„Той просто е живеел според съвестта си…“

Снимка от личния архив на писателя
Интервю с руския писател Николай Андреев, автор на книгата „Животът на Сахаров“. Андрей Сахаров е ядрен физик, дисидент, носител на Нобеловата награда за мир, един от създателите на водородната бомба.

Николай, какво в личността на Андрей Сахаров Ви накара да напишете тази книга?

Чувството за справедливост ме накара да напиша биографията на Андрей Дмитриевич. Той има огромна роля в историята на нашата страна, та дори и в историята на човечеството. Смъртта му през декември 1989 година ни разтресе. Тогава ни се струваше, че той завинаги ще остане символ на борбата за свобода, за демократично общество.

Но странна работа: с годините фигурата на Сахаров все повече потъваше в сянка. Минаха повече от двадесет години от неговата смърт, а пълна биография на Сахаров не се появи. Издаваха се неговите дневници, написаната от него автобиография, спомени на неговите съратници.

Да не говорим за това, че той имаше потресаващ живот. В съдбата му са концентрирани контрастите и сътресенията на втората половина на миналия век. Трудно е човек да си представи колко много несъвместими неща има в живота на Сахаров: създател на ядрената бомба – и Нобелова награда за мир; искрена скръб по повод смъртта на Сталин – и непреклонно стремление да се разруши системата, създадена от Сталин; конструира най-мощното термоядрено устройство – и се бори за забрана на ядреното оръжие; стеснителност, душевна мекота, срамежливост – и решителност в защитата на човешките права; неумение да се сприятелява, да обича – и бездънна любов към Елена Бонер.
        
Прочетох малък откъс от Вашата книга, тъй като тя още не е излязла на пазара, и мога да кажа, че тя е любопитна за такива хора като мен, които нищо не разбират от физика. Именно в този откъс ставаше дума за изпитанието на новото оръжие. Какво е това – Цар Бомба?

Бих искал да Ви поправя: това не е книга за физиката, а за хората. А в центъра на книгата е мощната фигура на Сахаров. За физика, разбира се, става дума в повествованието – Андрей Дмитриевич е велик учен. За съжаление работата над ядрената бомба му попречва да прояви в пълнота своя талант в науката.

В откъса се разказва не за изпитанията на Цар Бомба – най-мощният ядрен взрив в историята е проведен в 1961 година. Идеята за такава супербомба принадлежи на Сахаров. А историята, от която започва книгата, се случва през 1955 година, на изпитанията на една от първите съветски водородни бомби, която разработва Сахаров.
    
Андрей Сахаров провежда своите научни изследвания в най-мрачните съветски времена – от 1938 година, когато на власт е Сталин, до 1968 година, когато е отстранен от работа поради есето, което написва – „Размисли за прогреса, мирното съществуване и интелектуалната свобода“. Как изобщо е оживял?

Когато в СССР започват активните работи по създаването на атомната бомба, то към проекта са привлечени всички талантливи учени. В това число и Андрей Дмитриевич – по онова време той е сътрудник на Физическия институт на Академията на науките. Между другото – в САЩ също в Лос Аламос, в ядрения център, са били събрани най-добрите умове на американската наука. И не само на американската, но и от други страни.

Как е оживял? Колкото и да изглежда странно, учените, ангажирани в ядрения проект, са били вътрешно свободни. Те са знаели много повече от това, което е представяла тогава съветската преса. Библиотеката на ядрения център е получавала американското списание Bulletin of atomic scientist – „Бюлетин на учените в областта на атомната енергия“.

Тези същите американски учени са си позволявали свободно да обсъждат най-различни теми, без да се въздържат по отношение на нищо. Това е карало нашите учени да се замислят над много неща. През 1952 година от „Бюлетина“ те научават за епохалното откритие – двойната спирала на дезоксирибонуклеиновата киселина. Игор Там първи прочита статията и възбудено излага съдържанието ѝ. А генетиката в СССР тогава е под смъртна заплаха. Тези хора в средата на 50-те години четат и обсъждат романа на Оруел „1984“.

