Бих искал да живея и да умра в Париж: Маяковски в чужбина

ТАСС
Владимир Маяковски е един от водещите поети на съветската епоха, идеолог на футуризма. На 19 юли се навършиха 122 години от неговото рождение. Неговите стихове с бунтарското си настроение и с новаторския си накъсан ритъм са популярни и днес. Той измисля нови думи, волно ги полага в изреченията и практически създава от редовете самостоятелни рисунъци.

Маяковски е новатор и в любовта: от 1918 година той живее в любовен триъгълник с възлюбената си Лиля Брик и с нейния съпруг Осип Брик, но и извън този троен съюз има много други връзки.

Обиколих кълбото земно почти съвсем докрай

Маяковски напуска пределите на Съветския съюз девет пъти, иска да направи околосветско пътешествие. По време на всяко едно пътуване изнася лекции, чете стихове, среща се с деятели на културата.

От тези пътувания той докарва куфари, пълни с книги, списания и копия на художествени творби, които раздава на своите приятели с желанието си да сподели с тях всичко ново, което става в западния художествен свят от онова време, и, разбира се, впечатленията си от всяко пътуване той отразява в стиховете си.

Своето отношение към другите страни Маяковски изразява така:

Аз бих искал
да живея
и да умра в Париж,
Ако е нямало
земя такава – 
М о с к в а.

Маяковски е преведен на английски, немски, чешки, френски, японски и китайски език. Още докато е жив, първите преводни сборници с негово творчество излизат в Германия в издателство Malik-Verlag.

Тъга в Париж? Едва ли!

През двадесетте години на миналия век Маяковски предприема няколко пътувания из Европа, по време на които се запознава със съвременното европейско изкуство.

На 20 октомври 1922 година в берлинското кафене „Леон“ на събранието на Дома на изкуствата той за първи път излиза пред чуждестранна публика. В Берлин поетът се среща с няколко немски художници, в това число и с експресиониста Георг Грос.

Париж прави голямо впечатление на поета. След пътуването си дотам Маяковски написва цяла стихосбирка, която така се и нарича – „Париж“, и в нея той се признава в любов на този град.

Ако бях аз
       Вандомската колона
оженил бих се
      за Place la Сoncorde.

В Париж Маяковски посещава ателиетата на Пабло Пикасо и Фернан Леже, среща се с Жан Кокто и даже присъства на погребението на Марсел Пруст.

През 1924 година Маяковски се връща в Берлин. В биографията на поета, написана от Александър Михайлов (поредицата „Животът на забележителни хора“) е отбелязано, че този път той пътува със замисъла да получи виза за САЩ. Берлинският вестник „В навечерието“ тогава пише: „На път за Америка вчера в Берлин се спря Владимир Маяковски“.

Ню Йорк от океана изплувал, поразява

През 1925 година поетът акостира на американския бряг. От началото той стъпва на брега на Куба, после посещава Мексико, където среща другаря си по изкуство, художника модернист и комунист Диего Ривера. Мексиканската природа очарова Маяковски: „В съвършено синята, ултрамаринова нощ черните тела на палмите са съвсем дългокоси художници скиталци. Небето и земята се сливат. И горе, и долу – звезди. Два комплекта. Горе – неподвижни и общодостъпни небесни светила, долу – пълзящите и летящи звезди на светулките“.

След това Маяковски заминава за три месеца в Щатите: посещава Ню Йорк, Чикаго, Детройт, Филаделфия, Питсбърг и Кливланд, чете лекции и свои стихове пред работници и представители на творческата интелигенция. Северна Америка го омагьосва със своята техническа мощ.

„Колкото причудливо разгърнатата природа на Мексико поразява с растенията и с хората си, още повече ви изумява изплувалият от океана Ню Йорк със своите натрупани накуп строителство и техника. Пейзажно, в духа на урбанистичното усещане, нюйоркските гари са едни от най-гордите на света“, пише той след завръщането си в очерка „Моето откриване на Америка“. 

От впечатленията на това пътешествие се ражда стихосбирката „Испания. — Океанът. — Хавана. — Мексико. — Америка“.

"Российская газета". Всички права запазени.