В памет на Хлестаков

10 септ 2015

„Российская газета"

Всички заявки се подават на сайта на конкурса, а журито определя най-добрите.

„Руски дневник“

През лятото в Москва бяха обобщени резултатите от Общоруския конкурс за идеи за литературни забележителности „Литературната следа“.

Всички заявки се подават на сайта на конкурса, а журито определя най-добрите. През октомври 2015 година всички проекти на победителите (в по-голямата си част създадени с пари на спонсори) ще бъдат реализирани, а преди това в Москва ще се състои изложба на тези арт обекти. Сега текат последните съгласувания на ескизите с професионални художници. В проекта участват 249 души, предложени са 233 проекта, които могат да бъдат осъществени в 51 региона на страната. „Российская газета“ реши от цялото това многообразие да избере тези паметници, които не бяха отбелязани от журито, а напразно, между другото!

Паметник на Хлестаков

Според думите на организаторите пред „Российская газета“ авторите, неотличени от журито, могат сами да придвижат своя проект и дори да се обърнат с молба за финансова помощ към организационния комитет на конкурса. Там ще решат как да помогнат.

Благодарение на настойчивостта на авторите на някои проекти местните власти също оказват помощ. Непопадналият сред победителите проект „Ревизор“ получи одобрение от департамента по културата и туризма на Вологодска област в нейния неголям град Устюжна, чиято история датира от 1252 година. Смята се, че местен градоначалник е станал прототип на главния герой на знаменитата пиеса на Николай Гогол. За този куриозен случай Гогол разказал на Пушкин. Местните жители знаят за този факт, но нищо не пречи да се увековечи това събитие. В града ще се появи скулптурна композиция – Хлестаков (един от главните герои в „Ревизор“) и чиновниците, начело с градоначалника, търговците и селяните стоят до една огромна локва и счупена ограда.

Иля Илич на улица „Гороховая“

Сред неизвоювалите победата проекти е диванът на Обломов, общественият шкаф за книги и таванът на Аркадий Гайдар.

Жителката на Петербург Светлана Тимофеева предложи да се разположи в едно от дворчетата на улица „Гороховая“ в Санкт Петербург диванът-скамейка на Иля Илич Обломов. „Диванът е станал символ на ленивия, апатичния живот, хората, като поседят на него, ще си спомнят за Обломов и ще осъзнаят, че не искат да прекарат живота си изтегнати на дивана“, смята тя. Изборът на мястото не е случаен: героят на знаменития роман на Гончаров е живял именно тук, на „Гороховая“.

Да поседим на тавана с Гайдар

Музеят на историята на град Чистополски (музей-резерват) предлага да разположи в своята сграда „Литературен таван“. Аркадий Гайдар и неговият син са били евакуирани по време на Втората световна война в Чистопол, в Татарстан. Интериорът трябва да напомня таванчето, описано в известната на всеки съветски юноша книга „Тимур и неговата команда“: „Този таван беше необитаем. На стената висяха кълба от връвчици, фенер, два кръстосани сигнални флага и карта на селището, цялата надраскана с непоняти знаци. В ъгъла имаше покрит с груба здрава тъкан за шиене на мехове наръч слама. Търкаляше се някъде тук и прекатурен дъсчен сандък…“. На тавана се планира да се провеждат детски празници и да се прожектират филми.

На разходка с Бродски

Още един проект от тези, които не станаха победители в конкурса, ще бъде издигнат в Санкт Петербург. Той вече има ескиз – авторът е Михаил Шемякин. Ескизът е предаден за реализация на управителя на Владимирски район на Санкт Петербург. Това е паметникът на „Епохата на неконформизма на 60-80 години на ХХ век“ или както го наричат авторите му – „Паметник на инакомислието“, който трябва да бъде поставен в „Градината на елфите“.

В периода от 60-те до 80-те години тя е била мястото за срещи на представителите на ъндърграунда. В градинката са се събирали художници, поети, музиканти, на които властта не е позволявала да излагат картините си, да изпълняват произведенията си в официални зали. Мястото пази паметта за поетите Йосиф Бродски, Олег Григориев, Александър Башлачов, за музиканта Сергей Курьохин, за писателя Сергей Довлатов и други. Техните имена ще бъдат изсечени в основата на скулптурата.

Пeреправа, переправа

Деветокласниците Антон Пересторонин и Иля Сердюк предлагат да се издигне в градчето Лосево, в Приозьорския район на Ленинградска област, паметник на знамената военна переправа от поемата на Александър Твардовски „Василий Тьоркин“. Стиховете за прехвърлянето на войсковите части през реката са били създадени под влиянието на трагичните събития от 5-8 декември 1939 година, станали на това място. Младежите признават, че за създаването на паметника ги е вдъхновила екскурзията из местата на бойната слава на Ленинградска област.

Кой победи в този конкурс?

През октомври 2015 година ще бъдат издигнати:

1. Паметникът „Следата на Таня“. Таня е героиня от разказа на Юрий Яковлев „Момичетата от Василиевския остров“. В двора на кооперацията, където е живяла Таня Савичева в стегнатия от блокадата Ленинград, авторът предлага да се направят следи от крачета, отпечатани в бетона.
2. Поетическата табуретка в Мончегорск, Мурманска област, която ще напомня за детството. Кой ли не се е качвал на такива табуретки през детството си у дома, в училище, в детската градина и не е рецитирал стихотворения на Дядо Мраз или редове от Пушкин или Лермонтов!
3. Топлата спирка-библиотека в Норилск във вид на жираф с QR-кодове, с помощта на които може да се качват електронни книги от мрежата.
4. „Антиграфити“ – редове от стихотворението за Норилск, които ще бъдат изписани на фасадите на градските домове и на централната библиотека.
5. Морският вълк в Мурманск. В този град са търсели и намирали вдъхновение авторите на морска проза – Валентин Пикул, Андрей Некрасов, Вениамин Каверин.
6. „Ябълки антоновки“ в село Бутирка, Липецка област. Тук през 1900 година Иван Бунин е написал разказа „Ябълки антоновки“. Арт обектът е във вид на стена, на която от едната страна е разположено ябълково дърво, а от другата – отворена книга с името на разказа и с цитат от него.
7. Табелка „Анна N“ на гара „Железопътна“ в Московска област с надпис: „Господа, дори и да ви е много лошо, помнете, че влакът се управлява от жив човек. А.К. Вронски, А.А. Каренин“. „Паметната табелка ще допринася за борбата с депресията и за спазването на правилата за уличното движение“, смята авторът Всеволод Удалцов.

"Российская газета". Всички права запазени.

руска литература изкуство архитектура руски писатели