История на балета по Ейфман

Как си представяте Музея на историята на балета?

Искам да събера експозиция, която да разкаже за тривековната история на петербургския балет. Това няма да бъде летопис на цялото руско изкуство на танца. Ние ще се съсредоточим върху това как в продължение на столетия градът се е превръщал в един от важните световни центрове на балетния живот. Ние се отнасяме уважително към изследователския опит на всички колеги и няма да започнем да създаваме „алтернативна теория“ за развитието на петербургския балет.

Санкт Петербург заема уникално място в историята на световния балет. Балетът възниква и се развива тук благодарение на европейските (преди всичко на френските) културни дейци на танцовото изкуство. Жан Батист Ланде, Шарл Луи Дидло, Мариус Петипа са били французи. И до ден днешен, както е известно, артистите и хореографите от цял свят общуват, използвайки френски термини. Безсмислено е да се правят опити за заобикаляне на факта относно влиянието на европейската култура върху формирането на националния балет. В същото време знаменитите класически спектакли, съставящи златния фонд на световното хореографско изкуство – „Спящата красавица“, „Лешникотрошачката“ („Шчелкунчик“), „Баядерка“ и много други, са били сътворявани именно в Петербург.

Експозицията ще се помести в скоро реставрирания частен дом „Доберт“, паметник на архитектурата от дървесни материали от ХІХ век, който се намира до нашата Академия на танца. Иска ни се да създадем мощен просветителски център, способен да приобщи и най-широките социални слоеве към изкуството на танца.

Експонати от кои архиви и колекции ще бъдат включени?

Ще си сътрудничим с национални и задгранични музеи, ще имаме сериозна работа в архивите. Освен това планираме да се обръщаме към наследниците на известни танцьори и хореографи. Надяваме се, че много от тях ще откликнат и ще се съгласят да ни предадат предмети, принадлежали на техните знаменити родственици. На мен и на моите колеги ни предстои да се потопим в нова за нас сфера – в музейното дело. Безусловно – ще привличаме към работата опитни специалисти. Все пак и ние самите трябва да се научим на много неща. Но мене новото никога не ме е плашело. Например преди почти нищо не знаех за кинопроизводството, а сега нашият театър активно издава DVD-версии на спектаклите си. Само за последните години ние заснехме 4 балетни филма.

На какъв етап се намира днес историята на руския балет? До каква степен той се е интегрирал в световния контекст и доколко е запазил самобитността си?

Сега е преломният момент в историята не само на руския, но и на световния балет. Деятелите на балета са на кръстопът. Те осъзнаха, от една страна, че безкрайното увлечение в балетната абстракция е път към нищото. От друга страна, опитите им да преодолеят стагнацията и отново да започнат да създават мащабни спектакли, изградени по законите на балетния театър, най-често не се увенчават с успех. Това става така, защото за времето на десетилетията, през които господстваше модернизмът, колегите просто са се отучили да работят с мащабните форми.

Що се отнася до самобитността на националния балет, то съхраняването му е сериозно възпрепятствано от стремежа да се копират западните образци на хореографията. И до този момент някои колеги са запленени от него. Очевидно това е следствие на определен изолационистки комплекс, зародил се в тях още през съветския период. Сега настъпи време да се осъзнае следното: кризисните явления, съществуващи днес в балета, носят глобален характер. Тук на първо място може да се посочи дефицитът на творчески лидери и новаторски идеи.

Скоро ще се състои премиерата на новата версия на балета „Червената Жизел“. По какво ще се различава тя от спектакъла, създаден от Вас през деветдесетте?

„Червената Жизел“ е балет за драматичната съдба на великата руска балерина Олга Спесивцева, един от най-гледаните спектакли в репертоара на нашия театър. Това е много важна за мене работа, в която се докосват такива вечни теми като взаимоотношенията между изкуството и властта, трагедията на емиграцията, беззащитността на крехкия дар пред жестокостта на съдбата. Преди няколко години спектакълът бе свален от сцена.

Когато реших да го възродя, разбрах: балетът трябва не да се реставрира, а да се преосмисля – преди всичко хореографски. Исках да привнеса в „Червената Жизел“ пластични решения, адекватни на днешните творчески възможности на нашата трупа. През април новата версия на балета с успех беше представена от танцьорите на Виенския държавен балет на сцената на Виенската опера. Смея да се надявам, че петербургският зрител също ще оцени спектакъла по достойнство.

Вие много гастролирате в чужбина…

За последните шест месеца ние посетихме Ню Йорк, Вашингтон, Лондон, Париж и други градове. Театърът играеше пред изцяло пълни зали. В някои градове организаторите даже молеха театъра да изнесе допълнителен спектакъл. Мисля, че тайната на любовта към нашия репертоар е в неговата невероятна емоционалност. Ние даваме на зрителите възможността да изпитат катарзис – това пречистващо душевно разтърсване, което може да бъде предизвикано само от истинското изкуство. 

"Российская газета". Всички права запазени.