Първата световна: забвение

За масовото съзнание тази война не е нещо повече от една безсмислена касапница. Тя поражда революцията и оставя Русия без някои територии, които са били в нейния състав. Така че трябва ли да я помним? Трябва. Най-малкото заради това, че около два милиона наши сънародници загиват по бойните полета на Първата световна война.

„Сега предстои не само да се застъпим за несправедливо обидената ни родна страна, а да защитим честта, достойнството, целостта на Русия и позицията сред великите държави...“ гласи манифестът, който руският император Николай издава на 20 юли (2 август) 1914 г., ден след като Германия обявява война на Русия.

Да защитим честта, достойнството и целостта. Това не са само думи. Агресията на Германската империя срещу Русия е исторически факт. Още през 80-те години на XIX в. пангерманистите кроят планове за разпокъсването на Русия. 
През 1914 г. кайзерът Вилхелм II представя меморандум с препоръки за провеждане на етническо прочистване на Прибалтика, Беларус и Велика Русия западно от линията Петроград-Смоленск за разселване на германци. През лятото на 1915 г. на конгрес в Берлин 1347 германски професори подписват меморандум, който гласи, че цялата територия на запад от Волга трябва да послужи за създаването на немски колонии. Така че в тази война руската армия воюва главно за свободата и независимостта на своята родина.

Точно тогава не друг, а Уинстън Чърчил се чувства длъжен да припомни на жителите на Британската империя и САЩ приноса на Русия за победата на Антантата. В началото на 30-те години на ХХ век излиза сборник със заглавието „Неизвестната война: Източният фронт“, който съдържа фрагменти от монографията му, посветена на цялата Първа световна война. Наистина много точно заглавие – неизвестна.

Ето, във Франция има паметник на войниците от специалните руски експедиционни бригади. Докато в Гърция и Македония, където в състава на многонационалните съюзни сили също са воювали специални руски бригади, досега няма нищо подобно. Подвигът на руските войници на Балканския полуостров през 1916–1918 г. изобщо не е увековечен. Има филм за руснаците, загинали на бойните полета във Франция, написани са много книги. А за руските войски на Солунския фронт има публикувани две-три статии и дотам.

За Русия войната не свършва с подписването на Бресткия мирен договор. Тя продължава и след това. През зимата на 1918–1919 г. руските съветски войски отново заемат западната граница на бившата Руска империя. Има основания войната с Полша от 1920 г. да се разглежда като продължение на Първата световна война.

При един по-обширен поглед на цялата тази война може да се гледа единствено като на първа активна фаза на Великата тридесетгодишна отечествена война от 1914–1945 г. През 14 от тези 32 години Русия води големи външни войни. Като прибавим и вътрешните, стават 22 години. Едва през 1925 г. последните нашественици напускат руската земя (японците се изтеглят от Северен Сахалин). През 1929 г. е конфликтът на Китайската източна железопътна линия. 
А от 1937 г. започват новите конфликти с Япония в Далечния Изток (инцидентът в Благовещенск). След което идва ред на известните събития, продължили до 1945 г.

Отечествена война означава да браниш собствената си национална независимост, а не да нападаш чужда територия.

"Российская газета". Всички права запазени.