Разрушаването на стената на страха

На 9 ноември 1989 г., в 21 часа и 20 минути на Борнхолмерщрасе беше вдигната граничната бариера, което означаваше падането на Берлинската стена и началото на германското обединение.

„Ръководителите на ГДР разбираха много добре, че е дошло времето да се либерализира забранителният режим за напускане на страната – разказа Игор Максимичев, сега главен научен сътрудник в Института за Европа към РАН, а през 1987-1992 година – съветник на посланика в Берлин. – На 7 ноември генералният секретар на ЦК на СЕПГ Егон Кренц и министърът на външните работи на ГДР Оскар Фишер информираха посланика на СССР Вячеслав Кочемасов за това, че е подготвен нов проект на закона за емиграцията”. Властите имаха намерение да отворят специален пропускателен пункт на границата с ФРГ, през който да могат да излизат без излишни формалности онези граждани, които са пожелали да се преселят на Запад. Кренц и Фишер поискаха да узнаят мнението на Москва за това и Кочемасов им съобщи, че от съветска страна няма възражения”. Същата вечер членът на Политбюрото Гюнтер Шабовски даваше пресконференция в пряко излъчване, на която се обсъждаше работата на пленума на ЦК на СЕПГ и между другото съобщи и за въвеждането на новите положения, позволяващи на гражданите на ГДР свободно да пътуват до Западна Германия. На въпроса на един италиански журналист, откога тези положения влизат в сила, Шабовски объркано отговори „Още отсега”.

Винфрид Петч си спомня, че тълпи от източните берлинци веднага са се насочили към най-близките пропусквателни пунктове на границата и са ги превзели с щурм. За един час най-малко 20 хиляди души са пресекли границата по моста Бозебрюке без проверка на документите. Макар че отначало граничарите все още са слагали печати в паспортите.

Винфрид си е запазил гедеерския паспорт с печата на граничния контрол от 9 ноември 1989 година. Печатът е сложен направо върху снимката. Тогава това е означавало, че Юрген не е трябвало да бъде пуснат обратно в Източен Берлин. „Ние с жена ми стояхме до граничната бариера. Аз казах: хайде да преминем, а след това ще се върнем. Сега този печат е една реликва за нас и ние с жена ми се гордеем с него”.

Не всичко е толкова просто

Всеки шести немец се изказва за възстановяването на Берлинската стена. Свидетелство за това е едно допитване до общественото мнение, направено от изследователския институт Insa-Consulere по молба на вестника Thüringische Landes Zeitung. Според резултатите на това изследване, 16 процента от анкетираните общо 2020 жители на Германия са се изказали за възстановяването на Берлинската стена.

Ако се съди по разказите на участниците в онези събития, от двете страни на Берлинската стена е царяла неописуемо радостна атмосфера. „ Стана чудо – казват те. – Изчезна зоната на смъртта в центъра на Европа”. Започнаха да разбиват на парчета стената, която 28 години внушаваше само ужас с автоматчиците по кулите, с картечните гнезда, с бодливата тел, противотанковите съоръжения, мините и електрическата сигнализация. Сега парчетата от стената са сувенири за онези, които в Берлин се наричат „кълвачите на стената”. Именно от тях държавата бдително охранява тези фрагменти от „позора на XX век”. Сега изрисуваната стена е главен образ на историческата 1989 г. – както за немците, така и за цялото човечество. Точно там е изобразена знаменитата целувка на Леонид Брежнев и Ерих Хонекер – в графитите на руснака Дмитрий Врубел. Художникът пристигнал в Берлин по съвсем друга работа. „Всичко стана случайно. Един мой приятел, който ме покани да направя изложба в Берлин, живееше на 500 метра от онази част на стената, на която разрешиха на художниците да рисуват. Източен Берлин беше почти празен, всички избягаха на Запад, хората изоставяха апартаментите си с мебелите” – разказа Врубел.

А през 2009 г. реставрацията на този графит, прославил Врубел по целия свят, повече приличаше на улична атракция. „ Три дни не можех да започна да работя, а успях да завърша едва след един месец. На ден рисувах само по една буква. Идвах, сядах да работя, и веднага се събираха към 1500 души и журналисти. Давах автографи и интервюта – спомня си художникът. – Трябваше да повторя нещо, което вече не съществува, но се пази в съзнанието на всички берлинчани”.

"Российская газета". Всички права запазени.