Видимият храм на невидимото село

от архива на участниците в проекта „Крохино“
Доброволци от цяла Русия се трудят във Вологодска област, спасявайки от разрушаване уникален паметник на архитектурата от ХVIII век – храмът „Рождество Христово“ в село Крохино. Вече 50 години той е обкръжен от вода.

Старинна руска легенда разказва за невидимия град Китеж, потънал във водите на езерото Светлояр. През ХХ век в Русия се появяват стотици такива „Китежи“: след Великата Отечествена война започват масово изкуствено да разширяват реките и да ги правят по-дълбоки – с цел по тях да плават големи кораби или да бъдат изградени воднолектрически централи. Цели села се озовават под водата и хиляди хора са принудени да изоставят домовете си.

Това се случило и със село Крохино, което се намирало на брега на река Шексна във Вологодска област. Векове наред тук се носел шумът на панаири, търгувало се с риба и жито, строяли се кораби, а камбаните на храма „Рождество Христово“ всеки ден призовавали селяните за молебен. По време на съветската власт храмът не бил разрушен, но бил превърнат отначало в селски клуб, след това в работилница, а най-накрая в сушилня за зърно.

През 1964 г., при строителството на дълбоководния Волго-Балтийски канал, нивото на река Шексна било изкуствено повишено и селото се озовало под водата. Останал да стърчи само белокаменният храм, започнали да използват камбанарията му като маяк за преминаващите кораби. Каменната постройка започнала да пропада във влажната почва, а от вълните на преминаващите кораби стените започнали да се рушат.

Оживялата легенда

Случило се така, че веднъж на бреговете на Шексненското водохранилище се озовал автомобилът на московчанката Анор Тукаева. Допреди шест години Анор работела като експерт в областта на държавното и общинското управления. Веднъж тя гледала документален филм за строителството на Волго-Балтийския канал, увлякла се от тази малко известна страница от историята и решила, че непременно трябва да види легендарния храм със собствените си очи.

„След като стигнах до Крохино, разбрах колко лесно можем завинаги да загубим това беззащитно архитектурно творение“, казва Анор.

Анор пращала писма в държавните институции, но не намерила подкрепа. Но постепенно около нея започнали да се събират единомишленици. Така се зародил благотворителният проект „Крохино“ и през 2011 г. Анор довела тук първата група доброволци.

До храма може да се стигне само с лодка или катер. Първата работа на доброволците, след като се добрали до острова, била да разчистят срутванията. От остатъците на стените изградили дига. Възстановили зидарията на подмитите стени, под нея направили плитък фундамент от речен чакъл, издигнали контрафорс към северната стена на нартекса, ремонтирали скъсаните свръзки на камбанарията. Започнали полагането на пътека към храма през блатата.

„Мъжът ми първоначално смяташе, че увлечението ми бързо ще отмине. Но след това разбра, че нещата са сериозни. Изкара курс за капитани и сега с катера помага на доброволците да стигат до храма“, разказва Анор.

Това са само първите стъпки

За един сезон се провеждат осем доброволчески смени. Възрастта на хората варира от 16 до 72 години.
Денят на доброволеца в Крохино започва едва ли не с изгрева. След ранната закуска отиват на острова, където работата кипи до залез слънце.

„Натрошените тухли ги събираме в чували – с тях укрепваме дигите. Които са цели ги заделяме – за възстановяване на зидарията“, обяснява Яна Сафронова. По професия тя е лингвист, преподавател по немски език, също идва от Москва. Рамо до рамо с Яна работи нейната приятелка Татяна Зайцева, тя е учител в детска архитектурно-художествена школа. Днес Татяна заедно с другите доброволци е заета с укрепването на тухлената зидария. Задачата не е лека: свързващият материал бързо изветрява, затова трябва да успее бързо да нанесе специалната смес с мистрията в онези места, където зидарията се руши.

Но всичко това засега не е реставрация, а първични противоаварийни дейности. Първостепенната задача сега е да бъде запазена сградата и да не се допусне тя да бъде разрушена от вятъра и водата.

До неотдавна проектът се справяше със собствени сили и с минимална финансова подкрепа. „Но сега трябва да бъде достигнато нивото на професионалните инженерни дейности и ние предприехме краудфъндинг“, разказва Анор Тукаева. На страницата на проекта във Фейсбук е публикувана поредица от клипчета с участието на известни руски артисти и водещи в подкрепа на възраждането на храма в Крохино.

Може би не чак толкова скоро храмът „Рождество Христово“ в Кохино ще може да приюти между стените си вярващи. Но той със сигурност ще бъде нещо повече от забележителност: той ще се превърне в паметник на всички „Китежи“, отишли под водата през ХХ век.

"Российская газета". Всички права запазени.