Русия отбеляза 70-та годишнина от Сталинградската битка

20 хиляди души са дошли на Алеята на героите и площада на Падналите бойци. Сред тях е семейството на Олег и Наталия Медведеви, които заедно със своите синове Миша и Ваня също са дошли до Вечния огън.

„Денят на Сталинградската победа има непосредствено отношение към нашето семейство“, казва Олег. „Единият от моите дядовци, Фьодор Егорович Дедович, е воювал на Мамаев курган, неговото подразделение е хвърлено в боя направо от влака. Той се сражава само два часа, защото е ранен и след това изпратен в болница на левия бряг на Волга. Впоследствие стига до Берлин. Другият ми дядо загива при Ленинград. Така че това е наш празник, наша радост и гордост.“

Гордост изпитаха и всички, които станаха свидетели на парада, в който взеха участие 650 военнослужещи от Южния военен окръг, курсанти от Волгоградската академия на МВР и възпитаници на казашкия кадетски корпус.

Парадът, както е редно, се откри с изнасяне на знаменна група копия на официалния символ – Знамето на победата. След това последва група с флаговете на четирите фронта участвали в Сталинградската битка, почетен караул в специална парадна униформа, три парадни отделения в исторически униформи – същите, с които преди 70 години бойците от Червената армия, буквално на 100 метра от мястото на провеждането на парада, са пленили немския фелдмаршал Паулус.

По време на войната фронтове нямат отделни знамена. Ушите са десетилетия по-късно, специално за тържествени мероприятия. А оригиналните бойни знамена на частите на Червената армия, участвали в боевете при Сталинград, и до днес се пазят в Триумфалната зала на панорамния музей „Сталинградската битка“. Единственият път, когато са изнесени от Триумфалната зала, е 2 февруари 2013 година, по време на тържественото събрание-концерт, където ветераните бяха поздравени от руския президент Владимир Путин.

„Победата на нашите войски в Сталинград е един от най-височайшите примери за мъжество и героизъм във военната история“, каза в своето поздравление Путин. „Мъжеството на защитниците е било безпрецедентно, безпримерно. Но в Сталинград е удържана не само военна, но и велика морално-нравствена победа, победа на патриотизма, на любовта към своята Родина, на Отечеството над злобата, ненавистта и агресията. Сталинград завинаги ще остане символ на непобедимостта на руския народ, на единството на руския народ“, добави президентът.

Държавният глава отбеляза и ролята на мирните жители на града: „Когато гледаш снимките от военните години, неволно си задаваш въпроса: къде са се спасявали сталинградчаните? Къде са живели? Нима е възможно да се живее в тези развалини? Оказва се, че е можело не само да се живее, но и да се работи, и да се води борба. Жителите на Сталинград имат огромен, неоценим принос в битката за Сталинград“.

„Изглеждаше, че вече няма какво да се запали, но всичко гореше, непрекъснати обстрели“, спомня си Анастасия Василиевна Бирюкова. Коренячка сталинградчанка, през юни 1942 година, веднага след като завършва училище, тя доброволно отива на фронта преди още да навърши 18 години. „Какво означава момиче на фронта знаем само ние, които сме били там“, казва тя. Била е свързочник в 116-та стрелкова дивизия, която в състава на 66 армия освобождава северната част на града. След Сталинград Бирюкова попада на Курската дъга, освобождава Белгород, Орел, Харков. Завършва войната в Румъния. „Минаха 70 години, но след това, всеки път на 2 февруари изпитвам само едно чувство – щастие“, казва Анастасия Василиевна.

През тези дни в музея-панорама „Сталинградската битка“ се откри изложба „Една за всички…“ Тук има единствено оригинални вещи – униформи и оръжия, трофеи и предмети за бита, документи на защитници на града. Сред тях, хора с различни войнски звания, професии, националности. Една от тези, които помагат да се създаде експозицията, е волгоградчанката Александра Яковлевна Батюшкова.

„Баща ми е воювал на канонерска лодка от Волжската военна флотилия“, казва Александра Яковлевна. „Той не обичаше да разказва за войната, а ние, дъщерите, тогава особено не сме го и разпитвали, бяхме малки, не разбирахме. Сега съжаляваме. Но останаха неговите фотографии, награди, сред които има и медал за защитата на Сталинград, за защитата на Севастопол“.

„Ние знаем много малко за историята на канонерските лодки“, казва Светлана Аргасцева, завеждащ експозиционно-изложбения отдел на музея-резерват „Сталинградската битка“. „Те са създадени за поддръжка на пехотата по вода, на тях се разполагали леки оръдия. Фактически това са били „плаващи пушки“. Те през цялото време са били на огневата линия и страшно много членове на екипажите са загинали. Още по-ценни са сведенията, които получаваме от семейните архиви“.

В основен подарък за ветераните и децата на Сталинград се превърна концертът на знаменития оперен певец Дмитрий Хворостовски, който изпълни песни от военните години – „Военна програма“, подготвени съвместно с диригента Константин Орбелян.

„Възпитан съм с разказите за войната, песните, нашата семейна история. Видимо, поради това така чувствам тази болка. Моят дядо е воювал под Москва. В един от първите боеве са го убили. Другият ми дядо е преживял цялата война. Той е бил танкист. Завършил е войната в Кьонигсберг, а след това е изпратен в Далечния изток. Имал е щастието да остане сред живите. Да се изпълнява „Военната програма“ във Волгоград е много голямо изпитание и отговорност. Непоносимо чувство на горчивина, съчувствие и състрадание, което никога не ме напуска. То се появява всеки път, когато изпълнявам тези песни – а къде не съм бил. Всеки път се появява буца в гърлото, и да се боря с нея е абсолютно невъзможно. Гастролирал съм с тази програма в много градове и страни по света. И навсякъде има една и съща реакция – навсякъде има сълзи, хората плачат, стават на крака, съпреживяват това, за което се пее. Това е уникално нещо, което не мога нито да разбера, нито да обясня“, разказва Хворстовски.

Тържествата завършиха с артилерийски салют на Мамаев курган. 30 залпа в чест на паднали и живи, тези, които защитиха града, страната си и целия свят. 

"Российская газета". Всички права запазени.