„Малка победоносна война“

След разпадането на СССР в автономните републики, влизащи в състава на Русия, се усилиха сепаратистките настроения. Те бяха най-силни в Чеченската република, която след обявяването на независимостта си започна да се нарича Чеченска република Ичкерия. Неин президент стана бившият генерал-майор Джохар Дудаев.

Към този момент руските войски вече бяха изведени от територията на републиката, но там останаха огромни запаси от оръжие и военна техника. „В Чечня тогава цареше произвол. Радикализмът в комбинация с оръжието вече заплашваше не само целия Северен Кавказ, но и Русия“ – си спомня Иван Рибкин, председател на Държавната дума през 1994–1996 г. Властите се страхуваха, че примерът на Чечня може да бъде последван и от други автономни републики.

Времето за подготовката на военната операция беше малко, но в края на 1994 г. на територията на Чечня от запад, север и изток навлязоха руски войски, но срещнаха жесток отпор.

Когато се говори за причините за първата чеченска война, не бива да се забравя за нефта. Чечня, като нефтопреработващ регион, беше като една вътрешна офшорка на Русия. „През 1992 година по нефтопроводите за преработка в Чечня са постъпили повече от 6 милиона тона суров нефт. След това тези преработени нефтени продукти попадаха или в търговските структури, или отиваха за износ. Москва не можеше да допусне независимостта на републиката още и поради факта, че тя стана заплаха за националната сигурност на Русия: започнаха провокации, похищения на хора, кражба на пари в чудовищни размери, в това число и чрез фалшиви документи от руски банки. Границите на републиката не се охраняваха.

Руините на Грозни. Сега това е цветущи богат град. Източник: РИА „Новости“.

Бившият председател на Върховния съвет на Руската федерация Руслан Хасбулатов, който през 1994 година оглави миротворческата мисия в Чечня, твърди, че военното нахлуване е можело да бъде избегнато. „Убедиха ме да замина за Чечня, за да свалим Дудаев, и ние на практика постигнахме успех. Той се съгласи да преговаря, но Кремъл внезапно въведе войската“. Русия тогава нямаше ясни политически и военни цели – това беше главният проблем на първата чеченска кампания, смята политологът Глеб Павловски, директор на „Фонда за ефективна политика“. През 1994 г. рейтингът на руския президент беше спаднал на 3 %. „Една малка победоносна война“, по думите на Павловски, би могла да повиши популярността на Борис Елцин сред обществото. Но Русия не можа бързо да сломи съпротивата на сепаратистите. Руските танкове бяха обстрелвани с гранатомети, онези, които оживяха, попаднаха в плен. Войната продължи още година и половина.

След навлизането в столицата на Чечня Грозни руските войски започнаха масово „прочистване“ на населението. Бойните действия се водеха с използването на авиация и артилерия. Разрушенията в града бяха катастрофални. По приблизителни данни на обединението „Мемориал“, загубите сред мирното население на Чечня достигнаха до 50 хиляди души, а на руските войски – около 5 хиляди. В отговор на тези действия на Русия по страната премина вълна от терористични актове, организирани от чеченци.

По времето на чеченските събития се смени основният състав на руското правителство и в органите на властта излязоха на преден план военните. А заедно с това, както отбелязаха моите събеседници, започна и сериозното ограничаване на свободата на словото и взривоопасното нарастване на престъпността и корупцията. „Десетки хиляди военни, които бяха изпратени на война от всички краища на страната, се завърнаха от нея като бандити и започнаха да организират банди. А около доставките за армията, снабдяването и възстановителните работи се разпространи корупция в огромни мащаби“ – смята Хасбулатов.

Първата чеченска война завърши през август 1996 година. Русия изведе войската, мирът обаче продължи само три години, след което започна Втората чеченска война.

"Российская газета". Всички права запазени.