В памет на режисьора Рязанов: 5 филма, които познава всеки руснак

Антон Денисов / РИА „Новости“
В нощта на 29 срещу 30 ноември в Москва си отиде легендарният съветски и руски режисьор Елдар Рязанов. Той бе на 88 години. Според медиите причината за смъртта му е белодробна и сърдечна недостатъчност.

 „Той е автор на поразителни филми, които нямат аналог. Рязанов бе най-съветският режисьор – и най-несъветският. Комедиограф и трагик. В същото време той не бе Протей, който може да прави всичко – стилът и интонацията му се познаваха моментално“, написа във Facebook кинокритикът Антон Долин.

Кинорежисьорът, актьор, сценарист, продуцент, телевизионен водещ и преподавател е роден на 18 ноември 1927 година. Първият му пълнометражен игрален филм е „Карнавална нощ“, заснет през 1956 година. Той се превръща не само в лидер на съветското кино и култова лента в Русия, но е отличен и със специален диплом на Международния кинофестивал в Единбург.

По-нататък на практика всички филми на Рязанов стават хитове в СССР, но са на практика пренебрегвани на фестивалите.

„От гледна точка на т. нар. авторско кино, тези филми са съвсем непретенциозни. Тези категорично „нефестивални“ филми не впечатляват „ценителите на изисканото“ с особен ритъм, не приспиват и не предлагат на всекиму да мисли за своето, докато съзерцава вечно застинал в кадъра пейзаж. Но това кино лесно побеждаваше в най-важното, най-почетното състезание – за зрителите“, отбеляза кинокритикът Валерий Кичин.

Режисьорът има общо 28 игрални филма, 12 документални, 22 сценария и множество телевизионни сериали за световното кино. Освен голям брой награди в Русия Елдар Рязанов е удостоен и с Ордена за литература и изкуство на Франция.

„Руски дневник“ припомня 5 от най-известните филми на Рязанов в света.

 

1. „Пази се от автомобила“ (Берегись автомобиля), 1966

Лирическа комедия на основата на градската легенда за „съвременния Робин Худ“, който краде колите на престъпници и корумпирани хора, продава ги и дава парите на детски домове. Почти веднага след излизането на филма името на главния герой Юрий Деточкин става нарицателно в СССР, а през 2012 г. в Самара дори е открит паметник на този персонаж. Удивително, но факт: филмът е оценен и на кинофестивал. Той получава награди на журито в Мелбърн, Сидни и Единбург.
 
2. „Невероятните приключения на италианците в Русия“ (Невероятные приключения итальянцев в России), 1973

Съвместна руско-италианска лента, заснета в партньорство с режисьора Фарнко Проспери и продуцирана от легендата на киното Дино де Лаурентис. Комедията за италиански авантюристи, които търсят в Русия съкровище, скрито от руска емигрантка, се превръща в пародия на западните гангстерски трилъри, включително спечелилия Оскар „Това е луд, луд, луд свят“ (It’s a mad, mad, mad world) на режисьора Стенли Крамър
 
3. „Ирония на съдбата“ («Ирония судьбы, или С легким паром!»), 1975

Абсолютен руски телевизионен хит – като се започне от първото му излъчване на 1 януари 1976 г., когато филмът е гледан от 100 млн. души, та до наши дни (филмът се излъчва всяка година в Новогодишната вечер по водещите руски телевизионни канали). Във филма се снимма известната полска актриса Барбара Брилска. Това е иронична новогодишна комедия за любовта и проблемите в типичните панелки, където не само домовете, но и бравите на вратите на апартаментите могат да се окажат съвършено еднакви – например в Москва и Санкт Петербург.
 
4. „Жесток романс“ («Жестокий романс»), 1984

Екранизация на пиесата на руския класик Александър Островски „Без зестра“ (Бесприданница). Това е един от малкото филми на Рязанов, заснети в жанра любовна драма. Спечелва си гневни коментари от съветските критици (за несъответствието му с литературния сюжет), но печели народната любов. Една от най-добрите си роли (на дворянина-плейбой Сергей Паратов) тук изиграва руският режисьор и актьор, носител на Оскар, Никита Михалков. Филмът печели Гран При на Международния кинофестивал в Делхи.
 
5. „Обетовани небеса“ («Небеса обетованные»), 1991

След руското признание (наградата „Ника“ за режисура и най-добър филм, филмът е оценен високо и в Мадрид (Гран При на международния кинофестивал). „Обетовани небеса“ получава голямата награда за „най-добър фантастичен филм“. „При награждаването не можах да спра да се смея. Филмът, с болка и горчивина, разказваше за нашите беди, за тежкия живот, за просяците, за хората, отхвърлени от системата ни – беше възприет на Запад като елегантна фантазия на руски режисьор. Но все пак беше приятно“, пише режисьорът в мемоарите си „Неподведенные итоги“.

"Российская газета". Всички права запазени.