Шест руски региона, където може да се открие метеорит

Отдавна известните места, където са паднали метеорити, са епицентър на „метеорна треска“, а често парчетата от метеоритните дъждове са толкова много, че не могат да бъдат събрани в продължение на много време. RBTH подбра най-известните случаи на паднали метеорити в Русия, географските координати на които са открити за всеки желаещ да намери парченце от „небесно тяло“

Метеоритът, който премина над територията на Челябинска област, падна във водоем на 1 километър от град Чебаркул. Въпреки това, някои места, където са паднали метеорити в Русия, и до ден днешен не са установени, а за съществуването на много от тях човечеството дори не подозира. Всяка година хиляди небесни тела с обща маса от около 2 тона достигат земната повърхност. При все това някои от локализираните места на падане на метеорити в различно време вече са попаднали в полезрението на туристите и търсачите на метеорити.

Така, търсачите на метеорити в течение на почти цяло столетие обикалят сибирската тайга в търсене на многобройни „небесни късове“. Но, в случай, че сте решили да се отправите на търсене на паднало на Земята небесно тяло, не само Сибир е достоен за вашето внимание.

 

Приморски край

Сихоте-Алинският железен метеоритен дъжд

Сихоте-Алинският метеорит е паднал около село Бейхуце (днес село Метеоритно), Приморски край, Усурийската тайга, планините Сихоте-Алин в Далечния изток на 12 февруари 1947 година. Метеоритът се раздробил в атмосферата и паднал под формата на железен дъжд на площ от 35 квадратни километра. В основната част на „елипсата на разсейване“ били открити 160 дупки с диаметър от 1 до 28 метра. Дълбочината на кратера, образуван от падането на най-големия къс достигала 6 метра, а самият метеорит влязъл в топ 10 на най-големите метеорити на света. Далеч не всички негови парчета са открити, много от тях се намират и до ден днешен в стволовете на дърветата, така че, ако се търсят с металотърсач по земята, няма да бъдат намерени.

Покрай това на територията на Приморския край се намира кратерът Соболев, образувал се преди около 1000 години. Диаметърът му е 53 метра.

 


Бородино

Метеорит пада в навечерието на Бородинската битка при руска артилерийска батарея, заела позиции до село Горки. Метеоритът дълго време се пази от семейството на батарейния командир А.И. Дитрихс и едва през 1892 година (80 години след падането му) е предаден от потомците му на Руската академия на науките. 


 

Република Тива (среща се и като Тува) 

Метеоритът Чинге

Първите отломки от метеорита Чинге са намерени през 1912 година при Река Ургайлик-Чинге, система Елегест, хребет Восточни Тану-Ола. В горното течение на реката било открито находище на злато, което довело златотърсачи по време на т.нар. „златна треска“ в Тива, в началото на ХХ век.  Масивните парчета метал (никелисто желязо), намерени от златотърсачите, се оказали отломки с космически произход, и едно от находищата на река Чинге било наречено „Метеоритно“. Находките на метеорити по реката продължават и до днес.

 

Астраханска област

Метеоритът Царьов

Падането на метеорита Царьов (с тегло 1225 килограма) се наблюдавало още през 1922 година, но самият метеорит е намерен чак през 1968 година, при разораването на полето на совхоза „Ленински“. Първото съобщение за находката е получена едва след 11 години от електрозаварчика Борис Никофоров.

Днес са открити около 80 къса от метеорита Царьов. Някои от тях се съхраняват в частни колекции, но по-голямата част са в Москва, в Руската академия на науките. Теглото им е от 50 грама до 283 килограма. Метеоритът Царьов е третият по размер и тегло в цялата човешка история. Търсенето на парчета от него продължават и в настоящия момент.

 

Татарстан

Метеоритният дъжд Каинсаз

В Тарстан се намира най-големият метеоритен кратер в Русия – Карлинският. Диаметърът му е 10 километра, а възрастта му се оценя на 5 милиона години. Кратерът се намира на запад от град Буинск, на границата с Чувашия.

Общо на територията на Татарстан са открити 4 метеорита. Най-големият е Каинсаз, паднал на 13 септември 1937 година край с. Каинсаз, Муслюмовски район. Уникалното явление е наблюдавано от местните жители. Общото тегло на метеорита, разпаднал се при падането, е било повече от 210 килограма.

Метеоритните търсачи започнали масово да посещават селото едва в края на миналия век, така че все още има време да се намери по-голямо парче.


Сихоте-Алинският метеорит. Източник: Уикипедия


Челябинск

Метеоритният дъжд Кунашак

Вчера Челябинск не преживя първия в своята история метеоритен дъжд. На 11 юли 1949 година метеоритен дъжд се разстила на площ от 194 кв.км. по територията на Челябинска област. Намерени са общо двадесет парчета с общо тегло от почти 200 килограма. Възрастта на Кунашакския метеорит е сравнително малка:  само 720 милиона години. За разлика от други случаи на падане на метеоритни обекти, при този дъжд не са открити парчета със следи от разтапяне, което учените си обясняват с високата плътност на твърдото вещество на самия метеорит, за разлика от хрупкавата кора на топене, която се е откъснала при полета на метеорита през атмосферата.

 

Красноярски край

Тунгуски метеорит

Останки от Тунгуския метеорит така и не са намерени. Неговият произход е една от основните загадки за научната общност. През 1908 година над басейна на река Енисей прелетяло огнено кълбо. Полетът завършил с взрив на височина 7-10 километра над безлюдни райони на тайгата. Взривната вълна е регистрирана от обсерваториите по целия свят, в това число в Западното полукълбо. В резултат на взрива са повалени дърветата на територия по-голяма от 2000 квадратни километра, стъклата са разбити на няколкостотин километра от епицентъра на взрива. В продължение на няколко дни на територията от Атлантика до централен Сибир се наблюдавало интензивно светене на небето и светещи облаци. Дори сега има много версии за произхода на това небесно тяло – от последствия от експериментите на Никола Тесла до падане на комета. Администрацията на Красноярски край е разработила туристически маршрути на мястото на падането на Тунгуския метеорит, организирани и за чуждестранни туристи. 

 

Ловци на метеорити

Основната магнитоизмерителна техника са магнитометрите и градиентометрите. При търсенето на метеорити те са много по-ефективни от металотърсачите, благодарение на по-голямата си дълбочина и ширна на захвата. Така, благодарение на тази съвременна техника, в Антарктика са намерени повече от 20 метеорита само за 4 часа. За много търсачи на метеорити, търсенето им е нещо повече от хоби. Известни са случаи, когато търсачи са изкарвали повече от милион евро от продажба на метеорити. А цената на парчетата може да варира от 300 до няколкостотин хиляди евро. От Руската академия на науките оценяват и плащат възнаграждение за намерени метеорити. 

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"