От Михайловско до Тригорско

Ходя там всяка година, през лятото и зимата, през есента и пролетта. Приятелите ми ме питат – толкова ли е привлекателно там? Разбира се, че е привлекателно – отговарям аз.

Пейзажът, който виждате днес, в основни линии се е запазил. Значи виждате всичко онова, което е виждал и Пушкин. А той какво е виждал? Бих казал така: това е удивително живописен пейзаж, който постепенно изпълва човешката душа с покой и тиха радост. Това са видения наяве, които могат да изцелят нашите недъзи и нашите несъвършенства. Тук може и трябва да се ходи пеша, нещо, което е обичал да прави и Пушкин. Само така ще можете да усетите дъха на полята, аромата на боровата гора, да видите чистия хоризонт, отвъд който като в приказка ще се провиди далечният хълм на древното укрепление Воронич... 

Отначало ще трябва да стигнем до Псков. Аз си вземам билет за влака, който тръгва от Москва вечерта, а в Псков пристига рано сутринта. Предварително се обаждам в Пушкинские гори на моя стар познат – таксиметровия шофьор Иля Фьодорович, с молба да ме посрещне. Пътуването по чудесно ремонтирания път от Псков до Михайловско трае около час и половина. В уютната къща за гости в Михайловско предварително съм си запазил стая. Слагам раницата с фотокамерата на рамо и тръгвам към Тригорско. Покрай гората вървя към имението на Пушкин. След пет минути вече съм на островчето на усамотението с пейката на него. Тук непременно трябва да нахраня патиците с хляб. Те са опитомени в истинския смисъл на думата: можеш да ги храниш от ръка. Продължаваме покрай огромния бивш хамбар, който е реставриран и добре поддържан. Сега тук се устройват изложби и вернисажи на картини.

Излизаме от хамбара и преминаваме по живописното мостче. Точно пред нас е голямата къща, в която живееше Семьон Степанович Гейченко (предишният директор на Пушкинския музей – б.пр.). А зад къщата се намира знаменитият дъб, възпят от Пушкин в поемата „Руслан и Людмила“. Красив е! Спрете и му се порадвайте.

Е, сега можем да продължим покрай ябълковите градини към дома на Пушкини. Може да се влезе в къщата заедно с някоя група екскурзианти, но аз обикновено не влизам: ние сме тръгнали за Тригорско, а екскурзията из къщата ще отнеме много време и ще наруши ритъма на нашето пътешествие. Затова бързо заобикаляме къщичката на бавачката, отваряме портичката на градината – и спираме в потрес – пред нас се открива огромно пространство, сливащо се с далечния хоризонт... Прекрасен пейзаж с реката, горичките край нея, малкия издаден нос с боровете и брезичките отдясно, с мелницата и пътечката, която води към нея през полето. Нека да спрем за малко, да се полюбуваме на гледката, да вдъхнем с пълна гръд свежия въздух и да продължим нататък.

Ще се изкачите малко нагоре из гората и ще излезете на разклона. Ние ще трябва да вървим надясно, към Савкиния хълм. Вървете по пътеката, докато не забележите в далечината малък параклис с голям каменен кръст пред него. Когато стигнете до параклиса, ще видите великолепния пейзаж, заради който извървяхте целия този път: в далечината оттатък езерото Кучане ще се белне имението Петровско, отдясно къщата на бавачката в Михайловско, а отзад ще се види Тригорско. Починете на Савкиния хълм, поседете на пейката пред параклиса. Това, което виждате, е най-красивото от Пушкинските възвишения.

Сега по същата тази пътека излизаме на разклона, по-натам през селото Савкино – на селския път, който ще ни изведе на спирката на автобуса, а вече оттам до крепостта Воронич. За пътеката до Воронич трябва да завиете веднага след старото гробище. Ще стигнете до мостчето, минете по него и след това – нагоре, към уютната църквица на върха на хълма. От върха се вижда като на длан имението Тригорско. Но преди да тръгнем към него, нека се отбием в църковното гробище и да постоим на гроба на Гейченко. След това тръгваме надолу по хълма към подножието на дървеното стълбище, което като че ли води към небето. Всъщност стъпалата водят към Тригорско. Ето че стигнахме.

"Российская газета". Всички права запазени.