Лев Бакст – художникът, който промени световния театър и мода

Прес снимка
На 8 февруари се навършват 150 години от рождението на Лев Бакст. „Руски дневник“ си припомня живота на главния художник на легендарния „Руски балет“ (Ballets Russes) на Сергей Дягилев. Човекът, който завинаги промени театралната сцена и почти отне славата на Коко Шанел в модата.

Изискан график, блестящ портретист на руския „сребърен век“, водещ сценограф, оказал влияние на френската и американската мода през 1920-те години, Бакст е роден през 1866 г. в ортодоксално еврейско семейство в град Гродно (днешна Беларус – бел. ред.). Тогава го наричали Лейб Хаим Израилевич Розенберг. Звучният псевдоним, който се помни лесно на всички езици, се появява 23 години по-късно на първата изложба, когато младият художник вече се замисля сериозно да се представи пред света.

Изисканите линии на Арт нуво

Обучението му не се отличава с последователност: посещава факултативно Петербургската художествена академия, известно време живее в Париж и взема уроци в частни школи. За да се издържа, поема поръчки за илюстрации на детски книжки и преподава уроци по рисуване на племенника на Николай II. Първи основен жалон в кариерата на Бакст е художественото сдружение „Светът на изкуството“.

През 1898 г. големият любител на изкуството Сергей Дягилев организира „Изложба на руски и финландски художници“ в Петербург. Това е първата съвместна изява на групата „Светът на изкуството“. Художниците от тази група не признават нито академизма, нито „народното“ стремление; ценят изискания естетизъм, близки са до европейското Арт нуво и символизма (в графиките на Бакст се забелязва и влиянието на британеца Обри Биърдсли). Проповядват синтеза в изкуствата, което логично тласка много от тях към занимания, свързани с оформлението на театрални постановки.

Рисунките, включени в „Светът на изкуството“, носят на Бакст заслужена известност. По това време той рисува портрети на свои колеги – Дягилев, художника Александър Бенуа и съпругата му Анна Кинд, поетесата Зинаида Гипиус, като в портретите са изобразени не само лицата, а и самият дух на тази метежна епоха, застанала на границата на два века.

Модата на Бакст

Прес снимка

В първите години на 20 век Бакст започва работа в театъра. В изработените от него костюми блести легендарната танцьорка Матилда Кшесинска, балерината Анна Павлова танцуваща в „Лебед“ на Сен-Санс, както и Ида Рубинщайн със станалата скандално известна „Саломе“, чиято първа версия е забранена от православната църква. През 1909 г. Дягилев организира първия балетен сезон в Париж, в рамките на който на Бакст е поръчано оформлението на „Клеопатра“ в постановката на Михаил Фокин.

Първата сцена очарова зрителите: четирима тъмнокожи роби носят бродирана носилка, от която вадят „мумия“, омотана в 12 покривала, всяко от които е шедьовър на декоративното изкуство – червено със златотъкани крокодили, зелено с хронологическото дърво на египетските фараони. Накрая, изпод най-последното, тъмно синьо, се показва балерината Ида Рубинщайн в полупрозрачни дрехи и започва своя невероятен танц.

Само след година „Шехерезада“ по музика на Римски-Корсаков окончателно покорява Париж.

„Дягилев и работещите с него Фокин, Нижински и Бакст създават ново отношение към театралната постановка. Това е синтез между живопис, музика и танц, в който художникът не само създава фон, както било преди тях. Фигурата на художника застава наравно с композитора и постановчика, а понякога, заради яркостта, смелостта и екзотичността – художественото оформление даже излиза на преден план.

Целият следващ руски авангард от творци, като Екстер, Гончаров, Мухина, се опира на Бакст“, разказва Наталия Автономова, завеждащ отдел в института „Пушкин“ и куратор на ретроспективната изложба на Бакст, която ще отвори врати през лятото на 2016 година.

От театъра до подиума

Интересът към движението и голото тяло, източните мотиви, страстта и изисканата еротика са „новата дума“ в театъра, която чрез постановките на „Руски балет“ се прехвърля и върху роклите за балове и карнавали. Бакст продава ескизи на знаменития моделиер Пол Пуаре и в продължение на три години си сътрудничи с Жана Пакен, създателката на модна къща „Пакeн“ (Paquin). Въвежда модата на тюрбаните, шалварите и цветните перуки, а най-екстравагантните си костюми създава за маркиза Луиза Казати, легендарна европейска бохемка от първата третина на 20 век, която се появява в обществото ту като бял арлекин, ту като богинята на слънцето, ту като кралицата на нощта.

На вълната на успеха си (не само в Европа, но и в Америка) Бакст даже обмисля идеята да създаде собствена модна къща, където освен дрехи да продава украшения, мебели, тапети и тъкани, но внезапната му смърт през 1924 г. не му позволява да осъществи плановете си. Въпреки че за балета за легендарния „Руски балет“ на Сергей Дягилев работят мастити художници като Дерен, Матис и Пикасо, всъщност големите успехи от репертоара на театъра са свързани именно с Бакст, чиито творби далеч надхвърлят пределите на театралната сцена. 

"Российская газета". Всички права запазени.