Евгения Канаева: Без пари не става, но истинският спортист не мисли за своите доходи. Той мисли за цели

Гимнастичката Евгения Канаева, победител в класацията на „Р-Спорт“ за най-добрите руски спортисти на 2012 година, сама се отказа от призовото място, като пожела невъзможното – всички участници да бъдат класирани първи

Още по темата:Лидерът на руския национален отбор по художествена гимнастика – Евгения Канаева


Евгения, вашият спорт е доста субективен...

На практика за всеки спорт може да се каже, че е субективен. Във футбола и в хокея също има любимци. Случва се, треньорът да хареса гимнастичка, а друга пък няма особени качества, но ги компенсира  с огромно старание, стремеж… Но на първо място е визуалната оценка. Първоначално всички гледат външността на човека. Още повече в художествената гимнастика. В този случай за треньора е много трудно да вземе вътрешно решение. Заедно с мен са тренирали много талантливи момичета. Много по-способни от мен. Имаха по-добри данни, по-добри фигури и по-изразителни лица. Като цяло бяха първокласни гимнастички. Но като потенциал… Никой не знае, какъв ще е резултатът.

Говорите за треньорската работа…

Много е важно да попаднеш на „своя“ треньор, но и това не е принципният момент. Защото ако на човек му е писано да бъде спортист, ако влага цялата си душа, то по някакъв начин ще го забележат и ще го поканят в националния отбор. В руската художествена гимнастика винаги има най-добрата десятка, които са някаква група, но идва първенството на Русия, и треньорският щаб започва да избира момичета от 50-те места, от 45-то.

Съществува мнението, че в гимнастиката треньорът е диктатор. Сблъсквали ли сте се с такова нещо?

Не знам… (смее се). Ние имаме конкретна работа. Да, прекарваме много време в базата, но тя не оградена с ограда. Режимът е всекидневен, това е истина. Поставят ни се задачи за конкретната тренировка. Когато гимнастичката стане по-зряла, тя има право да прави свои предложения.

Може ли да дойде на тренировка със сладолед?

Не. Със сладолед, разбира се, не може. Но не само заради това, че е опасно, а доколкото при нас се смята за елементарна проява на неуважение към треньора.

А тайно може ли?

Тайно всички ядат. И това не е тайна. Дори аз. Яла съм шоколад. Но не тайно, а просто не пред треньора. А понякога самият треньор ми е давал сладко, когато са ми свършвали силите. Всеки спортист е длъжен да знае, какво иска да постигне и какво е готов да направи за това. И още нещо: как успява да се справя с външния си вид.

Да, но в другите спортове има някаква обективност – голове, точки, секунди. А в художествената гимнастика има абсолютна субективност. Може би съдиите си имат критерии, но са малко тези, които ги разбират.

Има, но ако гимнастичката прави така че… Да вземем например, обръщане с крака напред. Записва на листа едно обръщане, а прави два. Никой не може да каже, че не се е завъртяла докрай. Така е през цялото време.  Скачаш и не падаш до шпагат? Направи шпагат. Освен това много зависи от изразителността, от душата, върху което напоследък се отделя по-голямо внимание. Видът на спорта е доста художествен. Но, по мое мнение, най-важното е да не се минава границата. А това може да се достигне ако не е за сметка на искреността. На света, между другото, има липса на искреност. Както и на доброта. В спорта е същото.

Как се изработва искрена усмивка?

Никак. Не се изработва. Живей правилно, обичай хората, цени ги, не съди и не завиждай. Спортните резултати зависят от това, какъв е човек в живота. Ако си позитивен човек, със здрави мисли, не се караш, не си конфликтен, в изключение на едни или други ситуации, то и в спорта ще бъдеш хармоничен.

Все пак е невъзможно винаги да си на такава вълна!

През цялото време не може, но трябва да се стараеш да се мотивираш към по-добро. И на мен не винаги ми стигат положителните емоции. Има и стрес, и сълзи, и просто негативни мисли.

Но когато излизате на килима, създава се такова впечатление, излизате радостна. Навярно това не се отработва?

Разбирате ли, нас от деца ни учат да показваме емоции на площадката, и когато стигнеш до световно първенство, не може да не го оцениш.

Много спортисти се чувстват обидени, че имат едни заплати, а при футболистите са съвършено други.

На мен не ми е обидно. Щастлива съм от своя живот и не работя за заплата. Футболът е народен вид спорт. Както и хокеят и даже тенисът. Какво има да се коментира… Без пари не става, но истинският спортист не мисли за своите доходи. Той мисли за цели.

Имат ли при художествената гимнастика фенове, които могат да се определят като предани?

В Испания са страшно много. Море! Те обичат художествената гимнастика до болка. Огънят в душите им е невероятен. В Италия и Франция  също има добра поддръжка. В Русия също, децата се вълнуват. Когато световният шампионат се провеждаше в Москва имаше толкова много хора, че не успяхме да чуем дори старта на състезанието. Помня, че като излизах с лентата скандираха моето име… Необяснимо, искаше ми се да полетя. Има уникална фенка и от Тайван. Тя дойде специално, за да ме подкрепя в Монпелие, направи невероятен колаж от няколко хиляди мои малки снимки. Аз правех съчетанието, а тя го държеше. Запозна се с майка ми, идва и на Олимпиадата в Лондон.

Какво мислите за близкото бъдеще?

Трудно е да се каже в момента. Занимавам се със здравето си, и за мен това е най-важното. Спортът си е спорт, това е страхотно, но искам да стана майка. За жената в нашия свят това е най-най. Поне според мен.

Източник: http://rsport.ru/interview/20130307/649486658.html

"Российская газета". Всички права запазени.