7 факта за „Война и мир“, които дори руснаците не знаят

Стотици хора по целия свят ще четат знаменития роман на Лев Толстой в интернет от 8 до 11 декември.

Стотици хора по целия свят ще четат знаменития роман на Лев Толстой в интернет от 8 до 11 декември.

Сергей Прокудин-Горски
Стотици хора по целия свят ще четат знаменития роман на Лев Толстой в интернет от 8 до 11 декември. В навечерието на събитието си спомняме интересни подробности от историята на създаването на епичния роман.

1. Обемът на романа е 1300 страници стандартен книжен формат. Това не е най-големият роман в световната литература, но е един от най-големите, включени в канона на европейската литература от 19 век. Първоначално (при първите две издания), той бил разделен не на 4, а на 6 части. Едва през 1873 г., когато романът се готвел за печат за трети път, авторът променил разпределението на текста по томове и му отредил половината от своя сборник от съчинения, който към онзи момент наброявал 8 тома.

2. Първоначално Толстой имал намерение да напише роман за войните на Наполеон, за старите декабристи (така наричали благородниците, направили опит за държавен преврат, с който да свалят царя на 14 декември 1825 г.), на които разрешили да се върнат от изгнание в Сибир едва след 30 години. Но бързо разбрал, че няма да успее да разкрие мотивите, накарали героя да се включи във въстанието, ако не опише участието му в Наполеоновите войни като юноша. Освен това не можел да не вземе предвид и факта, че при описанието на опитите за държавен преврат ще си навлече проблеми с цензурата. Така идеята за „повест за декабристите“ се трансформирала в роман-епопея.

3. От съображения за цензура и по настойчивата молба на съпругата си София Андреевна писателят изрязал доста откровените описания на първата брачна нощ на главния герой в романа Пиер Безухов и първата му жена Елен. София Андреевна успяла да убеди мъжа си, че църковната цензура няма да ги подмине.

4. С Елен Безухова, която очевидно за Толстой е носител на „тъмното сексуално начало“, е свързан и най-скандалният обрат в сюжета. Елена – млада жена в разцвета на силите си, умира скоропостижно през 1812 г., което позволява на Пиер да се ожени за Наташа Ростова. Руските ученици, които изучават романа на 15-годишна възраст, възприемат тази неочаквана смърт като условност, необходима за развитието на сюжета. И само онези от тях, които се връщат и препрочитат книгата като възрастни, разбират със смущение по намеците на Толстой, че Елен умира… заради последиците от неуспешен аборт.

5. Описанията на семействата Ростови и Болконски се доближават много до характерните особености на собствените предци на Толстой, които били от стар руски княжески род.

Така, Николай Ростов в голяма степен олицетворява собствения баща на писателя – Николай Толстой, който е герой от Отечествената война през 1812 г. и подполковник от Павлоградския полк (под това название полкът фигурира и в романа), а Мария Болконска – неговата майка, Мария Николаевна, по баща княгина Волконска. Описаните обстоятелства около сватбата им също много наподобяват на действителнсотта, а Голата планина (Лысые Горы) напомня за имението на Толстой Ясна поляна.

Между другото, след излизането на романа за това можели да се досетят само хора, които били много близки на Толстой. Тогава нямало „Уикипедия“, а самият Толстой настоявал, че фамилиите на главните герои  Болконски, Друбецки, Курагин – напомнят на реални руски аристократични фамилии – Волконски, Трубецки, Куракин – само защото така му било удобно да впише своите персонажи в историческия контекст и му „позволило“ да кореспондира с реалните исторически лица, фигуриращи в романа – от генерал-губернатора на Москва Фьодор Ростопчин до Наполеон и император Александър I.

6. Докато Толстой работел по романа, жена му София Берс преписала текста от началото до края най-малко осем пъти, а някои епизоди – дори по 26 пъти. Романът бил писан в продължение на пет години – от 1863 до 1869 година.

Година преди да започне тази работа 34-годишният Толстой се оженил, а съпругата му – 18-годишната София, на практика поела функциите на негова секретарка. Междувременно родила 4 деца (първите 4 от общо 13).

7. Френският език във „Война и мир“ е истинският език на френската аристокрация от 19 век. Това потвърждава и водещият съвременен френски славист Жорж Нива, който свободно говори руски език. Действително, този език е по-близък до средата на века, когато е писан романът, отколкото до началото, когато се развива действието.

"Российская газета". Всички права запазени.