10 факта за Петър Кончаловски, „руския Сезан“ и първия авангардист

Эндрю Фриберг
На 21 февруари отбелязваме 140 г. от рождението на главния „руски импресионист“ и един от най-скъпите руски художници по международните аукциони – Петър Кончаловски. „Руски дневник“ разказва всичко, което трябва да знаете за изтъкнатия живописец.

1. Импресионизмът – това е такова качество на истинската живопис, което присъства в творбите на всяка епоха, казвал Петър Кончаловски. „Дори във фреските на Рафаел, ако се вгледате, може да се забележи нещо близко до Моне“. Самият художник срещнал за първи път импресионизма, и останал дълбоко поразен, когато бил на 15 години: по време на Френската художествено-промишлена изложба в Москва през 1891 г. била изложена картината на Клод Моне „Купи сено“. Впрочем в собствените му картини от различни години по-забележими са Ван Гог, Сезан и Матис.

2. Кончаловски бил възхитен от Пол Сезан и превел на руски език книгата на Емил Бернар, посветена на художника. Бернар го наричал „единственият художник, който е бил повлиян от Сезан, но успял да тръгне по свой собствен път“. И до ден днешен в Русия наричат Кончаловски „главен сезанист“.

3. Съвременниците му в Москва възприемали неговата живопис като „френска“, но европейските критици и художници (в това число и великият швейцарец Феликс Валотон) отбелязвали „славянския“ характер, „варварския“ колорит.

4. Както и новите течения в Париж, живописта на Кончаловски първоначално не е посрещната добре в родината му. Когато през 1910 г. той решил да изложи една от най-известните си днес картини – „Портрет на художника Якулов“, колегите му не искали да поставят своите творби в съседство със „страшилището“, критиците го наричали „сгазен от автомобил“, а един от зрителите написал на стената под портрета „глупак“.

5. В началото на ХХ век Кончаловски много пътешествал из Франция, Италия, Испания и участвал в големи изложби: Салона на независимите, Есенния салон в Париж, Международната художествена изложба на най-новите течения в изкуството (Modern Kunst Kring) в Стеделик музей в Амстердам.

6. През 1911 г. Кончаловски става един от учредителите на московско движение на художниците „Бубновий валет“ („Вале каро“ – бел. прев.). Те отричали академичната живопис и се стремели да слеят в едно най-новите европейски течения и народното изкуство. По същество групата става родоначалник на вече легендарния руски авангард, известен в целия свят. Освен основателите (Иля Машков, Аристарх Лентулов, Роберт Фолк), в изложбите на „Вале каро“ участвали френски художници (Фоконие, Фриез, Леже, Ван Доген), Наталия Гончарова с Михаил Ларионов и немска група, начело с Василий Кандински.

7. През 1924 г. СССР за първи път участва във Венецианското биенале. В руския павилион Кончаловски представя 13 картини, в това число и „Семеен портрет“, закупен след изложението от Националната галерия за съвременно изкуство в самата Венеция (Ca' Pesaro).

8. Един от признатите шедьоври на майстора е „Портрет на Всеволод Мейерхолд“, живописна реплика към Матис, символ на естетиката и човешката самота. Той е рисуван през 1938 г. в дома на знаменития и вече изпадналия в немилост режисьор, след като спектакълът му не се харесал на Йосиф Сталин. Малко след като портретът е нарисуван, Мейерхолд е арестуван и разстрелян.

9. На 26 години Кончаловски се жени за дъщерята на известния исторически художник Василий Суриков – Олга. Този съюз полага основите на велика династия: сред техните потомци са двама писатели, трима режисьори (включително знаменитите Андрей Кончаловски и Никита Михалков) и четирима актьори.

10. На арт-пазара се ценят ранните творби на Кончаловски. През юни 2008 г. Christie's продава „Портрет на японския актьор Тодзуро Каварасаки“ (Portrait of Todzuro Kavarasaki, a Japanese actor) за £1,049,250. През ноември 2013 г. в Sotheby's за нов рекорд претендира огромният (256 x 355 см – 100.8 x 139.8 in) „Семеен портрет в работилницата“, оценен на £3,5-4,5 милиона, но откупен още преди търговете от руския милиардер Петър Авен за 4,7 милиона паунда.

"Российская газета". Всички права запазени.