Петте най-очаквани руски филми през 2016 година

PhotoXPress
„Руски дневник“ избра основните филми-претенденти за световно разпространение, а евентуално и за „Оскар“ или „Златна палма“ в Кан.

1. „Вий 2. Пътешествие в Китай“ (Вий 2. Путешествие в Китай)

Снимка: kinopoisk.ru

Самата премиера на филма „Вий“ през 2014 година стана събитие: рядко се случва филм да бъде анонсиран 7 години преди релийза му. Освен събраните $30 млн. от показването му в Русия, филмът по едноименния трилър на руския класик Николай Гогол се сдоби и с поклонници в Китай: там филмът събра само 3 млн., което обаче не попречи на китайците да станат копродуценти на продължението на филма. В резултат на това във втората част на „Вий“ (също в 3D), снимките на която са в самия си разгар в момента, гоголевската „нечиста сила“ отива на гастроли в Китай. 

 

В тийзъра са анонсирани бойни сцени в стил източни бойни изкуства, дракони и друг азиатски колорит. 

Любопитно е, че вече е обявено, че продуцентите не смятат да спират дотук, и третата част на „Вий“ ще бъде снимана в Боливуд – явно с танци и песни. С други думи, изглежда, че „Вий“ ще стане такъв проект, където две обсъждани тенденции – заместването на вноса и глобализацията – ще се обединят без никакъв конфликт помежду си.

2. „Матилда“ (Матильда)

Снимка: kinopoisk.ru

Историята на романа на известната балерина Матилда Кшесинска и руския император Николай II отдавна беше готова за екраните – тук има и балет, и дворцови интриги, и прелом на епохите; с една дума, всичко онова, което успешно може да се превърне в международно признание, а при малко късмет – в „Златен глобус“ и „Оскар“. 

Разбирайки това, режисьорът Алексей Учител се е отнесъл към проекта най-отговорно. За международните амбиции на „Матилда“ говори и кастингът: Николай II се играе от немеца Ларс Едингер, а компания му правят звездите на руското кино, успели да блеснат зад граница – от Ингеборга Дапкунайте до Григорий Добригин. При това името на изпълнителката на ролята на самата Кшесинска до сега се пази в тайна. 

3. „Болшой“ (Большой)

Снимка: todorovsky-company.ru

Филмът на Валерий Тодоровски за задкулисието на главния театър на страната е нещо като отговор на „Черен лебед“ на Аронофски или изследване в духа на „Висшата мода“ на Олтман. Самият режисьор описва идеята така: „Това е история за това как обикновен човек от дъното открива за себе си красотата. Това е сага, която започва в средата на 90-те години в малък провинциален град и завършва на сцената на Болшой театър, за който самите театрални работници казват: тази сграда не се нуждае от никого, а тя е нужна на всички“.

4. „Дуелистът“ (Дуэлянт)

Снимка: kinopoisk.ru

Многомилионният проект на Александър Роднянски, продуцирал „Левиатан“ на Звягинцев, е поставен от режисьора Алексей Мизгирьов. Неговите филми са авторско кино, събирало в боксофисите не повече от $20 хил.  В ролите участват Фани Ардан, Владимир Машков, Пиер Бурел и Юрий Колоколников. Това е засега цялата достоверна информация за най-тайния филм на 2016 година. Известно е, че действието на филма се развива през XIX век, а неговият главен герой е човек, който печели прехраната си, участвайки в дуели вместо други хора. 

Но главното е това, че вече на този етап във филма е повярвала корпорацията IMAX – „Дуелистът“ ще е вторият филм след „Сталинград“ на Бондарчук, който ще бъде пуснат във формат с висока резолюция. Освен допълнителна реклама, това фактически гарантира на филма световно разпространение.

5. „(М)Ученик“

(Оригинално заглавие на руски е игра на думите „мъченик“ (рус. мученик) и „ученик“ – бел. ред.)

                 Снимка: kinopoisk.ru

Един от спектаклите, с който започна голямата слава на московския театър „Гогол-център“ под ръководството на режисьора Кирил Серебреников, поставя темата за религиозния екстремизъм. Главният герой – тийнейджърът Вениамин – тероризира околните с Библията, довеждайки всеки цитат от Свещеното писание до абсурд. „(М)Ученик“ постепенно отстъпва място на нов спектакъл на сцената на театъра, но да се прости съвсем с  любимия си проект Серебреников не е готов. Затова той реши да пренесе спектакъла на екрана, запазвайки неприкосновени и целия актьорски състав, и художествените решения – стъпка, колкото рискована, толкова и любопитна. Далеч не винаги онова, което има успех на театралната сцена, се вписва добре на екрана. Но тук, изглежда, самата тема гарантира на филма повишено внимание – и от страна на международните фестивали, пристрастени към културни скандали включително. 

"Российская газета". Всички права запазени.