Лох Нес в Русия: в търсене на роднините на монстъра

Любителите на паранормални явления от групата на редакторите на «Руски дневник» проследиха маршрутите на експедициите и съставиха списък на необичайни езера на Русия, които могат да претендират за званието на „втори Лох Нес”

Потапянето на експедицията на Дмитрий Шилер в леденото езеро Лабинкир, извършено на 1 февруари 2013 година, може да бъде регистрирано в Книгата на световните рекорди Гинес. Членовете на подразделението се потапяли на дъното на полярното езеро в най-студената точка на земята в най-студеното време на годината. Вече самата експедиция предизвика истинска буря в руските средствата за масово осведомяване, да не говорим за нейните последици: според слухове с помощта на телезонд (устройство за подслушване и наблюдение) изследователите са открили на дъното на водоема фрагменти на скелет и челюсти на огромно животно. Самите членове на Руското географско дружество отричаха това, обаче „Лохнеската треска” вече не можеше, да бъде спряна – научни и частично - научни експедиции се отправиха в търсене на руското Лохнеско чудовище по цялата страна. 

 

Братът на Неси от езеро Лабинкир

Езерото Лабинкир се намира на височина 1.020 метра над морското равнище. Неговата средна дълбочина е 52,6 метра. На дъното на водоема има аномална пукнатина, дълбочината на която достига 75-80 мета.

Местните жители назовават езерото „Втори Лох Нес”. Работата е там, че един от изследователите на това езеро, началникът на геологическата група на Източно-сибирския филиал на Академията на науките на СССР Виктор Твердохлебов в една от своите бележки е съобщил, че е видял плуващо по Лабинкир неизвестно животно, наподобяващо гигантска риба: „То се движеше по дъга: първо надолу по езерото, после направо към нас… Над водата едвам-едвам се подаваше тъмно-сиво овално тяло. На фона и отчетливо се изтъкваха две симетрични бели петна, приличащи на очи, а от тялото стърчеше нещо като две пръчки… Може би е плавник? Ние виждахме само малка част от животното, но можеше да се предположи, че под водата има огромно масивно тяло. Пред нас беше хищник, без съмнение, един от най-силните хищници на света”.


Открити източници

Възможно е, именно благодарение на възпоминанията на толкова уважаван учен, „чудовището от езеро Лабинкир” да се явява един от най-сериозните претенденти на званието „Втори Нес”, въпреки на, че Руското географско дружество опроверга появилите се в някои руски медии съобщения за уж намерени и от изследователите челюсти на гигантско животно на дъното на езерото.

 

„Щуко-бик“ от Езеро Хайър (Песцово)

Малинови езера

Недалеч от Астрахан са разположени „малиновите” езера. Те се отличават не само по цвят, но и имат необикновен, напомнящ на малини, аромат. Именно по тази причина солта, която се е добивала от тези езера в количество, равно на 100 пуда (руска мярка за тегло равна на 16 кг) годишно, се смятала за най-добра и служила изключително за снабдяване на кухнята на императрицата Екатерина II. Оцветена в бледорозов цвят, тя е запазвала траен аромат на малина. Такива свойства на солта от тези езера се обясняват с това, че в техните води живеят дребни соленоводни артемии. Отмирайки и разлагайки се, те придават на солта този неповторим аромат. Тези малки рачета са едно от любимите лакомства на фламингото.

Якутия винаги е радвала любителите на паранормалното – тук има Долина на смъртта, и летящи чинии; якутите имат не едно, а цели две Лохнески чудовища. В езерото Хайър, разположено зад Полярния кръг, съгласно свидетелствата на очевидците, обитава животно от неизвестен вид с внушителни размери, според описанието приличащо на „чудовището от езерото Лабинкир”.

