Евгений Евтушенко: „Държаво, бъди човек!“

След това на 83-годишна възраст има силите да отиде със самолет в Германия, в Якутия и да се върне обратно в Москва. На 19 септември той ще изнесе лекция в Бруклинската библиотека, а в началото на октомври ще направи представление на стадион „Лужники“ в Москва.

Тази година е обявена за Година на литературата. По този начин държавата показва, че иска да помогне на руската литература. Но как да направи това?

Аз ще отговоря много просто: трябва да се слезе сред народа. Нашата интелигенция просто не разбира до каква степен се е откъснала от народа. Когато по времето на своите пътувания из Русия четях стихове, а известни актьори изпълняваха стиховете на великите руски поети, навсякъде залите бяха препълнени.

Коя беше най-продължителната литературна вечер през живота Ви? 

Когато през 1963 година прочетох изцяло поемата „Братската ВЕЦ“ пред работническа аудитория, в залата имаше 800 души. Но изнесоха високоговорители на улицата и там също имаше хора, които слушаха. Беше сравнително прохладно, месец април. Аз четох четири часа и половина без прекъсване. Имаше и деца. Изобщо това е един от най-щастливите моменти в моя живот. Какво струва след това някаква си Нобелова награда?

Заглавието на едно от вашите последни стихотворения вече е станало афоризъм. „Държаво, бъди човек!“. Това стихотворение е посветено на събитията в Украйна, но смисълът му е много по-широк. Какво да правим днес, когато целият свят отново е залят от политическа враждебност?

На мен винаги ми е била близка мисълта на академик Сахаров за бъдещата конвергенция на най-добрите идеи, които е създало човечеството през своята история. Това е най-правилният и чистият път: да се вземе всичко най-добро от всички философии след тяхното изучаване, да не се приемат грешките, несправедливостите, да се научим да не ги повтаряме и да вървим напред към още неназования „-изъм“. А може и да не е нужен никакъв „-изъм“, никакво специално определение за това устройство на света?

Как трябва да се изграждат отношенията между поета и властта?

Според мен Пушкин е създал идеалния образ на поета-държавник, който едновременно с това е и бунтар. На мене ми се струва, че и днешният държавник трябва да бъде малко бунтар, враг на бюрокрацията, а не да я възсъздава повторно. Това е съчетано например в личността на Петър Първи.

На трети октомври Вие ще проведете на „Лужники“ културна вечер заедно с поетесата Вера Полозкова. Защо избрахте именно нея?

Защото и тя като мен може да задържи вниманието на такава голяма аудитория.

"Российская газета". Всички права запазени.