Как би изглеждала книгата „Момичето с драконовата татуировка“, ако продължението ѝ бъде написано от великите руски автори

Кинопоиск.ру
Когато Стиг Ларшон написва трилогията „Милениум“ за живота на бисексуалната хакерка Лизбет Саландер и нейния приятел – журналиста Микаел Блумквист, той едва ли е очаквал книгата да се хареса толкова, че никой да не иска да приеме факта, че е свършила.

Един от хората, които не можаха да се примирят с края на поредицата, е шведският журналист и писател Давид Лагеркранц. В края на август на българския пазар излезе неговата книга „Момичето в паяжината“, която е продължение на трилогията.  

Ние също не можахме да се примирим, че великите руски писатели не са получили възможност да допишат трилогията по свой начин и решихме да си представим как би изглеждал краят според тях.

Лев Толстой „Момичето с Ана Каренина“

Микаел Блумквист, раздиран от чувство за вина и дълг, прекратява отношенията си със своята началничка Ерика Бергер и се връща при жена си, от която има дъщеря. Но всичко се обръща с главата надолу, когато Микаел случайно среща своята стара позната Лизбет Саладнер. Тази среща разпалва у двамата отдавна забравени чувства. Микаел за пореден път изоставя семейството си и заминава на пътешествие с Лизбет. При завръщането си в Стокхолм те откриват, че приятелите им са им обърнали гръб заради връзката им. Раздиран от разкаяние и в пристъп на отчаяние, Микаел се хвърля под влака.

Фьодор Достоевски „Престъпление и наказание на момичето с драконовата татуировка“

На Бедната Саландер постоянно не ѝ достигат пари за ъпргрейд на лаптопа. Тя замисля убийството на Микаел Блумквист, след като той започва да ѝ иска лихва за парите, които ѝ дава назаем. Уморена от бедността и несправедливостта на този свят, Саландер решава да вземе всичко в свои ръце. Тя накълцва Блумквист на малки парченца, но не успява да се възползва от заграбеното, защото истинското руско терзание отначало я кара да се разкайва за извършеното в рамките на 500 страници, а после да признае престъплението. 

Антон Чехов „Чайката на Блумквист“

Блумквист страда, че е много лош и недооценен журналист, а читателите са идиоти – достатъчно е да им опишеш стокхолмска лунна нощ и са твои. За доказателство на своята правота той отначало мисли да постави спектакъл с Лизбет в главната роля, но после, за по-голямо въздействие, решава да съблазни Саландер, а след това да я застреля. А тя ужасно иска да се разхожда в тази лунна нощ. Внезапно в романа се застрелва още някой, защото в него въобще доста често се застрелват, но читателите това изобщо не ги вълнува, защото те отдавна са загубили нишката на сюжета.

"Российская газета". Всички права запазени.