Попивателна за мастило

Като запълва живота си със все по-нови и нови устройства, съвременният човек вече даже не се и замисля за предшествениците на тези неща. Наскоро дъщеря ми ме попита: „А какво е това пейджър?“

Бидонче с точици

Една моя възрастна роднина ме помоли да купя от Москва красиво малко трилитрово бидонче. С такива по-рано ходеха да си купуват наливно мляко или квас. Е, а сега такова красиво емайлирано бидонче не може да се намери даже в столицата, където има всичко. „Ама че сте се сетили!“ - разсмя се продавачът в магазина за домашни потреби. - Да бяхте поискали още някой керосинов или газен котлон, примус или пък корито“. След дълго търсене бидонче все пак се намери – ръчно изрисувано, явно направено по стария калъп, но с надпис „Ръчна изработка“, поради което и струваше съответно.

А помните ли железните машинки за мелене на месо? „Смели кайма“ - поръчваше майката в семейството на мъжа си. Сега такава задача би предизвикала само усмивка – какво има да се мели, сложи месото в електрическата месомелачка, една-две минути, и готово. По времето на железните месомелачки правенето на кайма си беше сериозна работа. Първо, защото за мелене рядко се купуваше хубаво месо (а и откъде можеше да се намери това хубаво месо?). Но затова пък каква красива кайма излизаше постепенно от дупчиците на машината! 

Железни месомелачки се купуваха рядко - дори само поради това, че те никога не се чупеха. Сега иди че намери такава! Доскоро ги произвеждаше един военен завод в Украйна, и те се продаваха по за 300 рубли едната. А имали ли сте сифон за правене на газирана вода, който се зареждаше в един специален щанд на гастронома? Този отдел така се и наричаше „Зареждане на сифони“. Това пълнене на патрончетата струваше 20 копейки. А помните ли разноцветните плетени пазарски мрежи, с които се носеха зеленчуци и плодове? И от които при най-малкия дефект изпадаше ту някое лукче, ту морковче? Найлоновите торбички с дръжките още ги нямаше, а когато някой ги носеше от чужбина... това беше най-желаният подарък. Носеха ги вместо дамски чанти, перяха ги, сушаха ги, закачени на просторите, и ги износваха до пълното им избеляване. Какви времена бяха! Да, говорим за мрежичките. Наскоро на улица Тверская отвориха магазинче с изложени цели редички разноцветни мрежички на цена от 290 до 490 рубли, които така се и казват „Авоска“ (мрежичка). Плетат ги инвалиди. 

А телена сгъваема мрежа за носене на яйца вече не може да се намери. По съветско време тя беше много необходима: като видиш някъде яйца – можеш да си вземеш. Тази мрежа побираше няколко десетки яйца, които благополучно стигаха в нея до вкъщи.

“Съветският калкулатор”

Така наричаха дървеното канцеларско сметало. Макар че защо то да е само съветско? То си е съществувало в Русия от 17 и почти до края на 20 век и е било главно средство за работа на търговците, продавачите, счетоводителите и на всички, които правят някакви сметки.

Някога, висейки на опашката за дефицитния салам, който пускаха, човек можеше да наблюдава опитната продавачка, която набързо изтракваше на сметалото – дължите една рубла и петдесет и три копейки. Сметалото съвсем не е потънало в забрава. Все още може да се купи тук-таме – за всеки случай. Ами ако изведнъж компютрите ни обявят бойкот и настъпи отдавна предсказваният от Холивуд „бунт на машините“? А може би си струва да се запаси човек и с някой друг примус и с въглища – знае ли някой какво може да стане. Веднъж, гостувайки на една моя леля, която живее в голям град, видях как си глади дрехите с желязна ютия, която нагрява на газовата печка. Досрамя ме: леля ми е пенсионерка и не може да си купи нова ютия. Същия този ден купих нова ютия с множество различни функции и... с това я разстроих:“ Ти не знаеш, колко хубаво глади тази ютия, и не бих я сменила за никакви японски ютии!“ Между другото, желязна ютия на въглища днес все още може да се купи за 2000 рубли.

Фрази, за които преди 25 години можеше да те вземат за не напълно нормален

– Изобщо не мога да си вляза в пощата.

Какво мълчиш, цели пет минути минаха, откакто ти изпратих писмото.

– Аз ще съм във влака, обади ми се.

– Случайно изтрих Достоевски и Пушкин.

– Забравих си телефона вкъщи.

– Не те чувам, изчезваш ми.

– Изтичай утре да купиш още памет.

– Подариха ми домашно кино.

– Стрелях цяла вечер – освободих Ирак.

– Пъхни зарядното.

– Бях в задръстване и изслушах цялата книга.

Раздялата с попивателната

Веднъж в един сайт в интернет видях молба от някакъв човек да му помогнат да намери 10 попивателни. Някои питаха: „А това какво е?“, други предположиха, че това са вид леки обувки. По-знаещите съветваха човека да използва вместо попивателни кухненски ролки и памперси. А една дама пишеше, че са останали стари тетрадки на редове и в тях има попивателни...

Попивателни вече няма. Спомням си, че видях забележка в ученическия бележник на един мой приятел: „ В тетрадката няма попивателна!“ Колко ни беше смешно, като си спомнихме бакелитовите мастилници, които не се разливаха, перодръжките, мастилените петна и муцунките на децата, омазани с мастило. А попивателната имаше още и „военно“ предназначение: с направени от нея топчета момчетата обстрелваха през едни фунийки момичетата или се целеха един в друг. След като през 1979 година образователното министерство разреши използването на химикалките, съветската промишленост още 20 години продължаваше да произвежда тетрадки с попивателни в тях. Интересно ми е как сегашните ученици разбират следните редове от романа на Алексей Толстой: „ Акуратно и с голяма почит той се отнасяше към всичко, което беше свързано с гимназията: към облеклото си, книжките, портиерите, училищния гардероб, даже попивателната я наричаше „хартия за попиване на мастило“.

„Соло за „Ъндъруд“

Така Сергей Довлатов е нарекъл своите писателски бележници. Пишещата машина отдавна се превърна в раритет, а знаменитата марка „Ъндъруд“ стана изобщо скъп антиквариат. Макар че и по съветско време беше много престижно да притежаваш „Ъндъруд“, който работи. Ето един цитат от „Солото за „Ъндъруд“: „ Отпечатахте ли разказа?“ – „Отпечатахме го“. – „Получи ли си парите?“ – „Получих ги“. – „Добри ли са“ – „Добри са. Но са малко.“

Познавам хора, които и до днес си пишат на пишеща машина. Един познат на въпроса ми „как е твоя печатен агрегат“ ми се оплака: „Валякът заяжда“. Ето, между впрочем, и думата „валяк на пишеща машина“ също вече е архаизъм. 

А понякога с раритетите стават чудеса: те отново излизат на мода. Така стана например с виниловите грамофонни плочи. Сега може да се намери всякаква музика, записана на винил. И меломаните отново купуват грамофони, които съвсем не са евтини: трябва да платиш от 10 до 30 хиляди рубли, за да можеш да слушаш същия онзи „истински винилов звук“, който е много по-качествен от дигиталното звучене.

"Российская газета". Всички права запазени.