Разрушаването на стената на страха

„Ръководителите на ГДР разбираха много добре, че е дошло времето да се либерализира забранителният режим за напускане на страната – разказа Игор Максимичев, сега главен научен сътрудник в Института за Европа към РАН, а през 1987-1992 година – съветник на посланика в Берлин. – На 7 ноември генералният секретар на ЦК на СЕПГ Егон Кренц и министърът на външните работи на ГДР Оскар Фишер информираха посланика на СССР Вячеслав Кочемасов за това, че е подготвен нов проект на закона за емиграцията”. Властите имаха намерение да отворят специален пропускателен пункт на границата с ФРГ, през който да могат да излизат без излишни формалности онези граждани, които са пожелали да се преселят на Запад. Кренц и Фишер поискаха да узнаят мнението на Москва за това и Кочемасов им съобщи, че от съветска страна няма възражения”. Същата вечер членът на Политбюрото Гюнтер Шабовски даваше пресконференция в пряко излъчване, на която се обсъждаше работата на пленума на ЦК на СЕПГ и между другото съобщи и за въвеждането на новите положения, позволяващи на гражданите на ГДР свободно да пътуват до Западна Германия. На въпроса на един италиански журналист, откога тези положения влизат в сила, Шабовски объркано отговори „Още отсега”.

Винфрид Петч си спомня, че тълпи от източните берлинци веднага са се насочили към най-близките пропусквателни пунктове на границата и са ги превзели с щурм. За един час най-малко 20 хиляди души са пресекли границата по моста Бозебрюке без проверка на документите. Макар че отначало граничарите все още са слагали печати в паспортите.

Винфрид си е запазил гедеерския паспорт с печата на граничния контрол от 9 ноември 1989 година. Печатът е сложен направо върху снимката. Тогава това е означавало, че Юрген не е трябвало да бъде пуснат обратно в Източен Берлин. „Ние с жена ми стояхме до граничната бариера. Аз казах: хайде да преминем, а след това ще се върнем. Сега този печат е една реликва за нас и ние с жена ми се гордеем с него”.

Ако се съди по разказите на участниците в онези събития, от двете страни на Берлинската стена е царяла неописуемо радостна атмосфера. „ Стана чудо – казват те. – Изчезна зоната на смъртта в центъра на Европа”. Започнаха да разбиват на парчета стената, която 28 години внушаваше само ужас с автоматчиците по кулите, с картечните гнезда, с бодливата тел, противотанковите съоръжения, мините и електрическата сигнализация. Сега парчетата от стената са сувенири за онези, които в Берлин се наричат „кълвачите на стената”. Именно от тях държавата бдително охранява тези фрагменти от „позора на XX век”. Сега изрисуваната стена е главен образ на историческата 1989 г. – както за немците, така и за цялото човечество. Точно там е изобразена знаменитата целувка на Леонид Брежнев и Ерих Хонекер – в графитите на руснака Дмитрий Врубел. Художникът пристигнал в Берлин по съвсем друга работа. „Всичко стана случайно. Един мой приятел, който ме покани да направя изложба в Берлин, живееше на 500 метра от онази част на стената, на която разрешиха на художниците да рисуват. Източен Берлин беше почти празен, всички избягаха на Запад, хората изоставяха апартаментите си с мебелите” – разказа Врубел.

А през 2009 г. реставрацията на този графит, прославил Врубел по целия свят, повече приличаше на улична атракция. „ Три дни не можех да започна да работя, а успях да завърша едва след един месец. На ден рисувах само по една буква. Идвах, сядах да работя, и веднага се събираха към 1500 души и журналисти. Давах автографи и интервюта – спомня си художникът. – Трябваше да повторя нещо, което вече не съществува, но се пази в съзнанието на всички берлинчани”.

"Российская газета". Всички права запазени.