5-те най-известни дуела на руски писатели

Уикипедия
На 10 февруари се навършиха 179 години от смъртта на великия руски писател Александър Пушкин, загинал на дуел. „Руски дневник” направи ретроспектива на петте най-известни единоборства на честта с участието на руски писатели.

1. Пушкин vs. Дантес, 8 февруари 1837

Снимка: Уикипедия

Най-великият измежду руските поети бил човек с буен нрав: за 37 години успял да се заплете в цели 15 истории, свързани с дуели, а в три от случаите нещата стигнали до реална стрелба. Пушкин вадел пищова за подигравателни стихчета, за спречквания по време на бал или около игралната маса, но причина за дуела му с френския благородник на руска служба Дантес станала младата жена на Пушкин, считана за първа красавица в Двора. 

А основания за ревност имало: Наталия Гончарова наистина се увлякла по Дантес. Когато един ден получил по пощата анонимен пасквил, озаглавен „патент за званието рогоносец”, Пушкин извикал Дантес на дуел. Холандският посланик Луи Хекерн, настойник (и както твърдят злите езици в Петербург, любовник на Дантес) издействал отлагане на двубоя. А през това време Жорж се венчал за сестрата на Наталия – Екатерина. Пушкин бил принуден да се откаже от хвърлената ръкавица, но скоро узнал за нова среща на жена си с французина и написал гневно писмо на Хекерн, в което нарекъл него и Дантес „двама негодници, свързани от порока”. 

Дантес отвърнал на предизвикателството и дуелът се състоял на следващия ден: двамата се изправили един срещу друг при Черната речка, недалеч от Петербург, на разстояние 20 крачки. Дантес стрелял пръв и ранил Пушкин в корема. Падайки в снега, поетът натиснал спусъка и като видял, че съперникът му пада, извикал: „Браво!”. Раната на Дантес обаче се оказала лека, а Пушкин се споминал след два дни. 

2. Лермонтов vs. Мартинов, 27 юли 1841

Снимка: Уикипедия

Друг знаменит руски поет, Михаил Лермонтов, воювал заедно с Николай Мартинов в Чечня и Дагестан. През лятото на 1841 година двамата ухажвали в Пятигорск дъщерята на генерал Верзилин Емилия. Един ден, докато беседвал с нея в дома на генерала, поетът пуснал няколко язвителни шегички по адрес на бившия си фронтови другар (който след уволнението си започнал да ходи с кавказки национален ямурлук и кинжал), като го нарекъл „montagnard au grand poignard” („планинецът с големия кинжал”).

Завързал се остър спор и след ден старите приятели се изправили един срещу друг. След първоначалното отброяване обаче никой от двамата не стрелял и тогава един от секундантите викнал: „Стреляйте или разтурям дуела!”, на което Лермонтов отвърнал: „Аз в тоя глупак няма да стрелям!”. „Аз пламнах – пише по-късно Мартинов в отговорите си пред следователя. – И натиснах спусъка”. След няколко минути поетът умира.  

3. Рилеев vs. Шаховски, февруари 1824

Снимка: Уикипедия

Кондратий Рилеев – поет и декабрист  – се застъпил за честта на своята незаконородена сестра Анна, която упорито ухажвал 19-годишният княз Константин Шаховски. Решавайки, че намеренията на юношата са несериозни, поетът го извикал на дуел. Шаховски обаче отказвал да се бие, докато Рилеев не му плюл в лицето и не го нарекъл подлец. Дуелът се състоял при крайно рисковани условия: без обичайната „бариера” (знакът, който маркира допустимата минимална дистанция между дуелистите), а противниците, които трябвало да стрелят едновременно по команда на секундантите от разстояние само три метра, два пъти насочвали пистолетите си един срещу друг. Един рикоширал куршум ранил Рилеев в петата. „Князът остана невредим, а Рилеев, като същи Ахил, бе ранен в петата”, резюмирал баснописецът Александър Измайлов.

4. Грибоедов vs. Якубович, 4 ноември 1818

Снимка: Уикипедия

Авторът на знаменитата комедия „От ума си пати”, Александър Грибоедов, участвал в четворен дуел, при който след дуелистите се стрелят и секундантите. Спорът бил за балерината Авдотя Истомина, която не могли да си поделят двамата млади графове: Василий Шереметев и Александр Завадовски. Последвал дуел, Завадовски ранил смъртно Шереметев, а секундантът на последния, известният бретьор (опитен дуелист, преднамерено влизащ в конфликти, завършващи с дуел) Якубович, извадил патрона и викнал към Грибоедов, секунданта на Завадовски: „Това е за теб”. Двубоят между секундантите бил отложен и се състоял чак след година.

Грибоедов пропуснал, а Якубович го ранил в ръката. Оттогава писателят носел превръзка на пръста си и тъкмо по осакатения малък пръст опознали тялото му през 1829 година: Грибоедов загинал при нападение на разярена тълпа срещу руското посолство в Техеран.

5. Гумильов vs. Волошин, 5 декември 1909

Снимка: Уикипедия

„За какво да се бием, ако не за жени и стихове”, казвал поетът Николай Гумильов. В дуела му с Максимилиан Волошин така и станало: двамата руски поети на Сребърния век се сбили за жени, пишещи стихове. Поетесата Лиля Дмитриева отблъснала Гумильов и той си позволил оскърбително изказване по неин адрес. Волошин защитил честта на дамата и ударил плесница на акмеиста (акмеизъм – литературно течение, противостоящо на символизма – бел. ред.).

Дуела спретнали по декадентски: при Черната речка, с пистолети от пушкинската епоха. По пътя Волошин си загубил галоша и обявил, че няма да мръдне, докато не го намери. Галошът бил намерен, Гумильов стрелял първи и пропуснал. Пистолетът на Волошин пък два пъти засекъл. Поетите се помирили чак след 12 години, а на Макс Волошин след дуела му излязъл прякорът Вакс Галошин.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"