Домът, в който живеят всички новини на света

Дмитрий Горюнов, тогавашният генерален директор на ТАСС, преди това се е срещал много пъти с Ел Коменданте в Куба. И когато Фидел пристигнал в Москва, му предложил да се срещнат още веднъж. Той определил срещата да се състои на 1-ви май вечерта. Когато се чули първите залпове на салюта, Кастро и Горюнов излезли на балкона. Фидел, наблюдавайки града, отбелязал: „Чух, че сега ругаят високите сгради, построени през 50-те години. А на мен ми се струва, че те органично се вписват в облика на Москва. В града задължително трябва да има промяна в нивото на височините, това оживява сивотата на кварталите, построени като по конец“.

Тези думи зарадвали Горюнов. Въпросът е в това, че именно тогава в ТАСС назрявала идеята за изграждането на нова висока сграда за агенцията. Старата сграда, намираща се на Тверской булевард №10–12, отдавна била омаляла, а пък „Фотохрониката на ТАСС“ се намирала в съвсем друг район.

През лятото на 1963 г. ръководството на ТАСС се обърнало към правителството с молба за изграждане на нова сграда на ъгъла на улица Херцен и Тверской булевард, на мястото на подлежащите на разрушаване порутени жилищни сгради. Бил разработен проект, който бил грандиозен – висока 25-етажна сграда с подземен паркинг. Най-отгоре, над плоския покрив, трябвало да има три светлинни табла с „бягащи“ информационни съобщения с височина на буквите от 1,5 метра. Но в крайна сметка градските власти се отказали от идеята за висока постройка, и сградата започнала да „губи“ етажи. Новият проект, вече за 9-етажна сграда, бил разработен от Виктор Егерев, същият архитект, който направил проекта за високото здание.

Характерната особеност на проекта се състои в това, че архитектите успели да отразят във външния вид на сградата един от най-ярките етапи от историята на водещата информационна агенция на Русия. Двуетажните прозорци-екрани символизирали „Прозорците на РОСТА“ – името на ТАСС 1918–1925 г. – плакати по витрините през 20-те години на ХХ век с рисунки и текстове на знаменити руски художници и поети, в това число и на Владимир Маяковски.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"