Фалшификати: 5 от най-фалшифицираните руски художници

Руслан Кривобок / РИА „Новости“
Чайник „по Зверев“ или горски пейзаж „по Шишкин“ – на изобретателността на мошениците можем само да завиждаме.

Скандали, свързани с фалшификати на руски класици, тресат арт пазара всяка година. „Руски дневник“ припомня художниците, чиито картини са най-предпочитани от фалшификаторите.

Казимир Малевич 

Майстори на руския авангард, като Казимир Малевич, Василий Кандински и други, са известни и високо ценени по цял свят. Популярността им привлича и мошениците.

Особен интерес предизвикват работите на Малевич, който според аукционната статистика е най-скъпо продаваният руски автор (през 2008 г. неговата „Супрематична композиция“ беше пласирана за $60 млн.).

Един от най-гръмките скандали се разразява през 2013 година. Тогава германските спецслужби разкриват група мошеници, специализирани във фалшифициране на авангардисти. Успяват да се докажат 400 продажби на фалшификати.

През същата година в Русия са арестувани художникът Александър Чернов и неговата дъщеря, които успели да продадат на колекционери над 800 фалшиви картини. В повечето случаи правели копия на картини на Малевич.

Наталия Гончарова

Ако за количеството фалшификати на Малевич можем само да предполагаме, то съмнителните работи на „амазонката на авангарда“ Наталия Гончарова са напечатани в европейски издания още преди няколко години.

През 2010 г. във Великобритания е публикувана книгата на Антони Партон „Гончарова“, а през 2011 г. в Белгия на бял свят излиза първи том на каталога „Наталия Гончарова: нейното творчество между традиции и съвременност“ на Дениз Базету. И двете книги предизвикват скандал в Русия. Експерти по авангарда от Третяковската галерия и Руския музей изразяват сериозни съмнения в автентичността на повече от половината картини в книгата.

Иван Айвазовски

Руският маринист №1 е популярен още приживе и затова още през 19 век се появяват маса морски пейзажи „по Айвазовски“. Много от тези творби се подвизават на съвременния пазар като оригинални работи на майстора.

Освен това Айвазовски е невероятно работоспособен – и до момента изследователите не могат да си обяснят как е постигнал такова количество нарисувани картини – от 6000 до 15 000. Пълен каталог на творбите му не съществува. Рядко минава аукцион без поне 1-2 негови работи. Всичко това позволява на фалшификаторите на Айвазовски по цял свят постоянно да вадят „нови“ негови творби.

Иван Шишкин

Създателите на фалшификати се възползват, че авторът на изящни, необичайно натуралистични пейзажи Иван Шишкин е живял дълго време в Германия, поради което рисувал платната си с маниер, типичен за немските живописци от края на 19 век.

Ако за руснаците Шишкин е велик и неповторим майстор, то за любителите на изкуството от Европа той е среден художник от дюселдорфската школа. Схемата, измислена от фалшификаторите, е проста: купуват подходящи по стилистика творби за по 10-20 хиляди евро от непопулярни аукциони, добавят подписа на художника и детайли, характерни за руския пейзаж, и на пазара се появява „нова“ творба на Шишкин, но вече за стотици хиляди евро.

Репродукции на някои фалшификати намират място дори и в каталозите. Това се случва с пейзажа на норвежеца Софус Якобсен, дълго време живял и работил в Дюселдорф, който е продаден на търг в аукционна къща Ван Хам“ за 13 700 евро. След известно време тази работа придобива известност като „Зимна гора“ на Шишкин.

Анатолий Зверев

Анатолий Зверев (1931-1986) е сравняван от американския историк и първи директор на музея МОМА в Ню Йорк Алфред Бар с великия Пикасо. Въпреки че неговите персонални изложби се провеждали още през 1960-те години в Париж и Женева, в СССР той не е признат официално.

Разнообразните стилове, в които работи Зверев, представляват благодатна почва за изработката на фалшификати. И колкото и да е странно, самият Зверев способства за появата на тези фалшификати. По спомените на известния живописец Дмитрий Плавински съпругата на художника нарисувала няколко десетки (ако не са и стотици) картини с чайници. Зверев, известен с пристрастеността си към алкохола, подписвал тези картини и ги предавал на диригента Игор Маркевич, който ги носел в Париж. От това време на европейските и американските аукциони се доста често появяват чайници, към чието създаване Зверев няма отнвошение.

"Российская газета". Всички права запазени.