Колелото на съдбата

Новият шампион в крайното класиране на „Дакар“, Едуард Николаев загуби дар слово, когато излезе от кабината на финала в Сантяго. Всички опити на журналистите да му зададат въпрос претърпяха фиаско, докато Николаев плачеше като дете и въобще не можеше да се успокои. Семьон Якубов бащински го прегърна: „Много се радвам за теб! Е, не плачи. Въпреки че аз също плаках на моя първи „Дакар“. В крайна сметка всичко се нареди…“

„Нямах съмнение, че те ще са първи. Този резултат е напълно закономерен и предсказуем. Е, може би той се появи малко по-рано, отколкото го очаквахме. И тук трябва на първо място да се отдаде дължимото на ръководителя на екипа Владимир Чагин. Той цяла година се занимава с момчетата, и ето го резултата! Преведе ги през целия „Дакар“, така че ето го и неговия успех“, казва Семьон Якубов. 

Удивително е, че Едуард Николаев не спечели нито един етап от състезанието, но в крайна сметка неговият резултат се оказа най-добрият. Той не си пилееше напразно времето, движеше се с ясно темпо, като пазеше силите си и автомобила. И тази тактика му донесе дългоочакваната първа победа на „Дакар“.

Въобще не можеше да повярва на своя успех и Айрат Мардеев, син на още един известен камазовски състезател Илгизар Мардеев. На този „Дакар“ той беше заедно с баща си, който осигуряваше техническата поддръжка на своя син. Независимо от това, че Илгизар показа едва четиринадесети резултат, това е и негова победа. Той жертва от своето време за това те да станат първи.

„Усещането е като полет във въздуха“, така възприе победата на своите момчета Владимир Чагин. „Никой от нас не очакваше, че този „Дакар“ може да завърши по този начин. В началото на състезанието, което започна тежко за нас, дори не мечтаехме за призовите места. Едно първо място би било супер успех. Но нашите момчета просто се вкопчиха и не отстъпиха от своите позиции, които заеха с много труд. Юнаци са и механиците: налагаше им се да работят по цяла нощ, за да приготвят камионите. И нашите камиони ни донесоха победата. Радостен съм, че не само оправдахме надеждите на феновете, но дори ги надминахме“, добавя той. 

Отборът беше в шок, когато още един пилот на „КАМАЗ“ Андрей Каргинов, премина финалната права. След като спря, камионът се наклони на една страна. Андрей завърши състезанието на три колела. Състезателят така и не успя да си спомни, където го е загубил. Семьон Якубов внимателно наблюдаваше дрипите, които се вееха на джантата вместо гума, и даде на отбора да вдигне на ръце притежателя на „бронзовия бедуин“. До този момент Андрей не знаеше, че е задминал холандеца Жерар де Роя, който имаше програма минимум да заеме най-малко третото място на този „Дакар“. „Андрей, отпусни се! Всичко мина. Ти си победител!“, крещяха неговите приятели от отбора.

Страстите отдавна не са кипели така на „Дакар“. Интригата в класирането при камионите се запази плътно до финиша. Ако претендентите за първото и второто място се виждаха на предпоследния етап (достатъчно беше Едуард Николаев да мине последния ден без повреди, а Айрат Мардеев малко да настъпи газта), то за своя бронз, Андрей Каргинов трябваше буквално да се бори със зъби и нокти. Както после стана ясно, той е разпрал своята гума девет километра преди финала, но рискува да се добере до него.

По пътя Андрей остана и без огледала, така се лиши от възможността да гледа назад. А в това време във врата му дишаше Жерар де Рой, който на последния етапа беше решил на всяка цена да вземе от руснаците поне третото място. Но щастието не му се усмихна. Точно в най-тежкия момент на състезанието на Каргинов му „пораснаха крила“. „В последните часове на надпреварата аз толкова усилено давах газ, че си направих мазол на десния крак!“, споделя впечатленията си Андрей. 

Този „Дакар“ не се размина и без приключения. На една от отсечките се повреди тежката ремонтната кола на екипа.

„Излизането от строя на ремонтната кола принуди половината членове от екипажа на „КАМАЗ-мастер“ да изпитат цялата прелест на истинския „Дакар“. Личните вещи, палатките, спалните чували на много от тях останаха в машината на Фарит Бадретдинов, който се отправи да тегли счупен камион до лагера в Арик. 26 тона собствено тегло, плюс 24 тона на разваления камион и повече от 300 километра по серпентиновите предпланински пътища на Андите… Естествено, че такъв преход може да догони екипажа едва на 10 януари сутринта“, разказва пресаташето на екипа Ерик Хайрулин. 

Положението се утежни от това, че след пресичането на границата ралито започна да живее по чилийско време, а това означава загуба на драгоценни два часа сън. Тези, които успяха да поспят през тази нощ, лягаха кой където намери и се завиваха с каквото им попаднеше. За какъвто и да е комфорт, дори минимален, не можеше да става и дума. Ветераните от екипажа, при вида на тази картина, се усмихваха: „Ето това е истински „Дакар“!

"Российская газета". Всички права запазени.