Конюхов: насаме с Арктика

Първият самостоятелен поход със ски към Северния полюс в историята на Русия, осъществен от Фьодор Конюхов. Продължителност – 72 дни.

Днес е третият ден, откакто съм на път към Северния полюс. Сутринта станах в 06:00, сварих си каша: елда, ядки, стафиди и две парченца еленски език. Ядох без апетит. Настроението е лошо – прекалено надалеч от основния маршрут се отклоних. Предчувствам, че ме очаква много вода. Вървях и си мислех, че вече съм стар, за да мъкна толкова много товар върху себе си. А и трета година поред да ходиш на Северния полюс – това вече е прекалено. Може би това е последният ми поход към темето на Земята – ако всичко завърши добре, ще се захвана с яхти.

***

Студено е, краката ми измръзнаха. Пътят до края на хоризонта е като от ледени морени. Когато вървиш сам по огъващия се тънък лед, неволно си мислиш какво ще направиш, ако ските счупят неговата солена коричка, и ти, заедно с раницата и шейната, започнеш да потъваш в студените води на океана?

***

Нямам никакъв късмет! Достигнах до пукнатина. Не е голяма, но е невъзможно да бъде преодоляна. И да бъде заобиколена е трудно заради обкръжаващите я ледени канари.Извървях напред четири минути, но дрейфът ме отнесе на изток с цял един градус. Нещо трудно вземам километрите – ледени скали, пукнатини, безкрайни срутвания от натрошен лед! Понякога ми идва да заплача от отчаяние. Но какво могат да направят сълзите? Сам съм си избрал този живот и този път.

***

Два дена не съм вървял, лагерувах. В същото време бях отнесен на север. Тежко е да си сам в Арктика – тези огромни простори те потискат, нервите постоянно са под напрежение, пък и самата работа те изтощава. Вървя и си мисля, какво има там, зад ледените канари? А там пак ледени. Пренасям, редувайки ту шейната, ту раницата.

***

Днес се навършват 81 години от деня, в който човек за първи път достига Северния полюс. Това направил американецът Робърт Пири. В негова чест пийнах от моята настойка от коняк, спирт, лимонник и мед. Замезих с рибени гранули. И си помислих, че може би някой някога може да пие за мен. Все пак за трети път вървя към полюса.

***

От детството си мечтаех за Северния полюс. Помня, когато натрупваше сняг, а в нашия край той беше малко, аз си правех ски от дъски за буре. И бродех из степта по разораното поле, представяйки си, че това са ледени блокове.

***

Нощта наближава, страхувам се, че отново ми предстои да лежа и треперя. Но аз съм се настроил предварително за такива лишения. Пътят до полюса е два месеца. Самотата не ме потиска, защото имам много работа. Ето, и днес станах по-рано и не съм безделничил. Закърпих палатката – малко се е поокъсала. Ръкавиците позаших – протъркали са се от щеките на ските. Намотах въженце на металната дръжка на ножа, защото иначе металът е много студен.

***

През нощта краката ми така замръзват, че аз непрекъснато ги търкам един в друг, за да почувствам, че още са на мястото си. Измръзват ми всички стави, колената ме свиват. В спалния чувал не бива да се диша: отвътре ще се покрие със скреж заради топлия дъх. Но щом те докосне сънят, неволно се стараеш да скриеш главата си в спалния чувал. Не е много приятно да се диша студен въздух. Замръзват ти устата, носът, лицето. В палатката е минус 36 С, макар че съм я покрил със снежни тухли, за да не прониква вятърът.

***

За 7 часа съм изминал 11 километра. Това не е зле. От базата съобщиха по радиостанцията, че английската експедиция на Файнс се е върнала. Успели са да стигнат до 88-я градус. Да, жалко, че толкова малко не им е стигнало до Северния полюс. 

***

Излязох от палатката и видях, че нощната буря е разбила леда. Моят лагер се оказа върху малък леден блок, плаващ сред каша от ситен надробен лед. В далечината, на североизток, накъдето трябваше да вървя и аз, се виждаше верига от високи ледени блокове. Остава само да се дочака, докато студът скове разбития лед. Но, съдейки по цвета на небето, студено време скоро няма да дочакам. След връхлетялата ме буря беше се затоплило. Температурата се бе повишила до минус 15, а за да бъде сковано от лед, трябва да има студ от най-малко минус 25–30 градуса. Слава на Господ Бог! С негова помощ успях да стигна до здрав лед. Понякога ми се налагаше да пълзя по корем в тесни пукнатини с тънък, огъващ се лед – той издържаше само моята тежест. Достигайки до по-здрав лед, аз с помощта на въже издърпвах своите вещи. И така, метър след метър. Но веднъж аз все пак се натопих във водата чак до гърдите. Тази случка можеше да се окаже фатална, ако в близост не се намираше парче здрав лед.

***

Аз съм на Северния полюс. В продължение на целия път имах работа само със себе си, през цялото време съзерцавах себе си, проверявах, тествах, ровех в миналото си, а също така мечтаех за бъдещето. Хората, заети със светски дела, обикновено се вглеждат един в друг, ровичкат в чуждия живот, съдят или се стремят да променят живота на близки хора и никога не се опитват да погледнат себе си отстрани. А самотното пътешествие ми даде тази възможност.

Досие

Фьодор Конюхов е роден на 12 декември 1951 г. Завършил е мореплавателски техникум със специалност „навигатор“, арктически техникум със специалност „механик“. Капитан далечно плаване. От 1995 г. живее в Москва. Женен. Конюхов има двама възрастни сина и дъщеря. Художник, автор на повече от 3000 картини. Автор на дванадесет книги. Ръкоположен е за дякон. Още от детството Фьодор Конюхов има страст към пътешествията. В сметката му са четири околосветски пътешествия, той петнадесет пъти е прекосил Атлантика с ветроходни яхти, един път с лодка с весла. Първият човек в света, който е достигнал петте полюса на нашата планета: Северния географски (три пъти), Южния географски, Полюса на относителната недостъпност в Северния Ледовит океан, Еверест (полюсът на височината), Нос Хорн (полюсът на яхтсмените). Първият руснак, който успява да изпълни програмата „Седемте върха на света“. Наскоро преплава Тихия океан с лодка с весла.

Пълният текст на дневниците е публикуван в книгата „Фьодор Конюхов. Моите пътешествия“. – Издателство „Манн, Иванов и Фербер“.

"Российская газета". Всички права запазени.