Антарктида: там, където Русия граничи с Чили

При днешното ниво на световния океан Антарктида без ледено покритие би се смятала за архипелаг, сравним с островите от Френска Полинезия: редки вулканични върхове, издигащи се над водната повърхност, подводни камъни и широки проливи. Остров Ватерло (или още Кинг Джордж), без съмнение, би влязъл в състава на антарктическия архипелаг, макар и в силно умален вариант. По-голяма част от него е съставена от ледници с малки „оазиси“: хълмове от вулканичен тип. Това е най-близката точка до истинския материк на Антарктида, а също така и най-многонационалният остров по тези ширини: неселението му е съставено от персонала на изследователските станции, принадлежащи на Аржентина, Бразилия, Полша, Русия, Китай, Уругвай, Перу, Чили и Южна Корея.

В сравнение с безлюдните южни простори Кинг Джордж е истински мегаполис: базата Frei и чилийското полярно село са отделени от руската станция Белингсхаузен само от един ручей, със снегоход може да се отиде за по-малко от час до китайската база, която носи характерното име „Великата стена“, а останалите бази се намират на не повече от 10 километра една от друга.

Научните сътрудници от Русия могат да презимуват на Антарктида чрез Научноизследователския институт Арктика и Антарктика, след като подадат заявка за изследване в областта на антарктическата биология или глациология (науката за ледниците). Глациолозите често идват тук, за да се опитат да разберат, дали антарктическият лед се топи или трупа маса. Когато през 1968 година в руската станция за пръв път пристигат учени, да презимуват остават 11 човека. Сега всяка година на базата остават да прекарат зимата по 23 души. Заради меките климатични условия (минус 6.8 градуса средна температура през най-студения месец - август и минус 1.1 през топлия февруари) руските полярници наричат базата „курорт“.

За туристите, които обичат екстрийм, е истински рай. Тук често пристигат чартъри, пълни с хора, които мечтаят да видят пингвини и да половят риба заедно с китове и тюлени. Един от трите стационарни хотела принадлежи на изследователската база Белингсхаузен. „Обстановката е проста: две легла, линолеум на пода, маса и стол, стени, облицовани с дърво… Но, ако сте решили да отидете на Южния полюс, повече не ви е и нужно – само най-необходимото“, пише в своя блог един от антарктическите туристи.

Когато чуждите авиокомпании докарват антарктически туристи на острова, пътешествениците се настаняват в руската станция на базата по договореност с руските полярници. Сделката е много изгодна: с руснаците се разплащат с пресни зеленчуци, защото продуктите на острова се карат два пъти годишно. „Основната част от продоволствието, разбира се, са консерви.  Но не се оплакваме, защото имаме електричество. При нас има дизелови генератори, които произвеждат 11-12 кубични метра дизел на месец, от който получаваме и електричество…“, разказва Руслан, механик на научната станция, фотограф и администратор на блога на полярниците (http://bellinshausen.livejournal.com/) на Livejournal.

Едно от развлеченията на острова е ежегодният Антарктически маратон. Първият се е състоял през 1995 година. В маратона през 2012 година са взели участие 145 души, които пробягват 42 километра по неравен, хълмист терен. Метеорологичните условия по време на маратона, както и при всяка антарктическа експедиция, са непредсказуеми. Преди няколко години, спортистите са били принудени да направят маратона на кораб, който не можел да акостира на острова заради буря. Състезателите направили по сто обиколки на палубата му.

На територията на руската база е построена първата православна църква на Антарктида –Света Троица. Храмът бил построен в Алтай, а после сградата на части е пренесена с камиони до Калининград, откъдето е натоварена на кораба „Академик Сергей Вавилов“, който я кара в Антарктида, където бригада от 8 човека я сглобява за 60 дни. От момента на построяването на храма (2004) свещениците се сменят всяка година по същия график, по който и работниците от научната станция. Някои от тях са били на острова по няколко пъти: отец Калистрат е прекарал на станцията две години. „На Богоявление осветихме водата на цялото езеро и после поръсихме цялата станция, отец Протолеон дори наръси пингвините“, разказва отец Калистрат.

Сега вече църквата има постоянен свещеник, отец Григорий, полярник с двадесетгодишен стаж. Той живее недалеч от църквата. Ручеят, който разделя руската станция от чилийската, е наречен Йордан. Той изтича от сладководното езеро Китеж и се влива в Атлантическия океан. От него се взима водата за Богоявление. През 2007 година, в този храм се е състояла първата антарктическа венчавка на рускинята Ангелина Жулдибинова, дъщеря на руски полярник, и чилиеца Едуардо Алиага Илабака, работещ на чилийската полярна станция.

Антарктида има особен статут: тя не принадлежи на никого. Тук няма власти, нито граници, нито огради. Може да ловите риба-леденка и други видове риби. Може да се любувате на китове, пингвини и тюлени, които въобще не се страхуват от хората. През лятото, когато е минус 1, мнозина се къпят в морето и се пекат под слънчевите лъчи, отразени от ледената повърхност. Има версия, че именно тук се намира потъналата Атлантида, люлка на човешката цивилизация, загубена под ледовете. Сега по бреговете могат да се срещнат хора от всякакви националности, мирно съжителстващи в пространството „малката Земя“, където Чили и Русия се оказват съседи, а за да отидете до Китай, ви трябват само 40 минути със снегоход. 

Снимки: Дмитрий Малов

"Российская газета". Всички права запазени.