„Светът е оцелял, но не и без помощта на Пловдив!“

Ирина Ромак (Български културен институт)
Репортаж от Москва за изложбата на пловдивски карикатуристи, по повод избора на Пловдив за културна столица на Европа през 2019 г.

В повечето случаи карикатуристите минават без думи, а в краен случай използват възможно най-малко. Ето и този път български и руски художници нарекоха съвместната си изложба лаконично „Заедно“.

Само че за да обясним значението ѝ, ще ни трябват къде повече думи. И така, със съдействието на Българския културен институт и с най-активното участие на Гилдията на карикатуристите към „Медиасъюза“ на Русия в Мраморната зала на Библиотеката за чуждестранна литература започна представянето на творби на карикатуристи от Пловдив – Ириен Трендафилов, Нежна Филипова и Цочо Пеев.

                                                    Снимка: Ирина Ромак (Български културен институт)

Защо точно Пловдив? Ами, както ми обясниха организаторите, Пловдив е избран за културна столица на Европа за 2019 година, този град е кръстопът, на който се среща културата на различни народи, живели тук векове в мир и хармония; това е мост между Изтока и Запада, където до наши дни са се запазили Старият град, Античният театър, Римският стадион. Това е град, където православните храмове са в съседство с джамии...

Според мен повече аргументи не са необходими, нали? Само че събеседникът ми, Ириен Трендафилов, прибавя още един:

- Със сигурност тъкмо в Пловдив е била нарисувана най-първата българска карикатура. Просто още не са я открили по древните градски стени! Какво си мислите, да не би древните българи да не са имали чувство за хумор?

Карикатура: Ириен Трендафилов

Ю. С.: Ириен, обяснете ми откъде се вземат карикатуристите? Та това не е най-разпространената професия...

И. Т.: Истината е, че няма такова училище или ВУЗ, където ще те научат с помощта на молив и хартия да се шегуваш. Самият аз по професия съм геолог, учил съм в Московския институт за геоложки изследвания. И по идея сега би трябвало, по специалността си, да търся уран някъде по планините. Само че търся нещо съвсем друго – теми за рисунки, нови сюжети, смешни герои. Това ми харесва много повече. Започнах да рисувам в осми клас, именно тогава публикувах първата си карикатура в пловдивския вестник „Отечествен глас“. И така потръгнаха нещата. Започнах да публикувам почти във всички български вестници, та дори и в руски. Участвах в първото биенале на карикатурата в Габрово, а след това и в много международни изложби...

Ю. С.: Кой жанр ви е по-близък – чисто хумористичният или пък сатиричният?

И. Т.: Бих го нарекъл философския. Това са такива рисунки, които не само карат зрителя да се усмихва, но и да се замисли. Вероятно те все пак са по-близки до сатирата и се надявам, че помагат на хората да се отърват от недостатъците.

Ю. С.: Как мислите, има ли граници в сатирата или човек може да се присмива на всичко, което си поиска?

И. Т.: Намеквате за „Шарли Ебдо“? Извинете за грубостта, но мястото на техните рисунки е на стените на тоалетната. Това не е областта на карикатурата, а областта на психиатрията...

Ю. С.: Скоро ще настъпи Новата година, не искате ли да поздравите нашите читатели?
(Ириен взема моя тефтер и рисува на една страница симпатичен Дядо Мраз.)

Карикатура: Ириен Трендафилов

 

Изложбата „Заедно“ има дълъг живот пред себе си. Тя ще стане един от етапите на Московския фестивал на ироничната графика и карикатура, организирана от Гилдията на карикатуристите към „Медиасъюза“ на Русия. За подробности се обърнах към председателя на Гилдията Андрей Рижов:

- Изложбата в Мраморната зала ще бъде отворена от 16 януари 2016 година, а след това ще стане част от експозицията на български и руски карикатури, която ще продължи да привлича публика на най-добрите за целта пространства в Москва: в Централния дом на  журналиста, Дома на киното, Музея на сребърния век, галерията „ЛитКабинет“ и други. Още един проект, по който работим заедно с българите, се нарича „Усмивката на Гагарин“. В рамките на този проект през октомври идната година карикатуристи ще се съберат първо в една от библиотеките в София, после отиваме в известното Габрово, а от там – в Международния детски център в Камчия. И пак се връщаме в София, където ще организираме още една изложба – в Руския културен център. Това вече е традиционно събиране на карикатуристи, правим го четири години. Между другото, всичките 150 постера от вече избраните работи по проекта по традиция ще оставим като подарък за българските почитатели...

Карикатура: Ириен Трендафилов

Ю. С.: Андрей, има ли според вас особен български стил в карикатурата?

А. Р.: По-скоро може да се говори за характерен маниер на художниците, който се е родил в бившите соцстрани. В онези времена критиката, както знаете, не беше най-лекото занимание и карикатуристите преминаха на своеобразен езоповски език на рисунката. И досега, убеден съм, този стил на карикатурата е най-добрият в света. И е смешно, и е умно, и е дълбоко! Не си мислете, че днес сатириците имат лек живот, във всяка страна насмешките на художниците не се харесват на чиновниците, но сатирата е лекарство, та било то и горчиво. И в това също виждам смисъла на нашата професия...

Габровският Дом на хумора и сатирата има свой девиз: „Светът е оцелял, защото се е смял!“ Тази фраза има напълно практично значение: лекарите са установили, че смехотерапията наистина е метод на лечение. Чрез нея отминават депресии, неврози и се преодоляват комплекси… А освен това се подобрява зрението, повишава се и имунитетът. Та нали със смях може да се излекува не само отделен човек, а и обществото като цяло. Във всеки случай без усмивка светът би бил много по-мрачен и по-зъл. Затова нека да стиснем ръцете на карикатуристите още веднъж!

"Российская газета". Всички права запазени.