Четирите „златни“ руски филма на Венеция

Кинопоиск.ру
Започна един от най-значимите и най-стари кинофестивали на планетата – Венецианският (02 – 12 септември). Да си спомним руските филми, получили неговата най-висока награда – „Златен лъв“.

Андрей Тарковски. „Иваново детство“, 1962

Венецианската „Мостра“ откри за света името  на новия кинематографичен гений – Андрей Тарковски. Неговият дебютен филм „Иваново детство“ стана сензация, тридесетгодишният режисьор влезе в редиците на големите надежди на световното кино. Това бе рядък по своята психологическа дълбочина разказ за вътрешния свят на 12-годишния Иван, който загубва майка си във войната и става разузнавач, за да отмъсти за загубата.

Единствената за детството любов се сменя с ненавист и само сънищата възвръщат юношата в щастливите и завинаги изгубени години. Грубият, трагичният свят на филма удивително се съчетава с поетичното светоусещане и със света, който тези сънища излъчват. Фантастичната изразност на черно-белия колорит на картината е осигурена от оператора Вадим Юсов. Освен „Златен лъв“, филмът получи много награди на международни фестивали; сред тях основните са в Сан Франциско и Акапулко.

Никита Михалков. „Урга – територия на любовта“, 1991 

Никита Михалков триумфира със своя най-екзотичен филм „Урга – територия на любовта“, заснет в сътрудничество с френски кинематографисти. Вече широко известен с много киноленти, включително и със световноизвестните „Очи чорние“, Михалков отива във Венеция в зенита на славата си със смешния и трогателен разказ за едно семейство от вътрешността на Монголия, сдобило се вече с три деца, което според закона означава предел на плодотворния семеен живот.

Младият съпруг се отправя към града за презервативи, но купува велосипед, телевизор, шапка и се връща пълен с решимост да продължи рода. Смешният и поетичен, пълен с мека лирика разказ е камерен и епичен едновременно и потвърди високата режисьорска класа на Михалков. Освен „Златен лъв“, филмът получи наградата на Международната католическа организация OCIC, бе номиниран за наградите „Сезар“, „Златен глобус“ и „Оскар“.

Андрей Звягинцев. „Завръщане“, 2003

Фестивалът през тази година се превърна в откритие на едно ново име – Андрей Звягинцев. Дошлият от Новосибирск актьор без специално образование засне скромната кинолента „Завръщане“ за неясно откъде взелият се баща на двама юноши, който изявява желание да тръгне с тях на пътешествие. Той заснел – извън конкретното времепространство – притча за травмата на безбащинството и за сложните отношения на довчера още чуждите един другиму хора.

Без да разчита на особен успех, руският разпространител на филма изпраща кинолентата на журиращите за допускане до форума специалисти на няколко европейски кинофестивала и за филма изведнъж започват да се бият Локарно и Венеция. Венеция побеждава и скоро препълнената зала аплодира авторите с двадесетминутни овации.

Звягинцев получи две награди „Златен лъв“ – за филм и за дебют, което се случи за първи път в историята на венецианската „Мостра“. Плодовитостта от награди за „Завръщане“ е безпрецедентна за руското кино: тук е и „Европейскта филмова награда“, три награди в „Хихон“, главните награди в Мексико, Стокхолм. Филмът получи номинации за „Сезар“ и „Златен глобус“.

Александър Сокуров. „Фауст“. 2011

Филмовата лента, заснета в копродукция с Германия на немски език, стана четвъртата част от тетралогията за феномена на властта („Молох“ – „Телец“ – „Слънце“ – „Фауст“). Авторите на филма не следват Гьоте, а го наследяват – върху материала на класическите колизии изписват свое платно, премествайки персонажите в антуража на ХІХ век и откривайки пространство за нови асоциации и паралели. На решителна трансформация е подложен Мефистофел – чудовище без възраст с торс на немощен хермафродит.

Фауст пък е мъж в разцвета на силите си, на него не му трябва подмладяване: той иска власт над хората и над света. На него и дяволът не му е нужен и той ще се постарае да се избави и от него. Фауст е образ на циника-утилитарист, готов да върви по трупове. Сокуров използва силата на думите, операторската живопис, едва ли не и хореографията на кадъра. Заедно с музиката на Андрей Сигал филмът наподобява зловеща симфония на битието. „Това е този филм, който променя живота на всеки, който го гледа“, казва председателят на журито Дарен Аронофски, връчвайки на Сокуров „Златния лъв“.

"Российская газета". Всички права запазени.