Човекът, чиято музика познава всеки руски ученик

Юрий Белински / ТАСС
На 16 декември се навършиха 100 години от рождението на Георгий Свиридов, един от най-значимите руски композитори на ХХ век. За правото първи да изпълнят негови творби са се борили Елена Образцова и Дмитрий Хворостовски.

Името на Георгий Свиридов е твърде малко известно зад граница. Но в Русия просто не съществува човек, който да не знае неговата музика. Даже тези, които никога не са се интересували от изкуство, след много десетилетия са свикнали всяка вечер да чуват извиващия се и енергичен ритъм на „Време, напред!“ в качеството му на музикална шапка на новините по „Първи канал“ – централната телевизия на СССР, а по-късно и на руската телевизия.

Всеки ученик може да запее трагичния „Романс“ на Свиридов от музиката на филма „Снежна виелица“ – той често звучи даже извън концертите на класическа музика. Свиридов е преживял всички беди, които се изсипват върху Русия през ХХ век, и ги е съхранил в музиката си, която благодарение на това се оказва близка на всекиго.

От глъбините на Русия

Свиридов е родом от руската провинция, той се появява на бял свят в неголям град на Курската област по време на Първата световна война. Когато две години по-късно започва Октомврийската революция, баща му заема страната на болшевиките, а през 1919 година е разстрелян от белогвардейците. Майката на Георгий остава вдовица с две деца.

Като вдовица на загинал комунист тя получава помощ от новата власт: като избор ѝ предлагат крава или конфискуван от дворяните роял. Колкото и да изглежда странно, тя избира рояла – както отбелязват биографите на композитора, тя още тогава е била забелязала необикновеното привличане, което изпитва четиригодишният ѝ син към музиката.

Но да свири на роял, той се научава доста по-късно, тъй като зарязва всички уроци. Затова пък се научава самостоятелно на свири на балалайка – на народния струнен инструмент, без който не минавал нито един празник. Педагозите от музикалната школа, в чиито ръце попада след преместването на семейството му в Курск, бързо разпознават в Свиридов музикалния дар и препоръчват да учи сериозно.

На 17-годишна възраст той заминава за Ленинград и постъпва в музикалния техникум, където има първокласни педагози, а едновременно със Свиридов учат Никита Богославски и Василий Соловьов-Седой – известни по-късно композитори на песни. Там започва занятията си по композиция и Свиридов. Още по времето на учението си той написва цикъл романси по стихове на Пушкин, станал много популярен и влязъл в репертоара на великите руски певци Сергей Лемешев и Александър Пирогов.

Но все пак тогава главните професионални уроци за Свиридов тепърва предстоят – в Ленинградската консерватория. Там негов учител става Дмитрий Шостакович, който остава и негов приятел, и наставник, и съветник за много десетилетия.

Блестящото завършване на консерваторията, потвърдено с „Първа симфония“ и с „Концерт за струнни инструменти“, практически съвпада с началото на Великата отечествена война. Свиридов веднага бива мобилизиран и попада във военно училище. За щастие, след няколко месеца е обявен за негоден за военна служба от комисия, заради здравословното си състояние – върху него са оказали влияние прекараното в глад детство по време на гражданската война и физическото изтощение от младежките години, когато на бъдещия композитор му се налага с тежък труд да компенсира пропуснатото в детството си музикално образование.

В съюз със словото    

Въпреки всичко, годините на войната се оказват много напрегнато време за Свиридов: присъединил се към Ленинградската филхармония след евакуацията в Новосибирск, той съчинява много композиции в това число и за театъра. Това е време на стремително натрупване на майсторство и определяне на приоритети, което се превръща в истински професионален полет за Свиридов през 50-те години.

В нотописите на композитора вече има симфонични и инструментални творби, музика за филми и спектакли. Но най-ярко зазвучава Свиридов, когато свързва музиката си с руското поетическо слово. При което той избира за съавтори не само творци като проверения и безпогрешен Пушкин. Избира и Александър Блок и Сергей Есенин – в съветските години ту „полузабранени“, ту „полуразрешени“ поети.

Но умението им да изразят руския дух се оказва убедително не само за композитора, но и за неговите слушатели. А през 1960 година композиторът получава една от най-големите награди в СССР – Ленинската премия – за „Патетична оратория“ по стиховете на Владимир Маяковски. Признание за Свиридов стават и двете Държавни премии на СССР, получени за циклите „Курски песни“ и „Пушкински венец“, и званието Герой на социалистическия труд, даван твърде рядко за деятели на изкуството.

Но за истинско признание вероятно си струва да се смята това, че за правото първи да изпълнят негови творби са се борили такива водещи певци като Елена Образцова и Дмитрий Хворостовски, а произведенията на Свиридов и днес постоянно се изпълняват в руските концертни зали.

"Российская газета". Всички права запазени.