Захвърли лентата

«Непобедими спортисти няма, има незабравими. Аз винаги съм искала да стана именно такава» - мечтателно каза гимнастичката Евгения Канаева. Не, не през 2003 година, когато одържа своята първа победа на международен турнир сред юниорите, а през 2012-та, след като завоюва второто си олимпийско «злато»

За времето на успешната си кариера Канаева, безусловно, е заслужила маса най-ласкателни епитети и комплименти в свой адрес – непобедима, незабравима, неподражаема, прима, кралица, звезда. Но след Олимпиадата в Лондон любителите на художествената гимнастика замряха в очакване – ще видим ли нейния триумф още веднъж? 

- Аз не успях да се насладя на тази победа, а вие вече ме питате за Игрите в Рио-де-Жанейро, - Евгения се опитва да обясни какво чувства. – В спорта денес ти си кумир, а на  другия ден - никой, няма нищо постоянно. Аз излетях високо, и беше много трудно да се задържа на това ниво цели четири години. Разбира се, преди Пекин аз също много тренирах, но след Пекин всички очакваха от мен нещо ново. А много хора чакаха и появяваннето на някой нов, който би могъл да стане лидер в художествената гимнастика. Нали животът не стои на едно място. Нужно бе да се търсят по-ярки образи, да се разучават по-сложни елементи. С една дума, да се расте. На мен не ми беше лесно. Но аз имах цел – да се изкача пак на върха, който веднъж вече съм покорила. 

Юлия Барсукова, олимпийска шампионка от Сидней-2000 по художествена гимнастика:

- За Евгения Канаева гимнастиката е станала част от живота. Представям си, колко е било сложно да премине през два олимпийски цикъла и да бъде през цялото време първа, да остава лидер. Това е голяма отговорност, и зад това стоят много труд и търпение. Тя е  много талантлив човек. Так че тя във всичко обезателно ще успее и извън спорта. Спортът  закалява, възпитава характер, отношение към работата.

Но нали в живота, освен Олимп, има и други върхове. Изглежда, сега Евгения ще отправи поглед към тях. Тя завършва институт, учи английски, привиква към новата си длъжност в Руската федерация по художествена гимнастика. Тя сега е член на изпълнителния комитет и вице-президент. Между другото, едва видяла се в това си качество, Евгения за пръв път се реши да произнесе «заветните» думи.

- Изглежда, аз съм завършила своята кариера, - заяви Канаева пред журналисти след отчетно-изборната конференция на Всеруската Федерация по художествена гимнастика (ВФХГ) през декември миналата година. - Можех да остана и да работя по-нататък. Но освен тренировъчния процес, аз искам да узная и нещо ново. Не изключвам, че може да продължа кариерата си не само във федерацията, но и на треньорското поприще.

Интересното е, че личният треньор на Канаева Вера Щелбаумс, коментирайки официалната новина, появила се месец по-късно, отново даде надежда на милионите поклонници на руската грация:

Тя самата още нищо не знае. Като че ли е завършила, но от друга страна... Тук няма никаква увереност. Ето, например, Алина Кабаева след две години започна отново да се състезава. Ако Евгения реши да се върне, то тя би могла още да побеждава: нейната физическа подготовка го преполага. Но как всичко ще стане в края на краищата – не може да се каже. 

Наталия Ишенко, трикратна олимпийска шампионка, 16-кратна световна шампионка и 9-кратна шампионка на Европа по синхронно плуване:

- За мен Канаева е най-добрата спортистка за цялата история на художествената гимнастика. Тя е съвершено особена. А освен това е абсолютна максималистка, винаги на  сто процента се раздава и на тренировките, какво да говорим за състезанията. А това нали  винаги се вижда, винаги се усеща. За това, когато следиш нейните изпълнения, винаги  получаваш огромно удоволствие. 

На състезанията Евгения Канаева винаги е много съсредоточена, концентрирана, сериозна и… недостъпна за журналисти и поклонници. Зад привидната лекота да върти пируети пред очите на зрителите стои много сложна и упорита работа. Всички сили, емоции, усмивки спортистката оставя на килима. 

Впрочем, в лична беседа Канаева изглежда не само като виртуозна гимнастичка, но и просто като открит и искрен човек. 

"Емоциите, които изпитваш на състезанията, се запомнят и понякога внезапно те заливат като вълна, - казва Евгения. -  В този момент на «дежа вю» усещанията са странни, но много приятни. Медали, премии – всичко това е вторично. Разбирате ли, аз просто обичам да се намирам в залата, да тренирам, да се състезавам. Гимнастиката за мен - това е такова удоволствие".  

Плавната лента, енергичната топка, динамичните бухалки и гъвкавият обръч… Евгения Канаева винаги благодари на предметите, които й помагат да блести на килима - с  целувка. Иска ни се да вярваме, че този жест ние отново ще видим, поне в демонстрационни изпълнения.

Знаковите моменти в кариерата на Евгения Канаева

 На световното първенство през 2009 година в Мие (Япония) Канаева спечели шест златни медала от шест възможни, подобрявайки рекорда, поставен през 1992 година от друга руския - Оксана Костина (пет златни награди). На световното първенство през 2011 година във френския Монпелие Канаева повтори  своето удивително постижение. По резултатите от турнира тя стана единствената 17-кратна световна шампионка по художествена гимнастика. На 16 октомври 2011 година на финала на Гран-при по художествена гимнастика в чешкия град Бърно Евгения Канаева получи абсолютното признание на арбитрите – 30 точки в упражнението с лента при 30-ет точкова система на съдийство. На Олимпиадата - 2012 в Лондон стана първата в историята двукратна олимпийска  шампионка по художествена гимнастка в личния многобой.

"Российская газета". Всички права запазени.