Сталинград: градът, изменил хода на историята

До музея-панорама се намира знаменитият Дом на Павлов (ул. „Съветска“, бр. 39). Той е известен с това, че по време на битката в течение на 58 дни е защитаван от градските бойци. Те са едва 25 човека, но по едно и също време в гарнизона не са се намирали повече от 15. Четириетажната сграда е най-висока в местността, и от тактическо естество е било важно, тя да бъде в немско или руско владение. В тези страшни дни в къщата се ражда момиче на име Зина. Зинаида Петровна Селезньова е връстница на Сталинградската битка и сега живее във Волгоград. Домът на Павлов е включен, като част от площада „Ленин“, украсен с барелефи,  продължава да е жилищна сграда, в която живеят обикновени жители на Волгоград. 

За да се почувства и величието, и тъгата, и болката, и гордостта, запечатани в камъните, на „Мамаев курган“ (ул. „Маршал Чуйков“, бр. 47) трябва да се върши пеша. Това наистина е гениален паметник-асамблея, който може да „прелистваш“ като книга. Всяко завъртане е неповторимо“, алеята с тополи и площад - стоящи до смърт, стени-руини и езеро от сълзи, пантеон на Славата и Скърбящата майка... И кулминацията – „Родината-майка“, от подножието, на която се открива неповторима гледка към града и далечините зад река Волга.

Не трябва да се забравя, че Мамаева могила е още и некропол. В Големите (на хълма непосредствено до „Родина-майка“) и Малките братски могили са погребани 36 хиляди съветски войници. Когато възстановяваха града, останките от всички райони са докарани тук. Имената на много от тях стават известни съвсем скоро. На 2 февруари на Военно-мемориалното гробище „Мамаев курган“ е открита стена с имената на 17 хиляди защитници на Сталинград – те стават известни в резултат на усилено търсене през последните десетилетия.

И тъй-като „Мамаев курган“ е място за вечен отдих на десетки хиляди загинали войници, в 2000-та година там е построен още един паметник – православен храм „Вси Светии“, за да може всеки посещаващ мястото да почете паметта на загиналите, да се помоли съобразно православната традиция, да запали свещ за упокоение на душите.

Това са основните светини на Волгоград. Но целият център на построения наново град са паметници на тези, които са го защитавали, и тези, които са го възстановили. Заслужава си да се разходиш по неговите улици, където даже обичайното дърво или електрически стълб може да се окаже паметник. А такъв стълб има – преживял Сталинградската битка, ранен от парчета на снаряди, той се намира на площада до гарата, близо до Мемориално-историческия музей (ул. „Голол“, бр. 10). И дърво също има -  топола, намираща се на „Алеята на Георите“, която расте направо от асфалта, нарушавайки перспективата. Без значение, че дървото явно „пречи“, никой не рискува да го отреже: това е единственото дърво, оживяло от Сталинград.

В запаления и разрушен до основи град е нямало зеленина.

Може би затова волгоградци така обичат зелените насаждения. Крайбрежната „Алея на Героите“ по своята същност е парк. Проспектът, носещ името на Ленин, е главната улица на Волгоград и въобще не е проспект, а булевард: с широки пешеходни зони, разделящи двата потока на автомобилно движение.

През пролетта градът е в своя разцвет: първи разцъфват кайсиевите дървета, които растат на улиците и по дворовете - „волгоградската сакура“. После люлякът и акацията, каталпи и кестени. В тези дни е хубаво да се разходиш по улица „Мир“. След битката тя е била построена първа, затова и получава това име. В края на улицата „Мир“ се намира планетариумът. Той е интересен от гледна точка на архитектурата (неговият купол е коронясан от скулптурата на знаменития съветски майстор Вера Мухина) и от гледна точка на историята: оборудван е с оптика на Карл Цайс – това е подарък от  работници от ГДР по случай 70-годишнината на Сталин.