Наталия Осипова: „Английският стил е по-деликатен“

ТАСС
Наталия Осипова е главната сензация на съвременния балет. Преди четири години тя напуска Болшой театър, чиито рамки се оказват твърде тесни за нея, заради възможността да стане независима гастролираща звезда. Десетата годишнина от професионалната си кариера обаче Осипова посреща с нов статус: сегашния сезон тя прекара като прима балерина на Кралския балет на Великобритания, а от следващия се готви да се върне в Болшой театър в качеството си на гостуваща солистка.

Десет години е половината от официално отредената професионална кариера на балерините. За вас това са „цели 10 години“ или „едва 10 години“?

Аз живея с усещането, че съм започнала да танцувам не така отдавна. Но когато се оглеждам и виждам колко вече е направено, ми се струва, че са много. Аз си седях тук, недоволна от някакви изказвания, погледнах старите си видеозаписи и си помислих: „Ама браво, много неща са добре направени“.

В последно време обаче усещах, че не ми се иска да продължа с работата, с която ме натоварва театърът, а повече да се вслушвам в своите желания. Появи се кръг от мои лични професионални интереси: спектакли, хореографи, партньори. Затова ми се иска да намирам възможности за своите собствени проекти.

Балетният свят е много разнообразен. Как си избирате кое Ви е интересно?

Съществуват стари спектакли, роли, които ми се иска да направя или да довърша. А има и спектакли, които вече са изиграни по много пъти и е жалко да се изхабява човек в тях, защото вече тялото боли достатъчно често и не ми се иска да го мъча с нещо, което за мене не е така важно. Иска ми се да направя големи силни актьорски неща и смятам, че изминалият сезон беше за мен фантастичен, защото ми се удаде да направя твърде много по този план.

Цялата театрална година Вие прекарахте практически в Лондон в Кралския балет на Великобритания, без да мърдате оттам. От гледна точка на зрителя това е най-неочакваният избор, който Вие бихте могла да направите: Вашият мащабен маниер на танца, излишъкът от емоции, нежеланието да бъдете като всички са противоположни на стила на лондонската трупа. Защо избрахте именно нея?

И от моята гледна точка е така. Преди много си мислех за Лондон, за това колко ми харесва този град, как бих искала да живея там, но никога не съм се асоциирала с тази трупа, която има своя отчетливо изразена специфика и стил. Никога в мисълта ми не е възниквала идеята да премеря силите си в този репертоар: мислех си, че никога през живота си няма да мога да изиграя английски балет, те са така неподходящи за мен!

Но преди две години директорът на Кралския балет Кевин О’Хара ми предложи да замина и да изиграя „Лебедово езеро“. Аз се съгласих и прекарах в трупата около два месеца, докато репетирах спектакъла. Плюс това в същото време ние с Уейн Макгрегър работехме над сцената, която ни предложиха да изиграем с Едуард Уотсън на концерта в чест на диамантената сватба на кралицата.

Така за известно време аз се влях в работата на колектива. Там ми беше добре и комфортно, чувствах, че се интересуват от мен, че ми се получава Макгрегър (има се предвид стилът на хореографа – бел. ред.), много прилично изиграх и „Лебедовото“. И веднага след спектакъла Кевин ми предложи да отида да работя при тях. Аз вече бях свикнала да водя доста волен за една балерина начин на живот: да пътувам по света, да работя на договор, да живея без дом.

Но като жена, като човек започнах да чувствам, че това много ме уморява и не знаех как да спра, как да намеря такъв начин на живот, в който биха се съчетали и домът, и творчеството. Поканата на Кевин дойде в нужния момент и аз реших, че това е рядък шанс, че трябва да опитам, и практически веднага се съгласих. Разбира се, много се боях как ще ме приемат, няма ли да ми натякват, че съм рускиня и че не правя всичко така, както трябва...

Но сега мога да кажа, че намерих колектив, хора, театър, семейство, партньори, които дадоха нов тласък по спиралата на кариерата ми. Започнах да правя спектакли, които никога не бих изиграла, работейки в Русия или в САЩ. Навярно това е едно от най-важните ми решения.

Как бихте охарактеризирали стила, на чието усвояване посветихте този сезон? Колко бе трудно това за Вас?

Това е много трудно. Ако сравняваме английския стил с руския, аз бих го охарактеризирала като по-деликатен. Той се различава особено в актьорското представяне. Поразително е това, че при балетите на Аштън (Фредерик Аштън – бел. ред.) е изрисувана и проработена цялата актьорска игра, подредени са всички мизансцени (аз танцувах „Месец на село“, „Сън“, „Зле опазеното момиче“).

От артиста не се изисква да измисля нищо, изисква се само да оживи, да добави своето чувство. И на мен това много ми харесва. Беше много трудно да се науча на правилния жест. Разбира се, аз не мога да бъда такава като английските балерини, защото съм от друга школа. Но много се старая и те ми помагат.

Може би не винаги танцувам в рамките на стила, но педагозите ми казват, че се получава много интересен микс, че с моята руска школа, която е по-открита, създавам интересен контраст. При Аштън има много красиви пор де бра – държане на ръцете, които в изпълненията на англичаните изглеждат малко суховато. При нас, руснаците, върхът работи по-плавно и красиво и ако не се опитваш да се екзалтираш, се получава много красиво съчетание.

В следващия сезон се връщате в Болшой театър не само със своята  „Жизел“, но и с „Онегин“ на Кренко, който танцувахте през тази година в Лондон.

„Онегин“ е моя дългогодишна мечта, която не ми се удаде да видя осъществена в American Ballet Theatre. Аз се боях, че няма да се сбъдне и сега, защото пристъпих към репетициите след травма, времето беше малко. Но някак си всичко тръгна и аз изиграх ролята, за която мечтаех повече от всичко. Мисля си, че това е една от най-добрите ми актьорски работи и без съмнение главното достижение на тази една година работа в Лондон.

Наталия Осипова
Още в годините на следването си в Московската академия по хореография приковава вниманието към себе си, като завоюва Гран При на международния балетен конкурс Prix de Luxembourg. След завършване на следването си през 2004 година е приета в Болшой театър, където започва кариерата си в corps de ballet, но веднага започва да играе и забележителни солови изпълнения. През 2006 година по време на гастролите на Болшой театър в Лондон изиграва главната партия в „Дон Кихот“. Английските критици са възхитени както от невероятните скокове и извръщания, така и от темперамента и от детайлната актьорска игра на Осипова, като я наричат „наследница на Плисецка“. Балерината получава покана за American Ballet Theatre, играла е в Мариинския театър, Opera National de Paris, в Ла Скала и в много други. През 2011 година напуска Болшой театър и играе в Михайловския театър, като едновременно с това гастролира много по света. От 2013 година е прима балерина на Кралския балет на Великобритания. Притежава практически всички висши професионални награди в областта на балета.

"Российская газета". Всички права запазени.