„Аз съм щастлив тук, в Москва“

Reuters
За краткото си време на работа с националния отбор на Русия Фабио Капело успя да постигне най-добър старт в квалификационен цикъл за световно първенство в историята на отбора. С идването на италианеца в „Сборная“ отборът силно се промени и през миналата есен спечели четири от четири мача и сега изпреварва главния фаворит в групата Португалия.

Някои от запалянковците смятат, че националният отбор на Русия вече си е гарантирал участието на световното първенство. Няма ли опасност тези настроения да се предадат на играчите?

(Усмихва се) Не. Защото предимството ни в момента съвсем не е достатъчно. В никакъв случай няма да ни е лесно да стигнем до световното първенство. Да, ние добре започнахме и се откъснахме. Но квалификационният турнир – това е един дълъг път. 

Работите в Русия вече половин година. Получихте ли тук всичко, което очаквахте?

Срещнах някои затруднения в началото, когато трябваше да избера най-подходящото място в Москва за сбор преди домакинските мачове. Разгледах базата на „Анжи“ в Кратово, но в крайна сметка се спряхме на „Swissotel“, а тренираме на стадиона на „Торпедо“. Това е много удачен избор за нас. Освен това, когато играхме последния си мач на „Локомотив“, игрището не беше в най-добро състояние. И ние предпочетохме да проведем следващата среща на „Лужники“. А пък догодина ще ни е още по-трудно, когато „Лужники“ бъде закрит. Затова възнамеряваме да играем в Санкт Петербург заедно с Люксембург и Израел.

Как ви се струва времето в Русия? През април Москва бе затрупана от сняг.

На мен пък ми харесва. Само веднъж времето малко ми развали настроението. Но два дена снеговалеж – в това не виждам нищо страшно. 

Вие сте голям любител на руската култура. Чувствате ли се комфортно в Москва? 

Да, без абсолютно никакви проблеми. Аз тук съм щастлив. Съпругата ми е с мен и живее постоянно в Москва. Ние наехме квартира в центъра на града, защото аз не обичам хотелите. Може да се каже, че аз ненавиждам живота в хотелите – обстановката в тях ме потиска. Обичам свободата, която имаш, когато живееш в самостоятелно жилище. В него можеш да прекараш времето си така, както на теб ти харесва – да ядеш, да пиеш, да слушаш музика. 

Фабио Капело е роден в семейството на Гуерино и Евелина Капело. Баща му, преподавател в училище, в детството си е играл футбол, а чичо му, Марио Тортул, е бил известен футболист, играл и за националния отбор на Италия.
Капело има репутацията на главен футболен деспот. Човекът, който е държал Дел Пиеро на резервната скамейка на „Ювентус“, изгонил е от „Реал“ Бекъм и Роналдо. Не обича да общува с журналисти и не крие този факт.
По искане на Капело всеки от руските помощник-треньори е длъжен не само да знае италиански език, но и да има опит в националния отбор както като играч, така и като треньор. Обещава да научи руски език.

Носят се легенди за вашата строгост. Кои са вашите „правила в живота“? Има ли някакъв списък със забрани за вашите футболисти? 

Моите правила са съвсем нормални, актуални за всеки спортист. Най-важно е уважението. Уважение към правилата, към графика за деня, към всички хора, с които работиш. Без уважение нищо не може да се постигне. Кажете ми, защо на закуска всички трябва да чакат само един човек, който се е успал? Помня как през 1972 г. играчите на легендарния „Аякс“ с Кройф в състава отиваха на обяд. Те всички заедно, еднакво облечени, сядаха на масата. Ако искаш да създадеш единен колектив, трябва да положиш усилия. Не да извършиш нещо изключително, само защото си звезда. Звезда си на футболното игрище, където трябва да си на най-високо ниво и да показваш резултати. Е, най-добре е, когато най-значимите футболисти обединят около себе си всички останали и създадат колектив. Това се прави от тях, а не от треньора. Помня Барези, Малдини, Ван Бастен, Раул, Иеро, Бекъм. Извън игрището те бяха като всички. 

А какво ще кажете за манталитета на руските футболисти? Различава ли се от този, с който сте се сблъсквали в Италия, Испания или Англия? 

Не бих казал. Просто начинът на живот зависи от това, какво е прието в една или друга страна. В Испания е нормално да си лягаш в два през нощта и да сядаш за вечеря в 10 вечерта. Италианците предпочитат след мач да ходят на дискотека и там да прекарат нощта. На англичаните им харесва целият отбор да се събере и малко да пийнат. Но, още веднъж ще се повторя, тук ключова роля играе уважението към правилата. Когато вие се подготвяте за мач, трябва максимално да се стараете на тренировките, постоянно да се опитвате да подобрите нещо в себе си. Затова, когато националният отбор се събира за няколко дни, то дневният режим е един – работа, сън, храна. А също така изграждане на отборен дух. 

Кое е най-атрактивното във футбола през последните години? 

В моето възприятие за историята на футбола има три мноважни стъпки. 
Първата направиха „Аякс“ и Кройф в началото на 70-те. Този тотален футбол с фантастичната си преса. След това бе „Милан“ с Ариго Саки и по мое време. Ние направихме някои нови неща от гледна точка на пресата и играехме много компактно. А пък третата стъпка – това е съвременната „Барселона“. Това е нов стил, действително нов. Другите също измислят някои неща – изпълняват по друг начин фаловете, измислят интересно разиграване на ъгловите удари. 

Тоест следващата стъпка ще трябва да я чакаме още 20 години?

Кой знае? Ще видим, когато се появи някой с нови идеи.

"Российская газета". Всички права запазени.