Равносметките за 2015 година: 8 главни културни събития в Русия

1. Третяковката: презареждане

Главното хранилище на руското изкуство – Третяковската галерия в Москва – през февруари се сдоби с нов директор. Зелфира Трегулова – международен куратор, известна по всички изложби на руско изкуство в Рим, Лондон, Ню Йорк, бивша заместник-директорка на Музеите на Кремъл. С нея министерството на културата на РФ свързва надеждите си за полагане на по-големи усилия за представяне на руското изкуство зад граница, а също така и за ремонт на сградите и обновяване на експозициите на музея.

2. Съдбата на „Тангейзер“

Снимка: РИА „Новости“

Театрално-музикалните критици нарекоха съдбата на постановката на операта „Тангейзер“, скандалът около която не утихваше през цялата година, „открита цензура в пространството на изкуствата“.
Операта на Вагнер бе поставена на сцената на Новосибирския театър през декември 2014 година. Действието в нея се пренася в наши дни. Във версията на режисьора Тимофей Кулябин Исус става герой на еротичен филм, който снима рицарят Тангейзер.

През зимата на 2015 година след изявлението на митрополита на Новосибирск и Бердск Тихон срещу режисьора и директора на театъра Борис Мездрич бяха възбудени административни дела по член от закона, предполагащ отговорност за „умишлено публично осквернение на предмети, които са обекти на религиозна почит“.

Министерството на културата на РФ свали спектакъла от репертоара, а режисьорът и директорът бяха уволнени.

3. Starchitects в Москва

През тази година в Москва наведнъж се изявиха трима лауреати на „Прицкер“ (годишна архитектурна награда, връчвана от фондация „Хаят” – бел. ред.) – двама със сгради и един – с проект. През лятото Рем Колхас откри новата сграда на Музея на съвременното изкуство „Гараж“ (реконструирайки бивш съветски ресторант), през есента отвори врати бизнес център, проектиран от Заха Хадид (строежът му продължи 10 години).

Ренцо Пиано се захвана с още една реконструкция – на бившия ВЕЦ-2. Той беше поканен от руския милиардер Леонид Михелсон, който до края на 2018 година планира да открие на това място музеен център.

4. „Героят“ в „Болшой“

Снимка: РИА „Новости“

Балетът „Герой на нашето време“ напомни, че дълго време пред целия свят Болшой театър беше символ на големи многоактни балети със сериозна литературна основа, с развит сюжет, със специално създадена музика, сложни декори и стотици костюми. „Героят“ е излят по тази мярка. Пуснат на сцена в юбилейната година на Михаил Лермонтов, той за първи път въплъти с хореографски средства един от най-добрите романи на руската литература.

Музиката е написана от композитора Иля Демуцки, който няма и 30 години. Над либретото е работил Кирил Серебренников – ярката звезда на руската драма. А като хореограф се изявява Юрий Посохов, който има в актива си не само оригиналната „Пепеляшка“ на Болшой театър, но и постановки за балета на Сан Франциско и за много други балетни компании.

5. Наградата на „руския свят“

След 28-годишно прекъсване Нобеловата награда за литература бе присъдена на рускоезичната писателка и журналистка Светлана Алексиевич, авторката на документалните романи „Войната няма женско лице“, „Омагьосани от смъртта“ и „Чернобилска молитва“.

Формално Алексиевич е гражданка на Беларус, но е писала и издавала винаги в Русия още от времената на СССР. Всичките ѝ книги са основани на журналистически разследвания и интервюта със свидетелите на тези или онези трагични събития в историята, затова връчването на Нобеловата награда именно на нея постави още един важен въпрос в съвременната литература – за границата на журналистиката и изящната словесност.

6. Юбилеят на авангарда

Снимка: Юрий Сомов / РИА „Новости“

Мащабните изложби на руския авангард вече няколко години пътуват по света, но поводът да се отбележи неговият условен 100-годишен юбилей се предостави през лятото: на 21 юни 1915 година Казимир Малевич създава своя „Черен квадрат“, станал символ на супрематизма и авангарда по целия свят. Базелската Fondation Beyeler даже направи възстановка на легендарната „Последна футуристична изложба на картини „0,10“, на която „Квадратът“ е бил представен на публиката за първи път.

7. Новите класици

През лятото в Москва и Санкт Петербург се състоя XV-ят Международен конкурс „Пьотър Илич Чайковски“, станал за своята 60-годишна история един от най-авторитетните в света на класическата музика и открил за света имената на немалко дарования.

Сред фаворитите в различните категории през тази година са монголският баритон Ариунбаатар Ганбаатар и южнокорейският тенор Мен Хен Ли, пианистите Люка Дебарг от Франция и Дмитрий Маслеев от Русия.

8. Театрален обмен

Снимка: РИА „Новости“

След „руските сезони“ на 1997-ма руски режисьори на драматичен театър не са били виждани на конкурса на главното театрално събитие – Авиньонския фестивал. През 2015 година, най-сетне, настъпи раздвижване: художественият ръководител  на столичния „Гогол-център“ Кирил Серебренников беше поканен да участва със спектакъла „Идиоти“ по мотиви от едноименния филм на Ларс фон Триер.

В Москва пък – обратното – поканиха театралната легенда Роберт Уилсън за постановката „Приказките на Пушкин“ в Театъра на нациите. Критиците нарекоха спектакъла „постановка на годината“ в Русия.

"Российская газета". Всички права запазени.