Учените от първите години на работата по Обекта се характеризират с привързаност към дискусиите по най-острите теми на историята и съвременността. Със стремежа да разбират от всичко – това е в природата на изследователя. Обсъждането на остри политически въпроси в „пушкома“, в работния кабинет, та дори и просто в коридора е било нещо привично. Но малцина са се оказвали способни да развият своите идеи в завършена концепция, да ги изложат във вид на собствена теория или поне на тезиси. Може да се каже единици. И между другото Сахаров тогава не е бил активен участник в тези дискусии. Той повече е мълчал.

От какво семейство е бил Сахаров? Какво в неговото възпитание го е довело до въпросите за моралните и политическите последствия от неговата работа над най-смъртоносното оръжие в историята на човечеството?

Андрей Дмитриевич е от интелигентно семейство. Майка му, Екатерина Алексеевна, е от дворянско семейство, предците ѝ са родом от Гърция, от остров Корфу. Андрей Дмитриевич наследява нейните черти на характера – упоритостта, неконтактността.

Бащата, Дмитрий Иванович, е надарен човек, получава музикално и физико-математическо образование. Преподава физика в педагогическия институт.

Андрей получава домашно образование – учителите идват при него вкъщи, а баща му му преподава физика и математика. На училище тръгва чак като навършва 13 години. Това, че се образова у дома, допринася за формирането на самостоятелността, на вдълбочеността му. Но в същото време той пораства като необщителен младеж. В училище му е трудно, той е самотник, няма приятели.

През 1975 година на Сахаров задочно, посредством съпругата му, е връчена Нобеловата награда за мир, тъй като той няма право да пътува извън пределите на Съветския съюз. Разбират ли докрай неговите идеи на Запад, или това е по-скоро политически шамар за тогавашното съветско ръководство?

Мисля, че идеите на Сахаров именно на Запад са били разбирани и възприемани по-добре, отколкото в Съветския съюз. А присъждането на Нобеловата награда на Андрей Дмитриевич става предизвикателство към съветската система и към съветското ръководство.

Като говорим за церемонията по награждаването, каква е била Елена Бонер, съпругата на Сахаров – учен и бунтар като него ли?

Бонер е невероятна жена, аз я познавам от личните ни срещи, от разговорите си с нея. Ярка, образована, с тънко осезание за стихове, за литературата. На Сахаров много му провървява в това, че я среща на житейския си път. Той изпитва към Бонер неземна любов. Тя го въвежда в кръга на художествената и литературната интелигенция на онова време. Нали до този момент неговият кръг на общуване е бил твърде ограничен – само в сферата на науката.

Общувал ли е регулярно Сахаров със Сталин и Берия, а по-късно и с Хрушчов, присъстват ли те като персонажи във Вашата книга?

Със Сталин Сахаров не се е срещал. С Берия се е срещал, разговарял е. Също така и с Хрушчов. В книгата има много и подробно по тази тема. Въобще в неговата биография са вплетени мощни фигури – Сталин, Хрушчов, Брежнев, Берия, Славски, Зелдович, Харитон, Ландау, Курчатов, Там, Келдиш, Завенягин, Ванников, Солженицин, Андропов, Горбачов, Бонер, Ковальов… И с всеки от тях – с изключение на Сталин, с него Сахаров не се е срещал – е изграждал непрости отношения. За българския читател много от тези фамилии не казват нищо, но те означават много в историята на Русия.

За много хора Андрей Сахаров остана икона. Той действително е велик, дълбок, несломим човек, за своите принципи е бил готов да даде живота си – всичко това е така. Но за мене сега той още е и много жив, много близък човек – с всички негови преживявания, страсти, с реенето на духа, с моментите на отчаяние, с нетърпимостта, с любовта, с грешките… Гениите не са обикновени хора. Нито пък и приятни във всички отношения. Андрей Сахаров не е изключение: от една страна – изразителен талант, оригинална, неповторима във всички отношения натура, а от друга – дълги години живее в коравите рамки, зададени от сталинисткия режим. Такива хора като Сахаров не бива да се съдят с привичните категории. 

