Свято-Троицки мъжки Ипатиевски манастир - люлката на династия Романови

Източник: Култура.рф - портал на Министерството на културата на Руската федерация

Смята се, че обителта е основана през 1330 г. от татарски велможа Чет, който се явява родоначалник на знаменития род Годунови. Съгласно манастирската легенда, по време на пътуването си към московския княз Иван Калита, където той е отивал на служба, Чет сериозно се разболява. Той спира за почивка в местността, където река Кострома се влива във Волга, и там  вижда явяване на  Пресвета Богородица, апостол Филип и свещеномъченик Ипатий, след което оздравява. От радост Чет приема православието, а на мястото на своето нощно видение основава иноческа обител.

През 1613 година нейните дебели стени са станали надеждно скривалище за 16-годишния Михаил Фьодорович Романов и неговата майка — инокиня Марфа. А те имали от какво да се страхуват… След края на династията  Рюриковичи за Русия настъпва тежък период, който получава името „Смутно време” и продължава няколко години. През 1613 година Земският събор избира за цар младия Михаил (той е бил най-близък по родство с бившите руски царе) и с това слага начало на нова царска династия – Романови. Поляците с всички средства се опитват да му попречат да заеме престола, защото техният собствен цар Владислав иска да стане цар на Русия. Малка полска дружина отива в Ипатиевския манастир, за да убие Михаил Романов, но се загубват. По пътя срещат селянина Иван Сусанин, който обещава да им покаже пътя, а сам тайно изпраща свой роднина да предупреди инокинята Марфа и нейния син. Както е известно, Сусанин завежда поляците в тъмна блатиста гора, където загива от мъчения, но така и не издава пътя към манастира, спасявайки царя и държавата от чуждоземни окупатори.

Вижте по-голяма карта

По същото време посолството на Земския събор начело с архиепископ Рязански и Муромски Феодорит пристигат в Кострома. На 14 март 1613 година към манастира тръгва тържествена процесия, а заедно с нея – и кръстен ход с главната светиня на града – чудотворната икона на Феодоровската Божия Майка. Но Михаил не иска да става цар – няколко пъти отказва на посланиците, защото е прекалено неопитен, при това държавата е разорена след смутните времена. Инокинята Марфа с плач отказва да благослови сина си. Тя знае, колко малко са управлявали предшествениците на Михаил и каква жестока смърт ги застига. Тогава Феодорит ги засрамва, казвайки, че ще последват нови беди за руската земя и че Михаил и майка му ще отговарят за това пред Бога. Товага, обливайки се в сълзи, Романов се съгласява да се възкачи на престола и пред образа на Божията Майка Феодоровска приема решението на Събора.

14 март 1613 г.: Романов се съгласява да се възкачи на престола и пред образа на Божията Майка Феодоровска приема решението на Събора. Миниатюра от книгата "Книги об избрании на царство на превысочайший престол великаго российскаго царствия Великаго Государя и Великаго Князя Михаила Феодоровича всея великия России Самродержца", 1673 г.

На 19 март царят, съпровождан от множество хора, които носят пред процесията икони и кръстове, се отправя в Москва. Така започва възраждането на руската държавност. А Ипатиевският манастир в Кострома оттогава е наричан «люлка» на династията Романови. С много богатства обсипват наследствения дом на Романови. Троицкия събор е построен наново, там се изпращат много скъпи икони, кръстове, различни църковни прибори. Библиотеката на манастира се попълва с безценни ръкописни книги в скъпоценни подвързии. До XVIII в. тук се съхранява уникалната летопис, по-късно назована «Ипатиевска», - един от най-древните списъци на «Повест за временните години».

В днешно време в обителта действа Троицкият събор и Лазаревският храм, намиращ се на долния етаж на събора, а също така храм на името на светите мъченици Хрисант и Дария. Отворен е и приема многочислени посетители и  църковният историко-архелогически музей. Тук пристигат хора от различни кътчета не само на Русия, но и от света, за да се поклонят на чудотворната икона на Тихвинската Божия Майка, частица от Господния филон и частица от мощите на свещеномъченик Ипатий, епископ Гангарски.

Оригинален текст: http://culture.ru/atlas/object/1632

"Российская газета". Всички права запазени.