Спускане до дълбините на Москва

РИА „Новости“
Погледнато под повърхността, земята, върху която е разположена Москва, прилича на огромна гъба. „Руски дневник“ дава възможност да погледнете в подземните реки, галерии и бомбоубежища на града.

Силуетът на Москва все още е доминиран от седемте небостъргача – известните символи на съветската власт, построени след Втората световна война. Но те са буквално върхът на айсберга – под тях, както и под много други сгради на Москва, има цял един подземен град с прилежащи комуникации, скривалища, животоспасяващи системи за доставка, приказки и мистерии.

Ехо от Студената война: бомбоубежищата в Москва

След Втората световна война, в началото на надпреварата във въоръжаването между СССР и САЩ, съветските инженери и учени са били натоварени със задачата да създадат бомбоубежища в големите градове. Съществуват два вида скривалища. Обособените са били предназначени за временно убежище и с легла само на 5-6 метра под земята. Вкопаните убежища, разположени под жилищните сгради (например някои от сталинистките небостъргачи, които са имали наистина просторни убежища), училища, болници, заводи, жп гари и т.н., могат да осигурят подслон на стотици хора в продължение на два или три дни.

Вкопаните убежища може да се намират на дълбочина до 20 метра и подстъпите към тях са защитени чрез двойни херметично затварящи се врати. Обособените убежища могат да бъдат забелязани от вентилационните шахти и павилионите за вход/изход, извисяващи се над земята; вградените съоръжения имат вход откъм мазето на жилищните сгради и не са толкова лесно откриваеми.

Вкопаните убежища на Москва са били оборудвани със съоръжения за животоподдържащи и животоспасяващи доставки – дизелови електроцентрали, системи за филтриране и обогатяване на въздуха, доставка на прясна вода и лекарства (но не и на храна, освен ако се използва убежището). Противогази, специални облекла за химическа защита, брадви и лопати също се съхраняват там, в случай че намерилите убежище хора трябва да излязат изпод отломките след експлозия. По време на редовните лекции за гражданска защита съветските възрастни и ученици също бяха научени как да работят със съоръженията за убежище.

Лекциите се оказаха много полезни за учениците, които бързо научиха как да се промъкват и да обискират убежищата. За щастие, те никога не влизат реално в употреба, така че към днешна дата повечето от убежищата са превърнати в складови помещения, фитнес центрове, музикални студия и пр. – но някои от тях все още са в оперативно състояние и готови да служат за главното им предназначение; някои от тях редовно се конкурират за признанието „най-добре оборудвано бомбоубежище на областта“, въпреки че подобни конкурси не са публични. Тези убежища обаче са сравнително нови – историята на подземните сгради в Москва може да се проследи назад до Средновековието.

В подземията на Кремъл

Първите подземни съоръжения в Москва са били създадени, за да защитават Кремъл, в края на 15-ти век. По време на постоянните военни конфликти главната крепост на града е трябвало да бъде добре укрепена, за да бъде в състояние да удържи по-дълго на обсада. Това градоустройствено решение е изпълнено с помощта на Аристотел Фиораванти, италиански архитект и инженер, който е бил поканен в Русия, след като в Европа е обвинен в измама. Смята се, че Фиораванти, станал най-известен в Русия със създаването на Успенския събор, е изработил също така и план за подземно съоръжение под Кремъл.

Повечето от кулите на Кремъл имат просторни подземия. По време на обсада те биха могли да се използват като складови помещения за провизии; също така, някои от тях са имали тунели, водещи извън крепостните стени, така че гарнизонът е можел да получава съобщения и амуниции, както и скрити кладенци за снабдяване на обсадените с прясна вода. Още по-важни са проходите под стените. Считана за непревземаема крепост, Кремъл би могъл да бъде завладян чрез подкопаване и взривяване на една от стените, така че защитниците са използвали проходи (наречени „уши“), за да откриват отвътре заложени от врага експлозиви.

През 20-ти век, подземните проходи на Кремъл са проучвани в търсене на библиотеката на Иван Грозни, но без резултат – повечето от тунелите се оказват блокирани и унищожени от свличания и ерозия, така че повечето от подземните галерии на Кремъл си остават неизследвана територия.

Подземните реки

Допълнителни подземни съоръжения се появяват в Москва в началото на 19-ти век. Водите на река Неглинка, чието русло е минавало през района на „Марина Рошча“ (Марьина Роща) и оттам през центъра на града се е вливала в река Москва, са уловени в колектор, превърнал се в най-известната подземна галерия на Москва.

През 1870 г. колекторът на Неглинка е изследван от Владимир Гиляровски, известен руски журналист, който за пръв път направил публично достояние това, което видял – влажните тухлени стени, покрити с дебел слой кал, и купища отпадъци, толкова дълбоки и плътни, че могат да погълнат човек. По онова време в Неглинка се изливала градската канализация и отпадъци и тя често преливала – проблем, който бил окончателно решен едва през 1970 г.

Изчистена от боклуци, Неглинка започнала да привлича нови посетители – млади и по-възрастни изследователи, които щурмували колекторите незаконно в търсене на нови преживявания и вълнения.
„Руски дневник“ се свърза с един от тях, млада дама с прякор „Пила“, чиито изследвания са мотивирани от естетически интерес и любов към старата архитектура.

Както казва тя, Неглинка и повечето от колекторите в централната част на града са вече добре проучени и относително безопасни; тук е по-вероятно да се натъкнете на забавна история или на пиян бездомник, отколкото на подземно чудовище: „Веднъж вървяхме през тесен тухлен коридор под централната част на града и забелязахме дървен прозорец в стената. Зад прозореца видяхме едно момиче, което седеше на тоалетната чиния – прозорецът водеше право към тоалетната в нейния апартамент! За щастие, момичето не се изплаши и не ни прогони, дори ни даде бутилка прясна вода“.

Освен Неглинка, под Москва протичат множество по-скрити и тесни подземни реки, където, както каза Пила, съвременните „копачи“ са изправени пред същите проблеми като Гиляровски: „Реките продължават да са затрупани с отпадъци, а понякога и изпаренията вътре в тях са толкова плътни, че едва можете да видите собствените си крака. Трябва да сте оборудвани с фенерче, облекло за химическа защита и въже, както и да се движите с група приятели. По време на силни дъждове и преливания е много опасно да се изследват тези реки; мощните течения могат да ви завлекат“.

"Российская газета". Всички права запазени.