Едностранно съкращаване

Планът на Йосиф Сталин

Групата съветски войски в Германия (ГСВГ) имаше такава подготовка, че можеше да оцелее и да води настъпление при всякакви условия, дори под огъня на ядрени бойни заряди. Но тя не можа да бъде спасена от политиката на собственото си ръководство. 

...Още неотминал парадът на Победата от 9 май 1945 г., а след 20 дена Ставката на Върховното главно командване на СССР разпорежда да бъде създадена група окупационни войски, като назначава за неин командир Георгий Жуков. Съветските войски, чийто щаб е дислоциран в Потсдам (впоследствие във Вюнсдорф), имат за задача да осигурят управлението на своята окупационна зона и отговарят за прехода към мирен начин на живот на нейната територия. 

Сталин едва ли е предполагал, че войските на СССР и на съюзниците ще се задържат толкова дълго: първоначално в СССР се е разглеждала възможността за обединението на Германия. След ликвидирането на нацизма, на първо място от претендентите за победа в Германия били комунистите и социалистите. На Москва не би навредил съюзник в центъра на Европа, предпоставките за това били налице.

Съкращаване на най-силните

Но се случва друго. Започва „студената война“ и групировката в Германия става буфер на западния край на влиянието на СССР. От 1954 г. тя се нарича Група на съветските войски в Германия (ГСВГ), нейният правен статут е регламентиран с Договора за отношенията между СССР и ГДР (1955).

Светът имаше късмет: Трета световна война така и не започва. Само със своето съществуване добре подготвената и въоръжена войскова групировка представляваше фактор за стабилност.

И ето, в хода на провежданата от Михаил Горбачов политика на външнополитически отстъпки, през 1989 г. СССР заявява за реализацията на план за едностранно съкращаване на армията. Съкращаването, а на всичко отгоре и едностранно, засегна най-боеспособните войски: от Германия са изведени и разформировани две танкови дивизии, два отделни танкови полка и осем отделни батальона.

След падането на Берлинската стена ослабеният от противоречиви реформи и външноикономическа конюнктура СССР вече не можеше да способства за обединението на двете Германии, отстоявайки своите интереси. На 2 септември 1990 г. министрите на външните работи на ФРГ, ГДР, СССР, САЩ, Франция и Великобритания подписват „Договор за окончателното решение по отношение на Германия“. Това фактически означава разширяване на границите на ФРГ до размерите на цяла Германия. САЩ не са си и помисляли за извеждане на войските си от ФРГ, а СССР се съгласява да изведе цялата своя групировка до 1994 г. Тук трябва да се отбележи, че Западната група войски (ЗГВ), както тогава започва да се нарича ГСВГ, се състоеше от 546 200 души, 115 хиляди единици бойна техника, 677 хиляди тона боеприпаси, 36 290 сгради и съоръжения в 777 военни градчета. Извеждането на такова количество военни и имущество в тези срокове означаваше позорно бягство към нищото.

След завръщането си от Германия в Русия, повечето от частите бяха разформировани. Много от немците се отнасяха със съчувствие към съветските военни, разбирайки, че в родината им за тях няма дори жилища, че много от тях ще бъдат уволнени, а тези, които останат, ще са с мизерни заплати.

Историкът Вернер Борхерт отбелязва, че местните жители често с тъга споделят, че „когато те (съветските военни) заминавали със своите танкове и камиони, за много от тях, може да се каже за мнозинството, те са си тръгвали като приятели“. В действителност не са малко тези хора в Източна Германия, които са се отнасяли добре към съветските войници, имало е паради, митинги, цветя. За дългите години на пребиваване много от тях имали дружески отношения с немците. Имало е и неприятни случаи. При изтеглянето на войските върху един от вагоните на преминаващата под моста композиция с боеприпаси била хвърлена факла. Часовият успял да загаси запаления брезент и само с цената на живота си предотвратил взрива.

Към дома като на гости

Един от основните проблеми при извеждането на войските бе въпросът за разполагането по места. Военните предлагаха извеждането на войските да се проведе така, както го бяха направили французите – според степента на подготовка на новите места за дислокация, но както се изказа последният командващ ЗГВ Матвей Бурлаков, ръководителите на страната „не мислеха за собствената си армия“. Нещо повече, тогавашният президент на Русия Борис Елцин, в стремежа си да угоди на западните кредитори, реши да съкрати сроковете за извеждане с четири месеца. В началото на преговорите за извеждането на войските, в стремежа си колкото се може по-бързо да изпрати ЗГВ, немската страна обещаваше да построи в Русия жилища за всички офицери, но бяха отпуснати само 8 милиарда марки. На територията на Русия, Беларус и Украйна бяха построени в общи линии 45 000 апартамента. Без покрив останаха повече от 170 хиляди офицери от действащата руска армия и 160 хиляди други военнослужещи.За много от тях извеждането на войските се превърна и в лична катастрофа. Офицерите пътуваха в ешелоните заедно с войниците, а жените и децата изпращаха при родители, близки роднини и познати. След като се озоваха в Русия върху голи поляни, те живееха в палатки по няколко години. Много семейства така и не се събраха отново...

В още един сериозен въпрос се превърна съветската собственост в Германия. Стойността на недвижимата собственост на ЗГВ, според медиите, се оценяваше на 28 милиарда долара. В Русия искаха да получат поне 7,35 милиарда долара. От друга страна, немските власти настояваха за насрещна компенсация – за екологични и имуществени щети. В резултат на това руската страна получи едва 385 милиона долара.

Източник: DPA / Vostock-Photo.

Съгласно договорките между лидерите на двете държави, правото да продава недвижимата собственост на ЗГВ получи Министерството на финансите на Германия, което, по думите на последния съветски командващ групировката, просто „нямаше защо“ да го продава: „На всички и така им беше ясно, че никой няма да го понесе със себе си, и в крайна сметка те ще го получат абсолютно безплатно“. Командващият нееднократно пише, че известни адвокатски кантори от ФРГ се обръщат към него, предлагайки услугите си в битката за съветската собственост. Една от компаниите предлагала да поеме дори всички разходи по делото, като в случай на успех да получи 30% от стойността на собствеността, която СССР просто подарявал, но Москва не проявила интерес.
Точката е поставена на 16 декември 1992 г., когато Елцин се съгласява да предаде на германските власти „недвижимото имущество, построено от бившия СССР“.

Тогава военните решават да постъпят принципно. Разглобяват всичко, което може да бъде изнесено – за Русия потеглят хангари, хранилища, дори бетонните плочи от самолетните писти и стоянките на техниката.

След това разговорите за екологичните щети на практика изведнъж били прекратени, а 60% от оставените от военните площи започват да се използват за граждански цели. Останали изоставени само полигоните и стрелбищата, но впоследствие и те започнали да привличат интересите на инвеститорите.

Западната група войски прекратява своето съществуване на 31 август 1994 г. На церемонията в Трептов парк, в присъствието на три хиляди зрители, президентът Елцин заявява, че очаква отношенията с Германия да преминат на качествено ново равнище, основано на доверието след извеждането на съветските войски. Но както сега ни е известно, отношението на Запада към Русия, която заради тези отношения унищожи най-добрите си бойни части, така и не отиде по-далеч от усмивки по официалните церемонии, а и с тях се приключи, когато Русия изчерпа запасите си от отстъпки, които би могла да направи. 

"Российская газета". Всички права запазени.