Околосветско пътешествие за пет години

Безумната идея за околосветско пътешествие на надуваем катамаран собствена разработка се появява в главата на Анатолий Кулик преди четвърт век. Но моряците се отправят на пътуването чак през 2008 година

Палубата под краката се движи, на нея са се събрали силни брадати моряци. Те са вперили поглед в далечината, за да видят платното на катамарана, брулено от всички бури на света. То виси малко накриво и в тълпата се чува измърморване: „Въжето им се е скъсало преди Малайзия“.

На носа стои девойка в прозрачна оранжева рокля. Леката материя се увива около краката, вятърът развява косите й. Всички следят за появяващото се на хоризонта безименно платно. То постепенно се показва. Очакващите с облекчение заговарят: „Поправили са го!“.

Всички освен Олга въздъхват радостно. Там, на малкия платноходен катамаран, е нейният мъж. Изминал е 30 хиляди морски мили. Той е цял и невредим. И сигурно е луд. Някой се шегува с платната. Всички насила се смеят. Платното на очукания от вълните катамаран постепенно се изпъва под напора на вятъра.

 

Зовът на морето

Решено е пътешествието да се провежда на 4 етапа. Стартът е даден на остров Пукет (Тайланд) през февруари 2008 година, като моряците достигат до Обединените арабски емирства. Участниците в пътуването уверяват, че практически е трябвало наново да построят катамарана след първия етап – толкова сурово се отнесла стихията с морски съд.

Следващият етап започва през 2009 година. Този преход е по-дълъг, но руснаците благополучно достигат Сейшелските острови (Източна Африка).

Още по-знаменателен се оказал третият етап от пътешествието на екипажа на Кулик. По време на него са изминати 12.5 хиляди километра. Руснаците прекосяват маршрута, който се смята за най-опасния, от остров Мавриций надолу по крайбрежието на Африка, покрай нос Добра надежда и по-натам през Атлантическия океан към бреговете на Южна Америка.

За трансатлантическия преход на собствен ход руският екипаж е записан в книгата на рекордите Гинес, но най-дългата и трудна част от пътя предстояла. В края на март 2012 година те отплуват от пристанището на бразилския град Форталеза, за да изминат последния етап от маршрута. Числата са достатъчно красноречиви: повече от 30 хил. морски мили, 38 екзотични страни, 13 месеца на път. След този етап видът на катамарана предизвиква едновременно съжаление и уважение.

 

Тясно, но не неуютно

„Ето, тук живяхме“, - казва Евгений „Джек“ Ковалевски, докато уверено балансира по палубата на катамарана. Трима журналисти се опитват да се сместят на същата тази палуба, където четирима души са прекарали рамо до рамо 13 месеца. Операторът едва процежда нещо през зъби, а в това време Джек обяснява с делови тон: „А ето тук е нашата кухня…“

В гласа му звучи такава нежност, че ти се струва, че става дума за ресторант с максималния брой звезди на Мишелен, но уви. Кухнята се оказва водонепромукаем сандък. Кулик внимателно отваря кутията, където се пази съкровището – газова горелка. Всяка вечер на нея се приготвя вечерята.

Става ясно, че готвачът е капитан, конструктор на катамарана, идеолог на цялата идея за околосветско пътешествие с надуваем платноход Александър Кулик, известен руски пътешественик (и това не е метафора, а една от официалните награди, която правителството преди много години му връчва за особени заслуги в областта на изследването на Земята).

Всички палуби (ако може да се каже) са 12 квадратни метра. Тук освен кутията с газовата горелка има мехове с вода. Край борда има консерви, скрити в друга кутия. Всъщност, след вечеря екипажът смело ги изхвърля в морето, защото въпреки постоянните заявления на учените, океанската вода разтваря тенекията буквално за няколко дни. Друго нещо е пластмасата – тя се пази на борда за утилизация до най-близкия остров на цивилизацията.

Защо на четирима възрастни мъже стига една триместна палатка – страшно е дори да се пита. Един човек винаги трябва да е на вахта -  в тъмнина и студ стои на щурвала, следи подхвърляния от вълните катамаран да не отиде, където си поиска, а да продължава по зададения от боцмана Станислав маршрут.

В същото време Джек показва, как всеки от моряците си е обособил свой ъгъл, който е превърнал в дом за 13 месеца плаване. Спални една до друга, челни фенери над всяка от лежанките, часовник, православен кръст, подарен на моряците от една от руските общини по време на плаването. На мястото на Джек има специален джоб за малък плюшен заек,  който е неизменен талисман във всяко пътуване.


За пет години плаване на катамарана на борда са се качвали различни хора. Някои са идвали за един етап от пътуването, някои за два. Екипажът пристига на финала в следния състав: 

Анатолий Кулик е водещ руски пътешественик, носител на почетния знак на Федерацията на спортния туризъм, член на Руското географско общество, майстор на спорта по спортен туризъм и капитан (включително готвач) на катамарана.

Евгений Ковалевски е известен руски пътешественик, майстор на спорта по туризъм, двукратен шампион и сребърен медалист по воден спорт на Русия, член на Руското географско общество. На борда е главен „дипломат“ и преводач.

Евгений Ташкин е участник в повече от десет експедиции с висока степен на сложност, член на Руското географско общество. В екипажа е оператор, фотограф и хроникьор на плаването.

Станислав Берьозкин е шампион на ветроходство, пътешественик. На борда той изпълнява функциите на щурман, като отговаря за свръзката и навигацията.

"Российская газета". Всички права запазени.