Якутия

Якутия има всички дадености да бъде голяма туристическа дестинация: дяволски студ, топла водка с ордьоври, печено конско месо и много екзотика

Температурите в Якутия, през втората седмица на декември, стоят стабилно под минус 30 градуса, което си е топло. Обикновено, по това време на годината, те падат до минус 50 градуса. Но, човек може да свикне с всичко. Освен това, ако имате термо бельо, шапка, анорак и ръкавици, те няма да ви позволят да загинете на замръзналите улици. Въпреки това, обличането за всякакво начинание навън, е като обличане за разходка в открития космос. Студът наистина изгаря, прави рани по лицето. Ако презирате ски долнищата, студът, подобно на живо същество, ще се плъзне по краката ви; дънките ви ще замръзнат до коленете.

Но дори ако сте облечени със ски долнище, то няма да ви помогне кой знае колко. Междувременно, местните хора са готови да висят един с друг навън в смразяващия студ в продължение на часове. Уличните фестивали са често срещано явление, да не говорим за факта, че якутите обичат да прекарват свободното си време на открито – лов, риболов, някаква работа на улицата. Всичко на всичко, това си е въпрос на навик.

През декември в република Якутия, която е най-големият регион на Русия (повече от 3 милиона квадратни километра, територията на пет Франции или една Индия) и един от най-слабо населените (по-малко от един милион жители), се провежда фестивал, наречен „Зимата започва в Якутия”. Двете основни фестивални събития са срещите с дядо Мраз (руският дядо Коледа) и с Чис Хан (якутския приказен персонаж, отговорен за студа), и фестивал на строганината (замразена сурова риба).

Чис Хан живее е пещера, издълбана във вечния мраз, където винаги е минус 7 градуса, и през зимата, и през лятото. Вътре винаги има ледени скулптури, включително копия на Венера Милоска, картината „Герника“ на Пикасо и произведения на сръчния бурятски художник Даши Намдаков.

В пещерата има също и леден бар. Леденият бар като атракция е направен за пръв път тук, въпреки че, според слуховете, има такива и на още няколко места,  в Лондон и в Москва. Но тук си е на точното място. Водка и шампанско се леят в малки чашки и стъклени бутилчици, изработени от лед. Ледените питиета вървят със строганина: сурова риба, замразена веднага, след като е била извадена изпод леда и после е нарязана на тънки слайсове с остър нож. Тези замръзналите слайсове са овалват в сол и пипер. Якутите почти не ядат свинско и не са особено привързани към пилешкото, но обожават еленско, кравешко и конско месо и, разбира се, риба.

Фестивалът на строганината започва с предварително състезание между отбори, които представят пред жури кули и други конструкции, направени от строганина. Тази година най-красивата композиция беше на мамут – неофициален символ на региона.

Якутските скулптори правят резби върху кост много преди първия си контакт със западния свят. Днес якутите продължават да резбоват парчетата почти изцяло на ръка. Въпреки че, често се използват и автоматични инструменти, повечето майстори предпочитат да използват брадви и пили, което им дава повече контрол над костта. Финалният етап от резбоването е полирането, което се прави с няколко вида импрегнирана шкурка, и дълги часове на търкане. Най-честите материали са рога от северен елен, бивни от морски бозайници, и кости от различни други животни.


Всички са облечени с традиционни костюми. Красиви жени са пременени в сиво. По време на фестивалните дни якутските жени се украсяват с всякакви видове украси, като сумарното им тегло може да достигне 17 килограма.

Във всекидневния живот, впрочем, има поне един елемент от традиционната носия, който винаги присъства в облеклото на якутски мъже и жени: високи кожени ботуши, направени от еленова кожа, понякога украсени с мъниста. Те са скъпи и много, много топли.

Желанието на местните власти да превърнат република Якутия в туристическа дестинация се сблъсква с различни реакции: образ на диваци в еленови кожи, танци и строганина, гърлено пеене и рунтави коне, което като цяло е нормално, но в Якутия има още и изследователски институти, включително Институт за вечната зима, най-северния руски университет, комплекс от производствени линии, петрол, газ, диаманти, злато и уран.

В столичния град Якутск високи сгради са построени върху замръзналата земя – вместо основи са използвани забити колове. Якутск се слави с една от най-добрите програми в Русия за подкрепа на хората с увреждания: дори ниските сгради имат асансьори за инвалидни колички, а почти всички обществени сгради са оборудвани с рампи. Всъщност, Якутск е абсолютно цивилизован град. Междувременно властите го представят като отдалечено село населявано от ловци номади и събирачи.

Логиката на местните власти е напълно разбираема: малцина са тези, които харесват индустриалния туризъм, и дори тези ентусиасти никога няма да получат разрешение да разгледат уранова мина или диамантна фабрика. Но мнозина харесват екзотиката, националните традиции, шаманската духовност и строганина с водка. Те са тези, които ще дойдат в Якутия като туристи. Във всеки случай, това е надеждата на правителството на една от най-очарователните републики.

Снимки: ИванДементиевски

"Российская газета". Всички права запазени.