Салтиков-Шчедрин: първият легален терорист в Русия

Иван Николаевич Крамской - Портрет на писателя Михаил Салтиков-Щедрин.

Иван Николаевич Крамской - Портрет на писателя Михаил Салтиков-Щедрин.

wikipedia.org
Бащата на руската сатира и автор на повече от 600 думи в руския език несправедливо е недостатъчно известен извън Русия.

Лев Толстой го наричал „прокурорът на руската обществена мисъл“, а Тургенев го сравнявал с Ювенал. Михаил Салтиков-Шчедрин бил родоначалникът на сатирата, изобличавал обществените и държавните пороци, творбите били нееднозначни и като писател бил практически скандален.

Независимо от това, че оттогава Русия е сменила два модела на държавно управление, образите на Салтиков-Шчедрин не са загубили актуалността си и свежото си звучене. Корупцията във властта, изобличавана от сатирика преди повече от сто години, и до ден днешен си остава една от най-опасните язви на съвременна Русия.

Специфичният оттенък в творчеството на Салтиков-Шчедрин се дължи и на факта, че самият той дълго време е бил високопоставен чиновник и литературен цензор в царска Русия. Съвременниците го наричали „писателят на сарказма и разяждащия анализ“, „легалният терорист в Русия“.

На 27 януари се навършват 190 години от рождението на писателя.

Сатирическото alter ego

Салтиков-Шчедрин – в тази двойна фамилия се крие двойната биография на писателя. Дълго време съществувал само Михаил Салтиков – потомствен дворянин, направил успешна кариера като държавен служител, бил е вицегубернатор в Рязанска и Тверска губернии, и Николай Щчедрин – литератор и публицист, псевдонимът на Салтиков.

Твърдата позиция на сатирик по удивителен начин се съчетавала с работата в държавните ведомства. Едновременно да представлява държавата и да я критикува – ето такава ексцентрична позиция избрал за себе си Салтиков-Шчедрин.

Първите му повести – „Противоречия“ (1847) и „Заплетено дело“ (1848), осмиващи порядките в тогавашна Русия, с острата си социална проблематика привлекли върху себе си вниманието на властите, наплашени от френската революция от 1848 г. Писателят бил заточен за 8 години в град Вятка в североизточна Русия „... за опасен начин на мислене и пагубен стремеж към разпространяване на идеи, разтърсили вече цяла Западна Европа...“. Но и в изгнание Салтиков-Шчедрин продължавал да служи. Впечатленията от живота в сивата руска провинция дали на писателя богат материал за бъдещите му съчинения.

Писателят победил чиновника

Постепенно Шчедрин-литераторът надделява над Салтиков-чиновника. И през 1868, когато големият руски поет и журналист Некрасов му предложил да стане редактор в списание „Отечествени записки“ (Отечественные записки), Салтиков-Шчедрин изцяло се посветил на литературната работа.

Славата настига писателя-сатирик Салтиков-Шчедрин през 1856 г. с цикъла разкази „Провинциални есета“ (Губернские очерки), в които той описва живота на обитателите на руската провинция, разобличава и осмива порядките и законите, чиновниците и помешчиците.

Не след дълго под обстрела на критиката попада и самият Шчедрин. Той бил обвинен в издевателство, надсмиване, че е последовател на модата „смях“ в литературата. „Два пъти вицегубернатор критикува държавното устройство на Русия – това е парадокс и от морална, и от правна гледна точка“, писали за Салтиков в пресата.

Салтиков отговорил с нови литературни произведения. През 1870 г. излиза неговата сатирична повест „Историята на един град“ (История одного города). И ако преди това Шчедрин осмивал уродливия бит в провинцията, то тук той подлага на сатира правителствените върхове. Царете и царските министри били показани в образите на градоначалници, а самият град Глупов се превърнал в събирателен образ на държавния режим.

Народният писател

Сатирата на Шчедрин се формирала от образността на народната реч, зоологичните уподобявания и гротеската. Той пише такива приказки като „Каракудата-идеалист“, „Орелът-меценат“ и „Мечката във воеводството“, в които напълно изтрива границите между фантазията и реалността. Писателят обилно употребява просторечия, пословици, а понякога и резки, груби изкази, дори ругателства.

Салтиков-Шчедрин заема първо място сред руските литератори, публицисти и въобще просветители по брой на въведени от него думи в руския език! Руският език наброява около 400 000 думи, около 600 от тях са въведени от Салтиков-Шчедрин! За сравнение: Пушкин – около 150, Достоевски – около 60. На Шчедрин ние дължим появата на такива думи като, например мягкотелость, изнеженность, стеснительность, паршивость, голосистость, гласность (по реда на изброяване - мекота, нежност, срамежливост, пършивост, гласовит, публичност).

Прозата на Шчедрин е своего рода исторически документ, който показва характерните черти на разчупването на обществените възгледи и настроения сред населението, което съпровожда отмяната на крепостното право и развитието на страната по пътя на капитализма.

5 афоризма от Салтиков-Щедрин:

„Не е толкова страшно, че в Европа за 1 рубла ни дават 50 копейки, ще бъде по-лошо, ако за нашата рубла започнат да ни налагат с юмруци.“

„Строгостта на руските закони се смекчава от факта, че тяхното прилагане не е задължително.“

„Толкова е чисто, че те е страх да се изплюеш.“

„Просвещението да се налага умерено, по възможност, избягвайки кръвопролитията.“

„Всяко безобразие си има и своето благоприличие.“

"Российская газета". Всички права запазени.