухина, която не обичал, но се смилил и я пратил в манастир. 

Ленин никога не е обичал Надежда Крупская, виждал в нея боен другар и право в очите я наричал с обидния прякор Минога или Риба. Хрушчов възприемал жена си най-вече като домакиня и готвачка, а не като първа дама в държавата, Брежнев наричал съпругата си с мъжкото име Витя. А в недалечното минало има съдби, превърнали се в непоправима трагедия.

„Труп на 34-годишна жена, средна на ръст, с правилна фигура, добър хранителен режим… Смъртта е настъпила в резултат на отравяне с луминал“ – това излиза по вестниците на 21 ноември 1938 г. след смъртта на „придворната фаворитка“ Евгения Ежова, съпругата на народния комисар на вътрешните работи на СССР Николай Ежов.

През есента на 1938 г. Евгения Ежова пише на Сталин две писма с молба да я защити, като го убеждава в своята преданост към вожда на народите. Писмата остават без отговор … На 29 октомври Николай Ежов откарва жена си в санаториума „Воровски“, където поставят диагнозата „астено-депресивно състояние“. 

На 15 ноември арестуват двете най-добри приятелки на Ежова – Зинаида Гликина и Зинаида Кориман. Един ден през ноември Ежов изпраща на жена си в болницата сънотворно с малък сувенир. Според историците сувенирът бил условен знак, че е „време да напусне този свят“. На 19 ноември Евгения Ежова изпива всичките таблетки луминал … Два дни се опитвали да я реанимират. Казват, че на въпроса за причината за смъртта на съпругата му Ежов отвърнал: „Наложи се да дам жертва, заради собственото си спасение...“

„Евгения Ежова била ексцентрична жена“ – обяснява историкът Рой Медведев. – Нямам причини да съчувствам, тъй като е била много безнравствена и това активно се коментирало в московските среди.

Разбира се и Ежов не е бил идеален мъж: нисък, направо джудже, грозен. Като го гледам си мисля, че за никой не било тайна, че бракът им е уреден по сметка. Тя често спекулирала с положението на съпруга на Ежов, дори за интимни цели. На практика принуждава Михаил Шолохов да стане неин любовник – винаги тя уреждала срещите им в хотела. И подобни истории не са малко“. 

Любовници на Ежова, освен Михаил Шолохов, са били писателят Исак Бабел, Ото Шмит, колеги от работата… Естествено ще се запитате, къде е бил мъжът. Ами и той не мирувал, никак даже. След като бил арестуван, Николай Ежов е обвинен в организирането на преврат, убийството на съпругата си и в… хомосексуализъм, което Ежов отрича. А по повод смъртта на Евгения не се признава официално за виновен.

„Доколкото ми е известно, Евгения Ежова се е самоубила и наистина не може да се говори за убийство – разказва Рой Медведев. – Но очевидно е била принудена да се самоубие. Подсказали са й, че наближава нейният ред“. 

В конфискуваните архиви на Ежов има запазено писмо от съпругата му: „Колюшенка… Ако още съм жива, то е защото не искам да ти създавам проблеми, имаш си достатъчно… винаги съм те боготворила заради скромността ти, предаността ти към партията и другаря Сталин. Да можех поне пет минути да поговоря с този толкова скъп на сърцето ми човек. Видях колко внимателно се грижи той за теб, чух с каква нежност говори за жените. Сигурна съм, че ще ме разбере. Той ще усети. Няма начин да сгреши за някого и да го остави да затъне...“.

Вождът на народите обаче рядко проявявал снизхождение. Не търпял неподчинение дори от страна на своите близки. Втората жена на Сталин, първата лейди на Съветския съюз Надежда Алилуева знаела това.

„Една от причините за самоубийството на Алилуева била, че тя вече не обичала Сталин – продължава Рой Медведев. – Запазена е кореспонденцията им оттогава.

Всичките писма са много хладни, делови. Това не са редове, написани от обична съпруга и любящ съпруг. За развод не можело да става и дума, защото Алилуева и Сталин нямали сключен брак. Тогава хората често се събирали да живеят заедно, като се обявявали за съпрузи. Надежда неведнъж напускала Сталин и отивала в Ленинград с малкия Василий. Но всичките роднини заставали на страната на вожда“. 

Всички членове на семейството на Сталин се ползвали с определени привилегии и не искали да ги губят. Неразбирането от страна на роднините станало една от причините, тласнали я към самоубийство. Тя опитала да прави нещо, постъпила в Промишлената академия, получила професия, но пак си останала домакиня при Сталин.

Освен това Надежда Алилуева много страдала от нарастващия като лавина култ към личността на Сталин. Често се карали по този повод. И след поредната кавга се разиграва непоправимата трагедия. 

Светлана Шчолокова, съпругата на министъра на вътрешните работи на СССР Николай Шчолоков, не страдала от деспотизма на мъжа си. Тя се сърдила на мъжа си само когато държал сметка за покупката на нов диамант. Казват, че след като Юрий Андропов завел дело за корупция срещу Николай Шчолоков, Светлана взела пистолета на мъжа си и отишла да застреля новия генерален секретар.

„Светлана Шчолокова не е стреляла по Андропов. Това е мит – убеден е Рой Медведев. – Тя се самоубива през 1983 г. по съвсем друга причина – съпругът й е свален от длъжност и е обвинен в тежки престъпления.

Известно е, че Светлана Шчолокова се е ползвала от положението на мъжа си, за да си купува бижута – заедно с Галина Брежнева изкупували ювелирни изделия, щом чуели, че цените ще се вдигат. Естествено, че загубата на такова положение и богатство било трагедия за Светлана“.

"Российская газета". Всички права запазени.