В светлината на сегашните събития в света, когато много хора усещат „зловонието“ на войната, когато локалните конфликти нарастват, а Студената война като че ли се завръща, какво би направил Сахаров, за да ни вразуми?

Не знам. Според мен е невъзможно да бъдем вразумени.

През 1980 година Сахаров активно протестира против нахлуването на съветските войски в Афганистан, в резултат на което бива изпратен в затворения за чужденци град Горки (сега Нижни Новгород), където е поставен под домашен арест. Съществуват ли в сегашно време в Русия личности от неговия мащаб, който е бил толкова голям, че е придавал мащабност на всичко, до което се е докосвал?

Подобни могъщи фигури в съвременна Русия няма. И си мисля, че няма да се появят скоро.

Наградата на името на Сахаров е учредена от Европейския парламент през 1988 година и се присъжда ежегодно. Достатъчно ли е това като жест, за да не ни позволи да „заспим“ в нашето еснафско общество и за да не забравяме какво означава съвест по „сахаровски“, ако мога така да се изразя?

Вие употребихте много хубав израз „да не ни позволи да „заспим“ в нашето еснафско общество“. Наистина – няма днес такъв морален авторитет, какъвто е бил Сахаров. Затова, според формулата на Достоевски, „сега всичко е възможно“. Най-безчовечните постъпки и действия.

Освен смелостта, граничеща с безразсъдство, какви други качества впечатляват в личността на учения Сахаров? 

Честността. Честността на учения, честността на човека. Било е невъзможно да бъде купен, да бъде прикоткан.

Какви документи сте изследвали, за да напишете своята книга?

Аз всъщност започнах да събирам материала за биографията на Сахаров от момента на запознанството ми с него – това стана през май 1989 година. Но тогава нямах и помисъл за книга. Тогава (това беше края на 80-те и началото на 90-те години), когато се откри част от архивите – всичко беше интересно. А в края на 90-те години аз вече започнах целенасочено да събирам факти, свидетелства за Сахаров, анализирах своите наблюдения.

Няколко пъти се срещах и разговарях с Елена Бонер. Това вече беше след смъртта на Андрей Дмитриевич. Отидох в Нижни Новгород, срещах се с хората, които бяха общували с него през онзи период, в това число и със съседите на къщата, където е бил заселен принудително.

Бях известно време в Саров, където са били провеждани секретните работи по създаването на ядреното и термоядреното оръжие. Показаха ми къщата, където са живеели Сахарови. Много ми се искаше да посетя ядрения полигон под Семипалатинск. Но това за съжаление се оказа невъзможно поради много обстоятелства.

Сега, когато Вие вероятно сте запознат в детайли с живота на Андрей Сахаров, разбрахте ли що за момент е онзи, в който човек се решава да рискува всичко в името на правдата?

Андрей Дмитриевич никога не е решавал да рискува ли, или не. Той просто е живеел според съвестта си. Живеел е честно. А ако човек живее според съвестта си, ако той е честен пред себе си и пред хората, то рискът отстъпва на заден план.

И един въпрос, който не е свързан с Вашата книга: кой според Вас е идеен лидер в Русия и в Европа? Какви са водещите идеи в света в настоящия момент?  

Този въпрос се отнася до мен, а не до Сахаров. Не мисля, че на някого ще му бъде интересно моето мнение за властелина на мислите – така разбирам аз Вашия израз „идеен лидер“ – в Русия или в Европа. Но ако трябва да се каже кратко – днес няма такава фигура като Сахаров, Ганди, Мартин Лутер Кинг.

"Российская газета". Всички права запазени.