5 от най-известните книги на Нобеловия лауреат Светлана Алексиевич

Светлана Алексиевич е родена в украинския град Ивано-Франковск, израснала е в Беларус, а първоначално творчеството ѝ се издава в СССР. Днес книгите й са преведени на десетки езици.

Светлана Алексиевич е родена в украинския град Ивано-Франковск, израснала е в Беларус, а първоначално творчеството ѝ се издава в СССР. Днес книгите й са преведени на десетки езици.

Reuters
За първи път след 28-годишно прекъсване представител на руската литература получава водещата световна награда в тази област.

Работата, с която 67-годишната Светлана Алексиевич се занимава цял живот, може по-скоро да се отнесе към известния в англоезичните държави жанр на разследващата журналистика, отколкото към „изящната словесност“. Но литературата е различна. И не винаги е изящна. Припомняме най-известните книги на Алексиевич, които ѝ донесоха Нобелова награда.

„Войната не е с лице на жена“ (1985)

Дебютната книга на Алексиевич разказва за жените по време на война. Сама по себе си тази тема не е нова: пробивът се крие в откровеността, която 35-годишната журналистка успява да провокира у събеседниците си, които я заливат с вълна от шокиращи, натуралистични подробности. След тях баналността, изнесена в заглавието, започва да звучи като обвинение. Книгата е предадена в издателството през 1983 г., но вижда бял свят едва след началото на перестройката, като предизвиква разпалени обвинения в пацифизъм, натурализъм и почерняне. Но след като е издадена, още през 1986 г. получава награда на Ленинския комсомол и е преведена на световни езици от близо и далеч – от български до китайски и японски. По нея са създадени и спектакли и филми (включително по сценарий на самата Алексиевич).

„Цинковите момчета“ (1989)

Нова книга – нова болна тема: Афганистан. В продължение на четири години Алексиевич събира материал, включително и в самия Афганистан, за последната необявена война на СССР и най-вече за скрития ужас, витаещ във всички семейства с подрастващи синове – да не попаднат в армията, да отидат в „Афган“, да се върнат в цинков ковчег... Книгата е преведена на немски, английски, френски, японски.

„Очаровани от смъртта“ (1993)

В центъра на това журналистическо разследване са самоубийците, които са загубили смисъл в живота след рязката смяна на обществения строй. Книгата излиза първоначално на беларуски език (може би единственият подобен случай в цялата кариера на Алексиевич). Но авторката бързо разбира, че проблемът касае не само нейния роден край с население от 10 милиона души, но и цялата огромна разпаднала се страна и още на следващата година се появява издание на руски език. По-късно творбата е преведена и на други езици.

„Чернобилската молитва“ (1997)

По темата за аварията в Чернобил Алексиевич се интересува не толкова от физическите последици от техногенната катастрофа през 1986 г., колкото от нейните незаличими следи в човешката душа. Не след дълго се появяват издания на украински, шведски, немски, японски, английски език.

„Време секънд хенд“ (2013)

В последната си книга до момента Алексиевич отново се връща към темата за разпадането на СССР. И дава право на глас на онези, които са оцелели – но, както обещава заглавието, това са „хора втора употреба“. И това е важно. Защото книгата на Алексиевич, независимо че следва традициите на „разследващата журналистика“, обръща внимание и на водещото началото си от Гогол и Достоевски състрадание към „малкия човек“, към неговите нужди и стремежи.

Не е чудно, че именно след „Време секънд хенд“ Алексиевич получава Наградата за мир на германските книготворци (2013), офицерски кръст на френския орден за Изкуство и литература (2014). И накрая, навярно имено тази книга изиграва голяма роля и за избора на Нобеловия комитет. „За нейното многопластово творчество – паметник на страданието и мъжеството в наше време“, както гласи официалното изявление на комитета.

Внимание! Информация за преводите на книгите по страни и дата на издаване може да се намери тук: http://alexievich.info/izdanija.html

 

"Российская газета". Всички права запазени.