Тайните на руската балалайка

Странен триъгълен корпус, много дълъг и тънък гриф, на който са опънати само три струни…

Странен триъгълен корпус, много дълъг и тънък гриф, на който са опънати само три струни…

„Российская газета“
Странен триъгълен корпус, много дълъг и тънък гриф, на който са опънати само три струни… В този инструмент като че ли всичко е странно, но най-вече неговото название, смешно и лекомислено – ба-ла-лай-ка. В тази дума е цялата същност на балалайката, забавен инструмент, предразполагащ към веселие.

Още повече че в старите времена най-добре владеели балалайката скоморохите, пътуващите артисти, хората, необременени с грижата за стопанство. На руските селяни не им е било до музика и затова са възприемали свиренето на балалайка като пустогонна работа, и то не се е одобрявало. „Балалайката не свири, а разорява“ – казват на село.

Селяните, разбира се, обичали да слушат балалайката, да пеят и да танцуват под нейните звуци и, между другото, не само това: във всяка магазия тя е струвала копейки и понякога се използвала не по предназначението си. Летописите разказват как дворяните се гонели един другиго и се биели с балалайки. Така нещата продължили до средата на 19 век.

„Наслаждавах се на тишината и изведнъж – непознати звуци. Един мужик свиреше на балалайка под навеса пред входа на къщата си. Аз я бях виждал по магазиите, но никога не бях чувал свирнята ѝ и не можех да си представя как такъв убог на вид инструмент с три струни може да възпроизведе толкова звуци!“

От тази вечер една цел се появява пред петербургския музикант Василий Андреев – да покаже на всички, че „убогият инструмент с трите струни“ е достоен за повече от това да бъде оръжие в свадите, че балалайката повече от всеки друг инструмент е способна да разкрие руската душа.

Андреев започва просветителската си работа с приспособяването на инструмента към съвременните реалии. Скъсява грифа. Благодарение на него започват да правят балалайката не от бреза и бор, а от клен и ела – оказва се, че те така звучат по-добре. Събраният от Андреев Великоруски оркестър, отначало покорил Русия, а после обиколил целия свят, става абсолютна музикална сензация. Стига се дотам, че в Англия, САЩ и Германия се създават оркестри с руски народни инструменти по образец на Великоруския, а в Русия се появяват руските Страдивари и Гаварнери на балалайките. Например Семьон Налимов, майстор на музикални инструменти, чиито звук е бил сравним с песните на славея.

„Ти стопли до своето добро сърце сиротата балалайка! – пише на Андреев преди век великият руски певец Фьодор Шаляпин. – От твоята любов тя израсна като руска красавица, покорила света с красотата си“.

В началото на 20 век започват да аранжират на балалайка и да свирят на нея нещо повече от обикновените танцувални песнички. Великият Римски-Корсаков, авторът на „Златното петле“ и „Садко“, използва балалайки в операта „Сказание за невидимия град Китеж“.

Походът на балалайката по цялата планета тръгва на втора обиколка с началото на руската емиграция през 20-те години: именно тогава тя засвирва с пълен глас в европейските ресторанти и кафенета, попада в Америка, в Северна, в Южна. Популярността на триъгълния инструмент излита нагоре, след като светът чува написаната за балалайка тема на Лара от легендарния филм „Доктор Живаго“ през 1965 година.

„С Дейвид Гилмор даже измислихме как да организираме концерт: ще разделим сцената със стена, от едната страна ще е той с китарата, а от другата – аз с балалайката“ – разказва „балалайкистът“ Алексей Архиповски, свирил на този инструмент Паганини и Сен-Санс още в музикалното училище. Засега в живота още не се е въплътил неговият съвместен проект с екслидера на Пинк Флойд и

Алексей гастролира из целия свят, свири джемсешъни с Томи Емануел, участва в културната програма на олимпиадите и на президентските приеми в Кремъл. Неговият начин на свирене напомня на европейската преса ту Стив Вай, ту Джеф Бек, а пиесите на Архиповски понякога даже нямат постоянен набор от ноти, неговото свирене е често просто музикални образи, набор от импровизации, философски размишления, уникални техники. Балалайката дава на руския виртуоз необозримо поле за творчество. 

На балалайката сме кръстили и нашата рубрика за музика «Балалайквайте!» http://bg.rbth.com/multimedia/video/2015/10/14/virtuozt-na-piano-svyatoslav-rihter-balalaykvayte_482765

"Российская газета". Всички права запазени.