8 филма на киностудио „Горки“, станали известни по целия свят

„Тихият дон“ (Тихий дон)

1958 г., режисьор - Сергей Герасимов

Екранизация по романа на Михаил Шолохов, който през 1965 г. получава за него Нобеловата награда за литература. Филмът разказва за любовния триъгълник между казака Григорий Мелехов, неговата жена и първата му любов, на фона на събитията от Първата световна и Гражданската война.

Историческият прелом съвпада с личната драма; главният герой се разкъсва както между две войни, така и между враждуващите страни. Във филма много точно са показани детайли от бита на казаците – техните дрехи, говор, традиции. Лентата е носител на наградата на Гилдията на американските режисьори за най-добър чуждестранен филм, „Кристален глобус“ от фестивала в Карлови Вари и е отличен и на международния кинофестивал в Мексико.

„Мразко“ (Морозко)

1964 г., режисьор — Александър Роу

Мюзикъл по мотиви от руски народни приказки с напреднали за съветската кинематография специални ефекти – вариация на тема „Пепеляшка“ в условния древноруски антураж. През 1965 г. филмът получава голмата на града на XVII Международен кинофестивал във Венеция в програмата за детски и юношески филми. През 1966 г. излиза във Великобритания и САЩ и Консултативният съвет по кинематография на САЩ връчва на Роу наградата Award of Excellence за най-добър кино сценарий за семеен филм. Кино приказката покорява и чешките зрители – и днес в тази страна той се смята за традиционен новогодишен филм.

„Аз съм на 20 години“ (Мне двадцать лет)

1965 г., режисьор — Марлен Хуциев

Лирична кино-повест за живота на младежите по време на „размразяването“, в чийто снимки участват знаковите поети на 1960-те години поети Евгений Евтушенко и Андрей Вознесенский. Това е разказ за трима разнородни млади приятели, които се опитват да разберат за какво да живеят и към какво да се стремят. Един от приятелите получава предложение да стане доносник и разказва за това на останалите. Мненията на приятелите му по този въпрос се различават и дружбата им се пропуква. Паралелно се проследява връзката на младите хора на 1960-те с поколението на техните бащи, преживели Втората световна война. Този филм много точно предава духа на 1960-те и повдига важни нравствени въпроси. Лентата е носител на специалната награда на журито във Венеция и „Златна плоча“ от кинофестивала в Рим.

„А утрините тук са тихи“ (А зори здесь тихие)

1972 г., режисьор — Станислав Ростоцкий

Филм за пет героични момичета-зенитчици, базиран на едноименния роман на Борис Василев, който се превръща в лидер на съветското филмово разпространение. Млади момичета-доброволци, които едва са се научили да държат оръжие в ръце, се сблъскват с многократно превъзхождащите ги по численост фашисти и проявяват невероятна храброст в битката с врага.

През 1973 г. „А утрините тук са тихи“ е номиниран за „Оскар“ в категорията „Най-добър чуждестранен филм“ и така се превръща в четвъртия от общо 9 филма на съветски кинематографи, получили тази номинация. Филмът е носител и на специалната награда на кинофестивала във Венеция. „А утрините тук са тихи“ продължава да се радва на популярност на Запад – рейтингът му в Imdb е 8,3. Той се харесва и на зрителите в Китай – дотолкова, че те дори заснемат негов римейк.

„Мили мой Мио“ (Мио мой Мио)

1987 г., режисьор — Владимир Граматиков

Разказ за приключенията на двама приятели във вълшебна страна, базиран на едноименния роман на Астрид Линдгрен. Малкият Босе, който живее в приемно семейство, попада в омагьосан свят, където става принц Мио. Сега той трябва да победи злия рицар Като, който отвлича деца. На помощ му се притича верният му приятел Юм Юм.

През 1985 г. шведски продуценти предложили филмът да бъде заснет от някой от съветските режисьори. Бил избран Владимир Граматиков, а самата Астрид Линдгрен одобрила кандидатурата му. Снимките били в Крим, Шотландия и Швеция, а главната музикална тема на филма била напсана от бившия солист на група „АBBA“. Ролята на Юм Юм е дебютът на британската звезда Крисчън Бейл, известен от филмите „Американски психар“ и трилогията за Батман. Филмът получава наградата Cinekid Film в Амстердам.

„Малката Вера“ (Маленькая Вера)

1988 г., режисьор— Василий Пичул

Един от лидерите на съветския бокс офис разказва за тийнеджърския бунт през 1980-те. Семейството на гимназистката Вера трудно може да се нарече щастливо: баща й е алкохолик; майка й – уморена и измъчена от живота жена. В стремжа си да се измъкне от този безнадежден живот и да не повтори съдбата на родителите си момичесто протестира както може: крие долари в чантата си  (което по онова време е незаконно), ходи на дискотека и се замесва в неприятности с милицията. Там се запознава със студента Сергей и между тях пламват романтични чувства, но братът и родителите на момичето са против тази връзка.

Във филма е показана първата сексуална сцена в историята на съветското кино – може би тя има принос за неговата популярност. „Малката Вера“ става символ на перестройката и най-успешният съветски филм в САЩ след „Москва не вярва на сълзи“ (Москва слезам не верит). Режисьорът Василий Пичул получава за него специалната награда на журито на Международния кинофестивал в Монреал и приза ФИПРЕСИ във Венеция.

„Страната на глухите“ (Страна глухих)

1997 г., режисьор — Валерий Тодоровски

Утопична драматична комедия за приятелството между две момичета – кротката и клета Рита, чийто годеник я поставя в трудна ситуация, като проиграва всичките пари на рулетка, и глухата танцьорка Яя, която мечтае да замине за приказната „страна на глухите“.

Филмът е заснет по роман на известната руска актриса, режисьор и сценарист Рената Литвинова. Носител е на множество награди в Русия; участвал е в Берлинския кинофестивал, както и във фестивали в Чикаго, Белфор, Брюксел и Сиатъл.

„Брат“ (Брат)

1997 г., режисьор — Алексей Балабанов

Култов в Русия криминален филм за героя на 1990-те г. Данила Багров. Данила – ветеран от Първата чеченска война, се връща в родния си град, но скучният провинциален живот не го устройва. Заминава за Петербург при по-големия си брат Виктор и разбира, че той е станал килър. Братът въвлича Данила в своя тъмен бизнес и го уговаря да „очисти“ Чеченеца – авторитет в престъпния свят, който ръководи местния пазар. Но независимо, че му се налага да участва в насилие, Данил остава един обикновен, искрен и като цяло положителен герой.

Филмът е знаков за своята епоха. Саундтракът към него е от песни на легендарната рок група „Наутилус Помпилиус“. Лентата получава висока оценка от международните филмови критици и е наградена с „Кристален глобус“ в Карлови Вари и отличия на фестивали в Минск, Триест, Чикаго и Торино.

"Российская газета". Всички права запазени.