Вече е октомври: есенните произведения на Пушкин

Shutterstock
„Отегчителното време“ в творчеството на великия поет.

Руският поет Александър Пушкин пристига във фамилното имение „Болдино“ на 3 септември 1830 г. и след карантина, заради избухналата епидемия от холера, успява да се завърне в Москва едва през декември.

За тези три месеца са написани произведения, без които днес е просто немислимо да си представим руската литература:

– Пушкин довършва романа си в стихове „Евгений Онегин“, за който е прието да бъде наричан „енциклопедия на руския живот“.

– Пише трагедиите „Скъперникът рицар“, „Моцарт и Салиери“, „Пир по време на чума“ и „Дон Жуан“.

– Повестите на Белкин. „Аз написах в проза пет повести, от които Баратински се тресе от смях“ – пише Пушкин до издателя си Плетньов.

– Около 30 стихотворения, а също така повестта в стихове „Къщичка в Коломна“.

Този уникален период за поета се нарича „Болдинска есен“. След три години Пушкин, вече преднамерено, идва тук за втора „болдинска есен“ и из под перото му излизат „Медният конник“, „Приказка за мъртвата царкиня и седемте богатири“, „Приказка за рибаря и рибката“ и „Дама пика“.
Подтискащо време...

За поета есента била най-плодотворният сезон. Пушкин не обичал да се задържа на едно място, затова кишата, лошото време, краткият ден и всичко останало, заради което обикновено не обичат есента, се превръщали за него в естествена преграда и му позволявали да се съсредоточи върху главното – творчеството.

В селското уединение никой не смущава творчеството на поета: „Представи си: степ и само степ; няма и помен от съседите; можеш да яздиш колкото ти сърце иска, вкъщи си пишеш колкото ти скимне, никой няма да ти попречи. Ще ти подготвя всякаква всякаквица, и проза и поезия“, пише той до издателя си.

Като се започне още от заточението заради свободолюбивите му стихотворения в другото фамилно имение Михайловское през 1824 г., Пушкин всяка година се старае в късна есен да се усамоти, за да може да пише. И колкото по-лошо е времето навън, толкова по-добре за поета.
... или очарование за очите?

В седма глава на „Евгений Онегин“ и в стихотворението „Есен“ Пушкин дава подробно описание на руската есен: от началото на октомври, когато „горичката изтръска / Последните листа от снагата на своите клони“ и може да се наблюдава „как пищно природата повяхва, / В пурпур и злато облечени са горите“ – до ноември, когато „По-къс става денят, / И тайнствения покров на гората / С печален шум се разголва“ и наближава „Достатъчно отегчителното време...“

В стихотворението си „Есен“ Пушкин нарича този сезон „подтискащо и скучно време“, независимо от „очарованието за очите“ от разноцветните листа. В същото стихотворение се намира и ключът към разбирането на истинското отношение на Пушкин към есента. След като завършва описанието на природата, поетът преминава към вътрешното си състояние. Есента го кара да забрави за всичко и да се обърне към въображението си: „И мислите в главата вълнуват се храбро / И рими леки бягат им насреща, / И пръстите стремят се към перото, перото към хартията“. («И мысли в голове волнуются в отваге / И рифмы лёгкие навстречу им бегут, / И пальцы просятся к перу, перо к бумаге".) 

"Российская газета". Всички права запазени.