През 1964 година заместник-началникът на Североизточна експедиция на МГУ Г.Н.Рукосуев заяви, че в Хайър обитава тайнствено животно с дълга глава на змия. Член на биологическо-експедиционен отред на Якутския филиал на отделението на АН на СССР Н.Ф.Гладких оставя такова писмено наблюдение: „В 7 сутринта аз вземах кофи и отидох до езерото за вода. Преди да стигна до езерото, на разстояние 15-20 метра до него чух нещо като плискане, и видях, че от водата изпълзя неизвестно за мен животно. Туловището му беше с дължина около 4-4,5 метра, височината му беше 1,5-2 метра, шията му беше дълга – може би метър и половина и имаше плоска малка глава, като на змия…”

Съгласно допитване сред местните жители, проведено от група изследователи, героите на техните разкази за чудовище от езерото основно са свързани с някакво същество „Щуко-бик“. Без значение, че такъв образ по-скоро би послужил за сценаристи на траш анимация, въпреки което интересът на учените към Щуко-бика не утихва.

 

Бросненско чудовище

Руският Огопого, митично животно, за което се знае само по разкази на очевидци, живее в езерото Бросно, разположено в Тверска област. Няма никакви научни потвърждения за съществуването на този монстър, обаче за него са събрани легенди едва ли не повече от тези на Неси. Според разкази Бросненското чудовище е гущероподобно, напомнящо праисторическия плезиозавър. Той отдавна представлява интерес за криптозоолозите в света.

Причината за възникване на легендата за езерния гущер, изглежда, е в необичайно голямата дълбочина на езерото (41 метър – това е най-дълбокото езеро в Тверска област), и процесите на гниене на дъното, предизвикващи образуване на сероводородни „мехури”, отдалеч изглеждащи като внезапно образуващо се пропадане в средата на  езерото.


Малинови езера. Открити източници


Праисторически животни на езеро Елгъгътън

Езеро Елгъгътън се намира на 500 километъра на северо-запад от чукотската столица Анадир, в северната част на  Анадирското плато. Площта му е 120 км. кв, а дълбочината му на някои места превишава 170 метра. Съгласно резултатите на проучвания на дънните на напластяванията на езерото възрастта на Елгъгътън превишава 3,5 милиона години. Удивително е това, че през цялото това време езерото нито веднъж не бе затлачено от заледяване, което потвърждава възможността за съществуване в неговите води на неизвестни за науката реликтни организми. Естествено, сред местното население съществуват множество легенди за „огромен звяр”, обитаващ езерото.

Произходът на Елгъгътън все още е загадка. Езерото има идеално кръгла форма, съгласно публикациите на американски учени, Елгъгътън възниква в резултат на падане на метеорит. Според друга хипотеза - езерната вдлъбнатина е кратер на древния вулкан.

 

Къщи, църкви, камбанарии и не само се намират на дъното на езерото Светлояр

Светлояр е малко езеро с площ около 12 квадратни километра, разположено в горите на Нижегородска област. Според своите характеристики то прилича на езера, образували се преди 12-14 хил. години, в края на ледниковия период.

Това е едно от най–загадъчните езера на Русия. В него всичко е необичайно: от уникалната вода, не губеща с времето своята чистота и вкусови качества, до загадъчния му произход и легендата за град Китеж, който неочаквано е потънал под вода, когато татаро-монголските войски на хан Батий се приближават до неговите стени.


Празникът Иван Купала на езерото Светлояр. Източник: ИТАР-ТАСС

Геолозите изучават езерото вече половин век, обаче до ден-днешен не са постигнали единно мнение за произхода на езерото Светлояр. Според едните то има карстов произход, а значи е подложено на пропадане и легендата за потопения под вода Китеж е напълно реална история. Според другите езерото е сформирано от здрав руден пласт, както е и цялата западна част на Русия. Обаче този здрав фундамент е разсечен от пукнатини, на пресечката на две от които се намира езерото Светлояр. Това означава, че островите, които по-рано са съществували на езерото, възможно са потънали под вода, след пропадане в пукнатината на фундамента. Сред тях е и островът, на който се намирал Китеж-град.

"Российская газета". Всички права запазени.